

Теди Москов извади на бял свят и последната си постановка - "Макбет" в Младежкия театър "Николай Бинев". Станка Калчева и Малин Кръстев той избра за главни актьори в новия си прочит на великата трагедия на Уилям Шекспир. С обичайното си чувство за хумор той разказа защо времето на бързата храна се е отразило и в театъра, за платената любов и за импровизацията, която е негово верую.
- Какво се крие зад хумора и иронията в този спектакъл „Макбет”?
- Всеки си мисли, че прави едно, а то излиза друго. Искам да бъда свободен и независим. Този спектакъл е като бързо приготвена храна, за да засити обикновения глад. Аз го изписвам “ McBeth”, като заведение за бърза храна и ще бъде лесно смилаемо, с познати аромати, не много скъпо и няма да отнеме много време. Духовната храна няма да е кой знае колко полезна за укрепването на човешката душа, а просто ще запълни моментни спешни нужди на апетита. Такова ни е времето. Всички дълбокомислени тълкувания на класиката са изчерпани и да се правя, че по някакъв нов начин мога да тълкувам "Макбет" и да влизам в конкуренция, която е непосилна, не е необходимо. Това е нещо като произведено в Китай, китайски Шекспир.
- Знаем, че всичко при вас е импровизация?
- Не, не всичко. Дори ако знаеш как се правят пържоли, някой път може да ти загорят или да ги извадиш сурови – винаги има изненада в приготвянето. Иначе ...нямам нищо измислено, когато отида в театъра. Аз си измислям текста по време на репетиция с артистите, с които могат да се измислят неща. Другите, които могат да го запомнят, а тези, които не могат да го запомнят, другите им казват какво да кажат.
- Дотам ли сме стигнали – всичко в театъра трябва да бъде лесно смилаемо?
- Не твърдя, че трябва. И не казвам, че е много лесно смилаем „Макбет”, просто го поставям уж, че е нещо лесно смилаемо, че всеки ще си види някакви неща, които биха го забавлявали.
- Какво трябва да открие публиката?
- Ами например колко са добри артистите и също така някакви нещица от Шекспир, пропуснати просто като сентенции, които поради тълкуването на персонажи и сюжети минават незабелязано.
- Правили сте „Макбет” в Германия. Каква е разликата между двете представления?
- Онова не беше „Макбет”, а съчетание на „бит” и „бет”, пародия на „Макбит” и „Макбет”, като съчетах трагедията с нейната пародия. Това беше една съпоставка за хора, които по някакъв начин знаят сюжета. Мислех, че в Германия хората са запознати освен с „Бременските музиканти” и с други сюжети, но се оказа, че така имахме голям успех само сред студентската публика.
- Като човек работохолик със сигурност винаги сте недоволен от постигнатото?
- По-скоро съм невротик, от нерви работя. Нервирам се, ядосват ме неща, не толкова ме натъжават.
- Май вече нямате същото чувство за хумор?
- Импровизацията винаги е свързана с чувство за хумор. Така снимах „Улицата” в БНТ. Нахвърлям си, когато съм в ресторанта, на салфетката идеите и отивах да снимам. Така съм създаден и не искам да се променям, не бива човек да бяга от себе си.
- Липсва ли ви "Улицата"?
- Не, не ми липсва "Улицата", липсва ми ентусиазмът, спонтанността, трупата, на този начин на работа, когато без особени пари всеки се хвърляше в нещо и идваше с голямо желание да го направи. Сега вече любовта е платена. Преди беше любов, сега е платена любов. Който предложи повече, там се отива.
- Вие винаги слагате пръст в раната – обществена и политическа. Сега какво е на дневен ред?
- Винаги са различни нещата, които ме дразнят. Но в момента най-много може би това, че всички вървим към елементарното задоволяване.
- По-рано мечтаехте да отидете в Хималаите, Тибет.
- Вече няма как да стане това - с единия крак трудно стъпвам.
Следете новините ни в :














































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Граждани на протест срещу управляващите
Бащицата Гонзо, или как той става виновен за боклука през терасата
Седем крилати ракети на европейски стартъп са поразили Кримския мост при украинската атака
Руски военен самолет се разби в Сибир, 17 души загинаха