Quantcast

Най-великите целувки в историята на изкуството (снимки)

OFFNews Последна промяна на 14 февруари 2015 в 15:41 11393 0

Какъв по-хубав момент от Деня на влюбените за поглед към това как любовта е изобразена в изкуството. Би Би Си събира на едно място най-великите целувки в историята на изкуството.

Любовниците от Айн Санкри, 10 000 г. пр. Хр.

Фигурката е открита в пещера близо до Витлеем, а в момента е част от колекцията на Британския музей. Тази скулптура е от зората на ерата на земеделието и е най-старото известно изображение на т.нар. „сексуална любов“. Въпреки че двойката няма лица и че техният пол не може да бъде определен, те очевидно се целуват: двама влюбени, изсечени от един камък и слети в продължение на хилядолетия.

Червени фигури от Атика, 480 г. пр. Хр.

Вазите от Класическа Гърция често изобразяват целувки, но рядко те са между мъже и жени. Докато публичната изява на хетеросексуалната любов е била проблематична от етична гледна точка, на привързаността между по-възрастни и по-млади мъже се гледа по-благосклонно – както може да се види на този добре запазен керамичен съд, който се намира в Лувъра. Това не е целувка между двама равнопоставени любовници: брадатият възрастен мъж се издига над гладко избръснатия си любовник, докато го дърпа за косата, за да го приближи към себе си.

Херкулес и Омфала, 1735 г.

Изображенията на целувки в ренесансовите картини са учудващо редки – много по-вероятно е да видите Юда да целува Исус, отколкото двама любовници да си разменят целувка. Но в началото на 18 век, с възхода на стила Рококо, еротичната любов се превръща в по-честа тема за амбициозните художници. Тук Франсоа Буше, един от най-известните френски художници на старото време, изобразява гръцкия Супермен в леглото с Омфала, царица на Лидия, на която е бил роб в продължение на една година.

Амур и Психея, 1787–1793

Венецианският творец Антонио Канова, един от най-великите скултори на неокласическата епоха в Европа, и неговите мраморни скултури са несравним пример за извайване на плът от студен камък. Неговият шедьовър на митологичната любов, в който Амур връща Психея в съзнание, е отражение на типичното съзнателно подражание на гръцки и римски творби от епохата на Просвещението.

Поема за възглавницата, 1788 г.

Еротиката е основна тема в японската гравюра от периода Едо и Утамаго Китагава се концентрира конкретно върху изобразяването на любовта и секса в творбите си. Това е една от по-целомъдрените картини в „Поема за възглавницата”, цикъл от 12 изображения, наситени с почти невиждана сексуална интензивност. По-късно западни творци, особено Едуар Мане и Анри дьо Тулуз-Лотрек, се обръщат към японските творби като тази при изобразяването на откровени сцени на любовници и куртизанки.

Целувката, 1882-1889

Това е едно от най-емблематичните изобразявания на романтична любов в Западното изкуство: мъж и жена, издълбани от едно парче мрамор, заключени в прегръдка. Жалко за слуващото се след това, понеже изобразените са омъжената Франческа да Римини и нейният любовник. И двамата са осъдени да бъдат в Ада за цяла вечност, както Данте пише в „Ад”. Огюст Роден първоначално иска двойката да бъде част от неговите масивни „Порти към Ада”, но темата е толкова популярна, че в крайна сметка решава скулптурата да бъде самостоятелна творба.

Пигмалион и Галатея, 1890 г.

Въпреки че днес той е известен най-вече с ориенталските си картини на хареми и укротители на змии, Жан-Леон Жером е автор на много картини и скулптури на тема Пигмалион: скулпторът, който се влюбва в своята творба. Въпреки че митът за Пигмалион, станал известен първоначално благодарение на Овидий и по-късно на Джордж Бърнард Шоу, овековечава фантазията за любовта с щастлив край, тя е и алегория на художественото творчество и на тънката и опасна граница между реалното и идеала.

Целувката, 1908 – 1909

Прекарал десетилетия в периферията на историята на изкуството, Густав Климт в последно време изживява възраждане – не, че той някога е губил благоразположението на тълпите туристи в двореца Белведере във Виена, които припадат пред неговата живо декоративна картина. Подобно на цялото творчество на Климт от неговия т.нар. „златен период”, тази творба показва две тела с дрехи с богата орнаментика, които са толкова силно преплетени, че изглеждат като едно цяло.

Любовниците, 1928 г.

Покривалата върху лицата на влюбените в тази толкова известна картина се появяват често в творчеството на Рене Магрит и имат своятасамостоятелна история – когато той бил тийнейджър, майка му се самоубила, като се хвърлила в река Самбр с лице, увито в нощницата й. Магрит не казва дали картината символизира истинската любов, любовното разочарование или невъзможността за това любовта да бъде разбрана, а до края на кариерата си той настоява, че сюрреалистичните му композиции нямат конкретен смисъл.

LiTer II, 2012 г.

Един от най-изтъкнатите съвременни фотографи на Южна Африка, Жанел Мухоли, документира животите на африкански лесбийки като символ на противопоставянето срещу хомофобията и като тържество на една общност, която твърде често остава непредставена в обществото. През 2012 г. нейният апартамент в Кейптаун е обран и фотографията е унищожена, но това оцеляло изображение символизира издръжливостта на любовта пред лицето на всички опити да бъде потисната.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !