Да сложим край на ветото! Никоя държава да не може да спира друга по пътя към ЕС - настоява Урсула фон дер Лайен

Нито една държава в Европейския съюз да няма право на вето при вземане на външнополитически решения - изискването за пълно единодушие на държавите да отпадне, настоява председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В интервю от понеделник тя аргументира предложението си с необходимостта ЕС да може да реагира по-бързо на геополитическите събития, пише "Политико". С други думи - никоя държава да не може да спре Украйна и Молдова за ЕС, а България да не може да спусне бариера пред началото на предприсъединителни преговори с Република Северна Македония, а оттам - пред Албания, Черна гора, Сърбия.

Фон дер Лайен предлага да се премине от изискване за пълно единодушие към изискване за квалифицирано мнозинство на държавите при гласуване.

В миналото ЕС се е сблъсквал с мъчителни и смущаващи забавяния на важни решения поради опозицията на една-единствена страна членка. За съжаление, във фокуса на вниманието именно в този контекст в момента е България по отношение на началото на предприсъединителните преговори на Република Северна Македония, което може да повлияе и на Албания. По-рано възражения към Северна Македония имаше и Гърция. Унгария, благодарение на министър-председателят ѝ Виктор Орбан, също "боде очите" с упоритостта си да налага вето: например върху 7-годишния бюджет на Фонда за възстановяване, тъй като плащанията по него бяха обвързани с изпълнението на стандартите в областта на върховенството на закона. Друг пример е Словения, която през декември 2008 г. блокира преговорите са присъединяване към ЕС на Хърватия поради граничния спор между двете държави. Също през 2008 г. Нидерландия не подписа парафираното по-рано Споразумение за стабилизиране и асоцииране със Сърбия. През септември 2020 г. Съветът на външните министри на ЕС не успя да вземе решение за налагане на санкции срещу беларуското ръководство поради опозицията на Кипър. Островът настоява за налагане на санкции и на Турция.

Понякога тази опозиция дори не се е отнасяла до непосредствено обсъждания въпрос, а по-скоро е отразявала опит да се използва изискването за единодушие като лост за налагане на действия по друга тема, пише "Политико" и дава за пример именно Кипър, който забави с месеци санкциите на ЕС срещу Беларус.

Пред "Политико" председателят на ЕК признава, че подобна сериозна промяна в процеса на вземане на решения в ЕС е трудно постижима, дори и когато се отнася само за външната политика. Тя обаче е категорична, че сегашното изискване за единодушие не е устойчиво; че светът иска да чуе гласа на ЕС, но ЕС мълчи заради едно или друго блокиране или позицията му става факт след твърде дълго време.

В интервюто Фон дер Лайен заявява също, че очаква 27-те държавни и правителствени ръководители да приемат препоръката на Комисията относно статута на кандидатите за членство Украйна и Молдова. С одобрение на препоръката Европейският съвет ще повтори предложението на Комисията, че от Украйна и Молдова ще се изисква да изпълнят множество условия преди началото на официалните преговори за членство.

Председателят на ЕК разкритикува и процеса на присъединяване към ЕС като недостатъчно гъвкав, при който страните членки имат значителна възможност да влияят върху това колко бързо ще бъдат придвижени техните кандидатури. Фон дер Лайен посочи като пример Словакия и Турция - и двете получили "перспектива" за членство през 1999 г., но Словакия се е устремила напред, за да стане член, докато - по думите ѝ - Турция сега е по-отдалечена от ЕС, отколкото преди 23 години.

Още по темата

17/06/2022

Политика

Какво ни предложи Франция, за да пуснем Македония за ЕС

16/06/2022

Анализи и Коментари

Македонската интрига, обяснена като за деца

Следете новините ни в GoogleNews