Любиша Самарджич: Ако денят ви не започне с усмивка, смятайте го за загубен

Последна промяна на 09 март 2012 в 13:01 4698 0

Любиша Самарджич Снимка: БГНЕС
Любиша Самарджич Снимка: БГНЕС

Известният актьор и режисьор Любиша Самарджич е специален гост на "Софя филм фест". Станалият изключително популярен в България с ролите си в хитовите сериали "Горещ вятър" и "Полицаят от Петльово бърдо" актьор идва в България, за да представи телевизионната продукция "Мирис на дъжд на Балканите", продуцирана от компанията му Cinema Design. Българските зрители ще видят първата част от 14-серийния сръбски филм. 75-годишният Любиша Самарджич, който се е снимал в повече от 130 филма, а от 1999 г. се изявява и като режисьор, винаги е интересен събеседник. За Самарджич това е второ участие на "София филм фест", след като той бе гост на събитието и през 2002 г.- Господин Самарджич, как обикновено започва един ваш ден?

- Всичко, което съм взел, е от майка ми и баща ми, които много рано съм изгубил, но запомних от детските ми години, че имаха една много витална житейска философия - трябва да се събудите с усмивка и денят ви трябва да завърши с умивка. Тази моя житейска философия сме я приели с жена ми Мира и, като се събудим сутрин рано, посрещаме деня с усмивка. И затова мисълта ми е, че ако един ваш ден не започне с усмивка и не завърши с усмивка, смятайте този ваш ден за изгубен.

- Намирам ви на път за България, за участие в започващия "София филм фест".

- С голямо удоволствие и уважение идвам винаги в София и в България, защото това е страна, която аз много ценя и уважавам. Дължа голяма благодарност на много хора, с които съм работил и сътрудничил. И това, което е много важно е, че никога не съм ги забравил. Много приятно бях изненадан когато разбрах, че Стефан Китанов е поставил филма ми "Мирис на дъжд на Балканите" в програмата на "София филм фест", който с ръка на сърце трябва да кажа, че стана един много важен фест, с много сериозна световна репутация с начина, по който се подбират филмите и цялостният му репертоар. "Мирис на дъжд на Балканите" е много интересен филм, който разказва историята на едно сефарадско еврейско семейство, живеещо в Сараево през 1914 г. Знам, че и в България има много потомци на сефарадските евреи. Всеки, който дойде на премиерата в рамките на фестивала на филма ще види една лента със световна репутация, защото екипът ни спечели с този филм многобройни филмови награди.

- Защо филмът се казва "Мирис на дъжд на Балканите"?

- Това е роман на една много ценна наша писателка - Гордана Куйч. Струва ми се, че тя е искала да покаже една спонтанна, човешка изповед. Като малко дете тя е преживяла много от онова, което е в основата на книгата ú. Тя обхваща един дълъг период между 1914 и 1918 г. но и много след това - до 1945 г. и малко след това. Тя е написала много интересни книги за това време и за евреите сефарати на Балканите. В заглавието "Мирис на дъжд на Балканите" има една метафора. Знаете ли, нямам предвид истински мирис. Това е едно усещане, което никога няма да забравите, стига да се потопите в него. Точно затова, тези любовни истории са много динамични, възбуждащи и необичайни. Ние не говорим само за сефаратите. Във филма става въпрос и за православните, католиците и мюсюлманите. С една дума показваме Сараево в онзи исторически период като един конгломерат на всички тези вероизповедания и нации.

- Този филм обхваща един динамичен исторически период от 1914 г. до края на Втората световната война и малко след нея. Какво показвате с него?

- Филмът показва, че любовта побеждава в крайна сметка. По неписано правило евреите сключват бракове само помежду си. В романите на Гордана Куйч това не е така. Тя успява да стане свидетел на нещо друго, което е типично за малка част от тази общност - еврейка се обвързва с друговерец, православен християнин. И защото това в някаква степен е било ерес в еврейската общност, тя с всички сили се е борила срещу това и му се е противопоставяла. Еврейското семейство, като види някое от тяхните деца да се влюби в друговерец, в този момент приема тяхната любов и затова ви казвам че любовта е в основата на всичко. Любовта побеждава и тогава семейството застава зад това, независимо от каноните, правилата и упоритите традиции, които сковават еврейската общност. Но въпреки тях любовта побеждава и ще побеждава винаги.

- Дали днес е лесно да се занимавате с Балканите?

- Знаете ли, ние не можем да избягаме от тях. Балканите са много възбуждащи. Тук има мултикултурност и диалог между цивилизациите, които са много необходими на всички нас. Вие, в България, етнически сте по-еднородна страна. Ние - бивша Югославия, която никога не е приемала вярата като основен елемент, защото Тито беше атеист, имаме представители от всички вероизповедания и етноси. И затова в цивилизацията имат място всички етноси и религии.

- Какво има в себе си човека от Балканите?

- Никога не успях да разгадая кое е това, което е най-интересното в човека. Всеки, в своя не дълъг живот, е свързан с личните си преживявания, ако не е срещнал някакъв интересен филм или четиво, роман от Балканите, което крие в себе си магията на непознатото, необичайното и привлекателното. При мен, когато се сбъскам с подобни неща, не се появява омраза - винаги искам да ги прочета и да се запозная с всичките плюсове и минуси на смесените цивилизации. И затова ми се струва, че този филм прекрачва и тематично се определя за диалога с другите, който толкова много ни е необходим.

- Дали известният ваш герой Шурда от знаменития филм "Горещ вятър" се превърна в истинския прототип на типичния „балканец“?

- Всъщност Шурда е най-добрия тип, символизиращ Балканите. С ръка на сърцето мога да кажа,че благодарение на прекрасно написания текст от известния драматург Синиша Павич и цялостното филмиране на тази телевизионна серия образът на Шурда спечели света, защото всички хора всъщност мечтаят за хубавия и подреден живот. А тази Югославия, в която ние живеехме, бе именно такава страна. Сега Сърбия вече не е такава държава. Тя има своите големи въпроси, пред които е изправена. Те не са малки, има и много дилеми. Не искам да говоря за политика, защото не ми идва отвътре. Но пък съм човек, който вижда, гледа и чувства времето, в което живеем. Ние, както знаете, преживяхме тежки бомбардировки и икономически крах. Макар че има и нещо друго - ако имаше достатъчно разум в нашите тогавашни политици, повече толерантност, мъдрост и готовност за диалог, сигурно много от онова, което ни се случи тогава, нямаше да ни стигне.

-Балканецът щастлив човек ли е всъщност?

- Знаете ли, зависи от човека. Аз никога не съм бил песимист. Аз съм роден в Нишка Баня, на пътя за Белград и съм запомнил миньорския хляб. Баща ми някога бе миньор. Тогава ние никога не сме се оплаквали или жалили. Когато починаха родителите ни, знаехме да ценим и уважаваме всеки, с когото работим, защото само така можем да запазим своето съществуване и бъдеще.

- Какви са днес шансовете на балканския филм?

- Все още балканският филм не е намерил своето място. Всъщност може би Емир Костурица е направил два-три филма. И той е единственият режисьор, който описва доста интересно в своя си стил и Босна, и Белград. Ето, "Доли Бел" е много добър филм, а както се знае това е „сараевски“ филм, както и „Баща в командировка“. "Ъндърграунд" обаче е "белградски" филм. Във всички случаи Костурица е направил няколко неща, които представят много ярко Балканите. А аз, ако се сещате, съм говорил за нашия регион в няколко интересни филма, като „Небесна къща“, който откри преди години филмовия фестивал в България.После на бял свят се появи "Наташа" през 2000 г., която в „Албена“ получи „Гранд при“. В него пък показахме, че тогава Белград бе център на криминалните структури и подземния свят. Това беше периодът на Аркан. Искам да ви кажа, че никога не съм се подигравал с тези събития и персонажи и винаги съм се старал да бъда ясен точен. Никога не съм банализирал нещата и никога не съм говорил лошо за някоя нация. За мен винаги човекът е бил най-важният във всяка една ситуация и история. Във фокуса ми винаги е бил човекът с неговите плюсове и минуси, с топлината и суровостта и затова винаги именно съм искал да представя човека и героя по най-истинския начин за даден песонаж.

- Турските сериали сега са много популярни в държавите от нашия регион. Дали те могат да се сравняват с балканското кино?

- Турските сериали направиха много голяма търговска крачка и напредък. Те притежават една романтичност, ориенталност, която се хересва на всички страни в Европа. Това е голям бизнес, който става все по-мащабен с всяка изминала година. За мен всяка държава трябва сама да си изгражда свой собствен репертоар. Моята продуцентска къща направи няколко интересни филма като "Есента идва скъпа моя", сега е "Мирис на дъжд на Балканите" и сериала "Полицаят от Петльово бърдо", който имаше огромен успех в Китай и Русия. А това всъщност беше една семейна шега, която е добре приета, когато представите нещата и персонажите по интересен начин. Необходимо е да правим филми за нас, но по един искрен, истински и автентичен начин.

- Възможно ли е сърби и българи да направят общ филм?

- Трябва да призная, че наистина нямаме все още съвместна продукция. Макар че, от друга страна, трябва да ви кажа, че много от своите филми съм правил с българите. Никога няма да забравя вашата лаборатория за филми в Бояна, или пък Хачо Бояджиев, който ми помогна много сериозно като шеф на БНТ за осъществяването на няколко важни проекта като "Предумишлено убийство" и "Кажи ми защо ме остави". Така че аз дължа голяма благодарност на всички, които решиха тогава да помогнат на мен, на съседа. А ние всички трябва да живеем със своите съседи, защото без тях животът ни няма да бъде усмихнат.

- В този смисъл имаме ли ние българите и сърбите общи теми, по които можем да направим някои филм?

- Мисля че да. Има доста житейски теми, но трябва да намерим онази от тях, която ще ни свърже. България има прекрасен разсадник от актьори. Възможно е да се направи, но пак ви казвам, трябва да намерим обща тема. Преди години разговаряхме с Хачо Бояджиев и Христо Бойчев да заснемем филма "Кощана" с екип от България и Сърбия, но за съжаление не стигнахме до намирането на средства, с които да заснемем проекта. Вдигнахме ръце тогава и наистина много съжалявам, че така безславно завършиха нещата.

Интервюто взе Николай КРЪСТЕВ (БНР)

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови