''Автомагистрали'' дали 425 млн. лв. аванс за за непроектираните участъци на ''Хемус'', 2 млн. от тях били за озеленяване

425 млн. лв. са раздадени като аванс от "Автомагистрали АД" за 7, 8 и 9-ти участък на АМ "Хемус", които дори още не са проектирани, съобщиха представители на дружеството по време на заседанието на парламентарната комисия по ревизията.

Вече са платени 2 милиона лева на фирма за озеленяване, макар че тази част на магистралата дори не е започната.

Стана ясно още, че авансовото разплащане по 40% от договорите, а и превъзлагането и спорното подсигуряване на договорите, са само част от нарушенията в дружеството.

Бяха предложени и два сценария за бъдещето на "Автомагистрали" - прекратяване на договорите или дружеството да придобие възможността да завърши проектите. 

Сигналът на Управителния съвет на "Автомагистрали АД"

От УС на дружеството твърдят, че са изпратили сигнала си за изплатени над 3 млрд. лв. по “ин хаус” обществени поръчки до различни институции, включително и до Народното събрание, но той не е бил разгледан, съобщи председателят на комисията Мая Манолова.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че МС е изпратил становище сигнала до НС. Десислава Христова - председателят на съвета на директорите на "Автомагистрали АД", потвърди, че вчера са получили становището на Василев.

В игнорирания от институциите сигнал, както го характеризира Манолова, се съобщава за сключени четири договора за “ин хаус” обществени поръчки от края на 2018 г. до август 2020 г. Договорите са за изграждането на първите 6 участъка от АМ "Хемус", укрепването на 84 свлачища, както и за строително-ремонтни дейности за пътя Видин - Ботевград. По всички тях са раздавани авансови плащания, като 40% от сумите по договорите са преведени авансово.

Има драстично завишаване на цените, на които са сключени договорите, като се стъпва на съмнителни предпроектни предложения, заяви Христова.

За свлачищата са раздадени аванси преди да има изготвени проекти, заяви изпълнителният директор на дружеството Иван Станчев.

Той съобщи още, че при сключването на договори са раздавани аванси в среден размер около 37%. Най-куриозен е случаят с авансите за последните три участъка на АМ “Хемус” - 7, 8 и 9, за които са раздадени 425 млн. лв.

Станчев съобщи още, че от платени над 221 млн. лв от АПИ за укрепването на свлачища, "Автомагистрали" са раздали 218 млн. лв. авансово.

За укрепване на едно от свлачищата са дадени над 2 млн. лв. при стойност на проекта около 200 хил. лв., допълни Десислава Христова.

За строежа на първите шест участъка на АМ "Хемус" от 782 млн. лв. като аванс са отпуснати 678 млн. лв. В първите три има свършена работа, но не и в 4, 5 и 6-ти.

За 7, 8 и 9-ти участък авансово са платени 425 млн. лв.

Друго нарушение е превъзлагането на обществени поръчки. Христова коментира, че в момента строят доставчиците на материали. Тя допълни, че Автомагистрали" има капацитет да построи едва 3.5 км. от 134-те в шест участъка на АМ "Хемус". 

Не "Автомагистрали АД", а подизпълнители строят първите три участъка на магистралата. Тъй като обаче преотдаването не е разрешено по договор, подизпълнителите са наречени "доставчици", уточниха още от ведомството.

"Аз не смея да се подпиша и да плащам нещо, което е съмнително", заяви Десислава Христова. Тя подчерта, че се намират в сериозно заварено положение, като СМР са замаскирани като договори за доставка.

Христо Гаджев от ГЕРБ видя процедурното нарушение при воденето на заседанието и настоя вместо да се задават въпроси към "Автомагистрали", да бъдат изслушани и представителите на АПИ, които са възложили поръчката на "Автомагистрали".

Асен Василев коментира, че има прикрито възлагане на обществени поръчки за изграждането на АМ "Хемус". В нарушение сме не само на ЗОП, но и на европейската директива, каза още той.

Подсигуряването на сключените договори беше и другата проблемна тема.

5 млн. от раздадените по договори са подсигурени с банкова гаранция, а останалите със застраховки, съобщи Христова. Тя каза още, че два договора са били с банкова гаранция, а всички останали - със застраховки.

Служебният финансов министър коментира, че има две възможни решения на казуса - договорите трябва да бъдат прекратени или "Автомагистрали" да придобият възможността да изградят магистралата. Ако се продължи като сега, с оглед на обществения интерес за бързото завършване на магистралата, то би следвало НС да издаде санкция на закона, "за да не отидат колегите от Автомагистрали в затвора".

Зам.-министърът на регионалното развитие Валентин Граматиков пък коментира, че за да не бъде нарушен законът, то "Автомагистрали" не трябва да се разплати. Асен Василев допълни, че е възможно разплащане за свършеното до момента, след което трябва да бъде обявена нова обществена поръчка.

Директорът на АПИ Ивайло Дечев пък видя проблем с тези предложения, защото така щял да се забави строежът на АМ "Хемус".

За решаването на казуса ще бъде организирана среща между институциите, предложи Манолова. Тя изрази готовност комисията да съдейства за намирането на решение.

Христо Гаджев пък заяви, че не е работа на комисията да инициира диалог между министерства и други институции.

"Имайте малко срам"

Гаджев намекна, че дали има незаконни дейности или не ще решат компетентните органи. Председателят на комисията Мая Манолова пък го прекъсна с думите "Имайте малко срам" и заяви, че "тази схема някой я е създал и някой я изпълнил ... и това е правителството на ГЕРБ".

Гаджев пък се обърна към нея с обръщението "Г-жо председател на съда" и я призова да не прибързва със заключенията.

Според него и името на комисията трябвало да се промени на "Водеща комисия по препоръките".

Функционира ли Държавната петролна компания?

Представители на Държавната петролна компания също бяха поканени днес в комисията, за да обяснят казуса с цената на горивата.

Паун Илчев - изпълнителният директор на Държавната петролна компания, заяви, че към момента няма политическо решение за изграждане на бензиностанции.

Илчев каза, че бюджетът на ведомството е 32 млн. лв., от които са изразходвани 410 хил. лв., или 0,012% - за заплати и други административни разходи.

Той заяви още, че няма споразумение с Държавния резерв за военновременни запаси за предаване на четирите бази с гориво. Илчев допълни, че една от базите е в ремонт, една е напълно готова, а останалите две - на 90 и 80%.

Станимир Пеев - председателят на Държавния резерв за военновременни запаси, пък заяви, че базите не са предадени, защото Държавната петролна компания няма лиценз.

Илчев го контрира с думите, че за да им бъде издаден лиценз от Агенция "Митници", трябва да им бъдат предадени базите и определено количество гориво. "Това буди съмнението, че има нещо, което не е наред", допълни той.

Илчев коментира и темата за възможни разливи на гориво: "Имам дълбокото усещане, че цялото нещо с откази за предаване и разливите се случи, след като обявих екипа от експерти, които ще работят в Държавната петролна компания".

Местните експерти казали, че има изхвърлено гориво, иронично отбеляза Илчев.

ГЕРБ и ДПС искат закрито заседание

Мая Манолова поиска конкретен отговор дали има разлив от 1 млн. литра, което пък беше посрещнато с предложение на Петър Чобанов от ДПС да се премине в закрито заседание. Тази теза беше поета и от Христо Гаджев от ГЕРБ.

Мая Манолова обаче реши да съобщи публична информация, за да не бъде променян форматът на заседанието.

Тя насочи въпроса към парите за ремонт на базите, които надвишавали 5 млн. лв. Информацията беше потвърдена от Илчев, който заяви, че тези пари няма да бъдат изплатени от Държавната петролна компания, докато не бъде извършен оглед на място.

Гаджев пък отклони темата към дневния ред, който комисията не спазвала.

Все пак беше взето решението темата да бъде продължена на следващо заседание във вторник.

Следете новините ни в GoogleNews