Шествие в София по случай 135 години ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" (видео)

ОFFNews 14 април 2016 в 17:58 5171 1

Снимка Драго Панков

Шествието по случай 135 години ВВМУ "Н.Й.Вапцаров".

Днес в центъра на София се проведе шествие по случай 135 години Висше военноморско училище "Н.Й.Вапцаров".

Духов оркестър и курсанти минаха по пешеходната зона на бул. "Витоша" и други столични улици, като събраха погледите на минувачите и хората от околните сгради, много от които ги снимаха. 

Видео от шествието може да видите в дъното на материала.

Повече за историята на ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" може да научите в текста по-долу, взет от сайта на учебното заведение:

Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в България. При неговото развитие във времето се разкриват и утвърждават нови структури, за да се стигне до съвременните факултети, катедри, департамент и професионален колеж, влизащи в състава на Училището.

Темелите на родното морско образование са положени в гр. Русе на основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България. В циркуляра се обявява, че се формира Морско училище, считано от 9 януари 1881 г.

За инициатор на формирането на учебното заведение историята посочва капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.).

Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици Павел Алексеевич Машнин, който остава на тази длъжност до март 1882 г.

На Морското училище се възлага задачата да подготвя машинисти и огняри за княжеския военен флот. В документите след 1883 г. училището започва да се нарича „Машинна школа“, „Техническа школа“, „Машинен клас“, но не променя своя статут и в същото време успешно продължава да обучава технически кадри за Флотилията и Морската част. През 1885 г. възпитаниците на училището вземат участие в Сръбско-българската война, като двама от тях за проявена храброст са отличени с награди.

Под влияние на реформите на министъра на народното просвещение Георги Живков, последното десетилетие на ХІХ век се характеризира с развитие на образователните институции в България. Този процес засяга многопланово и морското образование.

В резултат през 1892 г. училището е преустроено и преименувано в Унтерофицерска морска школа, в която се подготвят боцмани, рулеви, артилеристи, миньори и машинисти. В същата година е издадена и първата диплома на флотската алма-матер, достигнала до нас.

През 1893 г. в Русе е формиран първият „Временен курс по военноморски науки“ – за подготовка на строеви офицери. Доколкото Морското училище от 1881 г. е не само начало на ВВМУ, но и праобраз на съвременния Факултет „Инженерен“ и повечето катедри в него, то следва да се подчертае, че Временният офицерски курс от 1893 г. е праобраз на съвременния Факултет „Навигационен“, както и на такива катедри в него като „Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС“, „Корабоводене“ и „Експлоатация на флота и пристанищата“. Фактически с формирането на Временния курс започва историческото развитие на образователните структури, свързани с подготовката на корабоводители у нас.

В курса се обучават офицери, завършили Военното училище в София с цел придобиване на военноморска квалификация, а така също български възпитаници на задгранични военноморски училища, които по някаква причина не успяват да се дипломират в чужбина. Слушателите във Временния офицерски курс полагат изпит и придобиват правоспособност на военноморски офицери.

В началото на новия ХХ век е направена поредна крачка напред в Унтерофицерската морска школа. През 1900 г. тя е оглавена от лейтенант Тодор Соларов. Именно при него учебното заведение е преместено във Варна и преименувано на Машинно училище при Флота. Т. Соларов обосновава необходимостта от по-задълбочена подготовка на възпитаниците му, в резултат на което през 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната, като срокът на обучение е удължен до шест години. През 1906 г. училището издава първите зрелостни свидетелства. През 1910 г. във Варна е построена първата специално проектирана и построена за целта сграда за нуждите на Машинното училище при Флота на Негово Величество.

Частта, останала в Русе, е преобразувана в Минно-огнярно училище (Минно училище с огнярска школа), със срок на обучение четири години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба. Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г., поради нарасналите нужди на флота от технически кадри, то е възстановено с названието „Морски специални школи“, които на свой ред се подчиняват на новосформирана във Варна структура, наречена Учебна част (впоследствие преименувана на Морска учебна част).

Школите са формирани през 1912 г. През 1913 г. в тях е приет първият випуск от 34 възпитаници. Първоначално Морските специални школи имат три отдела (школи): минно-електротехнически, огнярен и кормчийски. В хода на Първата световна война са формирани и за кратко време функционират Водолазна школа и Радиотелеграфна школа.

Курсът на обучение в школите е четиригодишен. Те може да се приемат за праобраз на съвременния Департамент за следдипломна квалификация и Професионален старшински колеж в състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

Още през 1912 г. под шапката на Учебната част влизат не само Специалните школи, но и Машинното училище при Флота на Негово Величество.

През войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) възпитаниците на Учебната част участват в миннозаградните и миночистачните действия, атаката срещу крайцера „Хамидие“, стоварването в Балчик, Каварна и Калиакра, в боя при Балчик от 13 декември 1916 г. На тях се пада честта да овладеят новата техника във флота: водомоторната авиация и първата българска подводница. През този период в училището започва изучаването на френски, а след това и немски език, в резултат на което именно измежду възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество се извършва подбор на бъдещите флотски офицери, за да бъдат изпращани за обучение във Военноморското училище в Ливорно (Италия, 1914 г.), а след това и във Военноморското училище „Мюрвик” (Германия, 1916 – 1918 г.).

В самото Машинно училище също назряват промени. През 1917 г., след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници на флотската алма-матер, е произведен първият офицерски випуск на училището. През 1918 г. училището получава сградата на днешния Аквариум в Морската градина, където остава до 1922 г.

След края на войните за национално обединение морската образователна система е подложена на реорганизация.

Учебната част вече се нарича Морска учебна част и за пръв път под нейно командване се оказват всички образователни структури, от които водят началото си повечето съвременни факултети, катедри, департаменти и колежи на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

В периода 1919 – 1920 г. курсът за подготовка на офицери не просто е проведен успешно, но на завършилите го за пръв път въз основа на ПМС №6/1.06.1920 г. е издадено свидетелство за завършено висше специално военноморско образование „по пълната програма на Морския корпус в Петербург“. Дипломи за висше образование са издадени и на слушателите от предишните издания на курса. Впоследствие учебният план на тази структура е значително усъвършенстван.

През 1925 и 1928 г., на основата на опита до този момент, са формирани два Корабоначалнически курса, в които на „курсистите“ след дългогодишно обучение на теория и на практика се издават дипломи за завършено висше специално военноморско образование. Много от възпитаниците впоследствие са изявени офицери на Морската полицейска служба (название, под което официално съществува българският военен флот в условията на Ньойския договор) и капитани от далечното плаване в БТПД (предшественика на БМФ АД)

По условията на Ньойския мирен договор през пролетта на 1921 г. Флотът на Негово Величество е разформиран. Но една година преди това Машинното училище вече не е подчинено на Военното министерство и съответно е преименувано на „Морско машинно училище”. Практическото обучение се води в арсеналите, по корабите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в жп депа и работилници, в миноносците, в Божурище, в мини Перник и на други места. Училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно – на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата. Завършилите имат право да постъпват във всички висши технически училища.

Практически веднага с края на Първата световна война Кърмчийската школа (отдел) от състава на Морските специални школи е отделена и реформирана в Рибарско училище, което просъществува до 18 април 1933 г.

През 1930 г. Морските специални школи са реформирани и в тях са създадени три отдела: електротехнически, машинен и моторен. Техните програми (т.е. учебни планове) са допълнени и подобрени.

Машинното училище и Минно-огнярното училище, преименувано по-късно в Морски специални школи, са първите учебни заведения в страната, които не само подготвят стотици квалифицирани кадри за флота и зараждащата се българска индустрия. Те стават гръбнакът на средния технически персонал в страната.

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на Морско училище. Две години по-късно в него се формира Мореходен отдел, чиято задача е да обучава вахтени офицери за търговския флот. Офицерите на Морската полицейска служба се подготвят частично в Морското училище във Варна и се дипломират във Военното училище в София. Дипломи на офицерите се издават от Училището в София, което от 1923 г. е висше учебно заведение, понеже по условията на Ньойския договор България може да има само едно военно училище.

През 1934 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото Рибарско училище на остров Св. Кирик край Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна в голямата представителна сграда на ул. „Стефан Караджа“. Същата година възпитаниците му участват в стоварването в Балчик при връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България.

През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието Военноморско на Негово Величество училище. В 1943 г. е отворен Морски отдел на Школата за запасни офицери – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за Морските войски.

В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича Военноморско народно училище при Морските войски, а през 1946 – 1949 г. – Народно военноморско училище. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г. и получава названието „Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Особена страница в историята на флотската алма-матер е обучението на чужденци, доколкото това е обективен критерий за нарасналия международен престиж на учебното заведение. Началото е поставено през 1953 г., когато в училището влизат за обучение чешки студенти и албански курсанти. До 1994 г. във ВВМУ „Н. Вапцаров“ получават своите дипломи за завършено образование 141 чужденци от общо единадесет страни от четири континента.

През 1954 г. училището се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев“ № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.

През 1968 г. основният корпус на комплекса е надстроен с един етаж. От 1991 г. названието му вече е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 2000 г. ВВМУ е вписано в „Белия списък“ на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95. През 2001 г. с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС получава пълна акредитация като висше училище, в съответствие с новоприетия Закон за висшето образование. През 2000 г. получава сертификат за качество ISO 9002.4 по специалността „Корабоводене“ от Лойд регистър, а през 2004 г. – ISO 9001-2000 за всички специалности.

През септември 2007 г. по искане на министъра на отбраната и със заповед на министъра на образованието и науката на Република България е създаден Професионален старшински колеж към Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ в гр. Варна.


Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови