Длъжни сме ясно да заявим, че ако водената политика не се промени коренно още сега, нови бягства и престрелки са много вероятни.

Министерството на вътрешните работи се оказва неспособно да из¬дири и залови избягали рецидивисти. Неадекватните обяснения за дегизи¬ровката на бегълците и „малшанса“, който видя министър Радев при неуспеха на подопечните му, не допринасят за повишаване доверието в МВР.

Но това е само видимата страна на проблема, чиято дълбочина правителството не иска или не може да разбере. А за нея става кристално ясно от доклада на главния прокурор, представен пред Комисията по правните въпроси през март 2018 г. В доклада е видно, че над 900 лица, осъдени на лишаване от свобода, остават неиздирени. Трима от тях са с доживотна присъда, а около 50-ина са осъдени на 10 и повече години затвор.

Повод за този доклад беше друга драма – шесторно убийство в Нови Искър, извършено от осъден, който в продължение на девет години не е бил издирен от МВР. Последствието от бездействието на органите на реда са жестоки. На 2 януари т.г. в къща в Нови Искър са открити телата на петима души, ден по-късно в близост е намерена и шестата жертва. Всички са убити с огнестрелно оръжие, с множество изстрели. Заподозрян и издирван за убийството е трикратно осъжданият Росен Ангелов, който е намерен от полицията мъртъв, като впоследствие става ясно, че се е прострелял сам. Достатъчно показателен сам по себе си е фактът, че Ангелов е обявен за общо¬държавно издирване от септември 2009 г., преди произнасянето на последната му присъда, постановена задочно.

И този случай сякаш приключи със смъртта на Росен Ангелов, въпреки че в цитирания доклад на главния прокурор се съдържат серия от препоръки – законодателни и организационни, чието изпълнение не намира място в дневния ред на правителството и мнозинството.

През последната година показните убийства се превърнаха в нещо нормално. На 18 декември 2017 г. сутринта висш държавен служител – началникът на отдел „Фискален контрол“ на Централното управление на Националната агенция за приходите Иво Стаменов, е причакан и прострелян от упор в центъра на София, на по-малко от 500 м от Столичната община и Народното събрание и в непосредствена близост до детска градина. Стаменов е откаран в болница в критично състояние, опериран е два пъти и въпреки усилията на медиците, издъхва на 12 януари т.г. Близо два месеца по-късно, в средата на февруари 2018 г., са арестувани трима души, които обаче са пуснати след изтичане на 24-часовия срок за задържането им поради липса на достатъчни доказателства. Заловен за престъплението няма. Така въпреки заявка на министъра на финансите Владислав Горанов, че стрелбата срещу данъчен служител е изстрел срещу държавата, убийците на директора на звено „Фискален контрол“ Иво Стаменов остават неразкрити и на свобода.

Същото важи и за известния с близките си връзки с ГЕРБ великотърновски предприемач Петър Христов, застрелян с картечен пистолет в София отново в делнична сутрин, на 8 януари 2018 г., по едно от най-наблюдаваните пътни трасета в столицата. По информация в медиите са произведени общо 8 изстрела, като един от куршумите е улучил Христов в гърдите. Раненият е откаран в тежко състояние в болница. Въпреки оказаната лекарска помощ, умира половин час по-късно.

И двете убийства стават повод за критични коментари в авторитетни чуждестранни медии, които акцентират върху започващото 6-месечно председателство от България на Съвета на Европейския съюз и на внимателното наблюдение на страната от Брюксел с оглед усилията ѝ в борбата с организираната престъпност и корупцията. Всъщност желанието на правителството да се справи с престъпността и корупцията е обект на съмнение не само от Брюксел и БСП, но и отвътре. Не друг, а вицепремиер в същото това правителство заяви на 18 юни 2018 г., че заведения, в които се пласират наркотици и има проституция, получават министерска подкрепа. Въпросната министерска подкрепа визира министърът на благоустройството и регионалното развитие Николай Нанков. Малко по-рано през тази година вицепремиерът Симеонов сезира прокуратурата за извършени престъпления от негова колежка, министъра на туризма Николина Ангелкова.

В светлината на споменатите пòказни убийства отчетът на МВР от февруари т.г., според който страната ни трябва да се гордее с високата разкриваемост на убийствата, показва единствено, че ръководството на ведомството предпочита да съсредоточи усилия в прикриване на проблемите, а не в решаването им. Разбира се, това тяхно поведение не заблуждава никого и изследователите от „Алфа Рисърч“ констатират през март 2018 г. отчетлив спад на одобрението за работата на МВР (от 27% на 20%) и силен ръст в неодобрението (от 30% до 41%).

Сривът на доверието в МВР се дължи и на неспазването на управляващите на своите предизборни обещания и управленска програма. Обещаните 6000 нови полицаи и „във всяко село - полицаи“ се оказаха само голи приказки. Усилията на ръководството да привлекат кадри към МВР не успяват да компенсират голямото текучество. От министерството шумно обявяват новоназначени и конкурси, но удобно пропускат статистиката на напусналите системата. От отговор на парламентарен въпрос на народния представител от БСП Красимир Янков става ясно, че само през 2017 г. системата е напусната от 2082 души, като едва 145 от тях са се пенсионирали, а останалите са предпочели друго професионално поприще. Напуснали са опитни служители – 728 са имали до 5 години трудов стаж в МВР, 228 са работили в нея между 6 и 10 години, 24 между 11 и 15, а тези, които са работили в МВР над 15 години, са 852. През това време срокът за изпълнение на поетия ангажимент от правителството на Консултативния съвет за национална сигурност от 30 май 2017 г. - да се разработят конкретни планове за попълване на недостига от личен състав в сектор „Сигурност“ и мерки за повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж - отдавна изтече. И това обещание, както предизборните, остана неизпълнено.

Причините за поголовното напускане на системата са посочвани много¬кратно от синдикалните представители на служителите в МВР. Протестният им натиск принуди правителството да отпусне допълнителни 100 млн. лв. в началото на годината. Но милионите, дадени за да осигурят временно спокойствие, не могат да компенсират липсата на визия за развитие на ведомството и службата в него. Служителите го знаят и затова настояват за нов закон за МВР, след като сегашният бе изменян 19 пъти за по-малко от 4 години и носи неизличимия отпечатък на „реформата Бъчварова“. Тук следва да отбележим, че не служителите, а политическото ръководство на системите за сигурност носят вината за провалите

Още по темата

20/06/2018

Политика

БСП внесе вота на недоверие срещу правителството, ДПС ще го подкрепи

12/06/2018

Политика

БСП подготвя вот на недоверие заради сигурността