БСП използва войната на Валери Симеонов срещу Нанков и Ангелкова в мотивите си за вот на недоверие (пълен текст)

Подобно поведение отблъсква гражданите от органите за сигурност и все по-често ги принуждава да търсят справедливост сами с всички рискове, които крие това. Показателна в тази посока беше реакцията на хората след стрелбата на лекар от Пловдив по рецидивист при опит за грабеж и възстановения дебат за границите на неизбежната отбрана. Масовите протести след извършване на престъпления, за които хората считат, че ще останат ненаказани, са вече чести явления във всички градове, а случаите в Гърмен, Асеновград и Угърчин показаха опасността напрежението да се изроди в етнически конфликт.

Това е така, защото въпреки съществения обществен ресурс от над 3 млрд. лв. преки разходи за специализираните държавни структури и още близо 0.5 млрд., харчени за сигурност през бюджетите на министерства, агенции, комисии, областните администрации и общините, резултатите са плачевни.

Според отчета на Министерството на вътрешните работи от февруари 2018 г. 75% от най-масовите и мъчителни за българските граждани престъпления – кражбите, остават неразкрити. По данни на прокуратурата разкритите грабежи са едва 40%.

В Управленската програма на правителството на ГЕРБ и ОП специално внимание е обърнато на телефонните измами, като е набелязана мярка „Ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в извършването на телефонни измами, чрез въвеждане на комплексен подход за идентифициране на всички извършители, участващи в подобни измами, и предприемане на конкретни действия за конфискация на незаконно придобитото имущество на лицата, участващи в подобни престъпни схеми, с фокусиране върху рецидивистите, извършили такива престъпления“. Резултатът от тази мярка е, че 85% от извършените през 2017 г. телефонни измами остават неразкрити. За сметка на това обаче „печалбата“ от тях е висока – около 5 млн. лв. са отнети от хората само за миналата година. На този фон думите на министър Радев, че телефонните измамници са започнали „като мишки да бягат“, звучат цинично.

Апотеозът на държавническото безсилие в сектор „Сигурност“ бе бягството на двама осъдени от най-охранявания в България затвор – Централния софийски, извършено с особена дързост и при наличие на огнестрелно оръжие. Детайлите само потвърждават това безсилие. На 3 ап-рил т.г. двама лишени от свобода бягат от Централния софийски затвор, където излежават присъдите си: Владимир Пелов – 30 години за грабеж, отвличане и опит за убийство на двама служители на МВР, а Радослав Колев – 26 години за убийство. Разпространени в медиите няколко дни по-късно кадри от охранителните камери на затвора показват дръзкото бягство на двамата рецидивисти. На видеото се вижда как Пелов и Колев бягат от стаичката, в която се получават пратки отвън. Вижда се и как нападат служител, който проверява техниката, и още един човек. След като се озовават на двора, заплашват надзирателя с нож и пистолет и бягат през централния вход. Социален работник и чистачка тръгват по петите им. Накрая на портала се събират десетина надзиратели, но нито един от тях не тръгва след бегълците.

Поискани и приети са оставките на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ Свилен Цветанов и началника на затвора Петър Кръстев. Два месеца по-късно заместник-директорът на Централния затвор в София е уволнен, а 14 служители са наказани с порицание.

Поради неадекватността на политическото и професионалното ръководство на МВР при двумесечното безуспешно издирване на двамата затворници се стигна до друг изключително тежък инцидент – престрелка в центъра на Ботевград между две въоръжени лица, едното от които се оказа избягалият от Централния софийски затвор Владимир Пелов. Пелов е мъртъв, убиецът му - също. Вторият беглец е още на свобода. Преди това обаче периодично Вътрешното министерство оповестява, че продължава усиленото издирване на двамата избягали затворници.

Няколко дни преди убийството на Пелов в Ботевград полицията про-вежда в града акция за издирването му. Впоследствие част от обясненията за неуспешното издирване на Пелов е заради брада, шапка и суитшърт, които затруднили откриването му, а министър Радев нарече убийството му „малшанс“. Това е поредният груб цинизъм от устата на вътрешния министър. Питаме - шанс или професионализъм са водещите в оперативно-издирвателните мероприятия?

Правителствената отговорност за случая е обусловена от демонстрираната от министрите на правосъдието и на вътрешните работи неспособност да намерят решения на острите проблеми, свързани с опазването на затворите и с издирването на бегълци. За тези проблеми те са предупреждавани многократно. Решения са предлагани и отхвърляни.

Повече от година служителите на арестите и затворите протестират пред сградата на Министерството на правосъдието. Освен срещу ниското си заплащане, надзирателите справедливо се възмущават от условията на труд в затворите и от хроничния недостиг на служители. Невъзмутимо министър Цачева ги приема, изслушва и отпраща, обяснявайки им, че исканията им са неизпълними. В отговор на парламентарен въпрос на народния представител от БСП Тодор Байчев по темата на 15.12.2017 г. министърът на правосъдието възкликва: „Техните претенции са ми до болка познати“. Неразбирането на факта, че не става дума за „претенции“, а за необходимост, гласуването на сляпо на предложения от МФ бюджет и предприемането на действия за окомплектоване на незаетите щатове направиха бягството на Пелов и Колев възможно. Вместо това през изминалата една година затворите се свързват само със скандали за обществени поръчки. И ако заплатите на надзирателите са около 800 лв., то издръжката на един затворник достигна 1000 лв. месечно.

Още по темата

20/06/2018

Политика

БСП внесе вота на недоверие срещу правителството, ДПС ще го подкрепи

12/06/2018

Политика

БСП подготвя вот на недоверие заради сигурността

Следете новините ни в GoogleNews