Дигиталното образование събра управляващи, директори, преподаватели и ученици в София на форум “Образование за утрешния ден”, организиран от МОН. Събитието се проведе тематично в залата Джон Атанасов на "София тех парк". Обсъдени бяха както добрите примери за прилагането на дигиталните технологии в образователната система у нас, така и слабостите на българското образование и посоките, в които е необходимо то да се подобри. 

"Докато не обърнем цялата ни система - програми, учебници, към това да научим децата как да използват знанията си, нищо друго няма да има значение. И това трябва да бъде нашата основна цел през следващите години", заяви министър-председателят акад. Николай Денков пред участниците и гостите на форума.

Разговор за проблемите: Зубрене и работа проформа

Напоследък в публичното пространство все по-често се говори за това колко е важно да се развиват компетентностите и уменията на учениците. Оказва се, че за целта трябва да се изкорени дълбоко заложеният модел на наизустяването. За това, разбира се, са необходими кардинални промени в образователната система. На тази тема обърна внимание и Денков.

"За прегледа на програмите и на учебниците, искам да го кажа пределно ясно - без да променим учебниците, никакъв шанс няма децата да разберат, че не е важно да можеш да възпроизведеш зазубрените факти, които са написани там - дати, имена, трябва да знаеш как да анализираш текста", заяви премиерът.

На събитието присъства и Красимир Вълчев - председателят на Комисията по образованието и науката към НС. По думите му резултатите постигнати в сферата на образованието са положителни, въпреки уместната критика. 

"Това, което не успяхме да променим през последните години, е всъщност най-важното - кода на образователната система", заяви той.

По думите му основният препъникамък пред напредъка на българското образование е културата на заучаване, а промените от последните години задълбочават този проблем. Вълчев заяви, че материал от трети курс в университетите се преподава в трети клас, а през учебното съдържание се препуска, което стимулира културата на заучаване. Българската образователна система той определи като една от най-амбициозните по отношение на предоставянето на знания и прекалено неамбициозна от гледна точка на трансформирането на обучението.

"Без решително рязане няма да стане. Има нужда от цялостна концептуална промяна - рязане на дълбочината на темите, премахване на цели теми и най-вече премахване на фактологията и засилване на възпитателния елемент", каза още Красимир Вълчев. 

Друг загнезден в сърцевината на образователната система на страната проблем според него е формализмът.

"Системата продължава да функционира преди всичко формално. Много по-лесно е да я караш формално. Тази култура е толкова силно закодирана, че Министерството я възпроизвежда, регионалните управления я възпроизвеждат постоянно. Ако искаме да вървим напред, ни трябва известна доза самокритика", подчерта Вълчев.

Според него практиката показва, че около шест години отнема подобна трансформация на образователна система, а около година ще се обсъжда концепцията за това как да се случи. Вълчев твърди, че най-рано след 3-4 години могат да се очакват някакви резултати.

"Не знаем в какъв свят ще живеят децата ни, но не бива да се превъзнасяме по технологиите. Трябва да ги направим не просто дигитални ползватели, а дигитални създатели. Трябва да развиваме креативността и концентрацията им, които обаче страдат от прекалено използване на дигитални устройства. Ако искаме да подготвим децата за дигиталната епоха, трябва да им скрием устройствата поне докато са малки", каза още председателят на Комисията по образованието.

Ниските резултати в PISAнето, четенето, математиката и природните науки 

Съвсем скоро бяха публикувани резултатите от международното изследване на образованието PISA. Те показаха, че нивото на българската образователна система не е дори задоволително. Изследването на практика е тест, който проверява функционалната грамотност на 15-годишните ученици. PISA показва способността на учениците да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации, а резултатите на българските ученици бяха най-ниските досега, по-ниски от средното за изследването и едни от най-ниските в Европа. 

В тази връзка премиерът Денков каза, че всеки, който е бил изпитван, и всеки, който е преподавал, знае, че учениците и студентите се готвят според това какво ще ги чака на изпита.

"Ако те очакват да бъдат изпитвани за дати, ще учат дати, ако очакват да бъдат изпитвани за задачи за съобразяване, каквито са в PISA, за това ще се подготвят. Горещо препоръчвам типовете задачи за PISA не просто да бъдат някъде встрани, а да станат стандарт как ние се опитваме да учим нашите деца да използват знанието, да комбинират различни факти, да правят заключенията и да се научат да мислят", заяви още той.

С видео презентация във форума се включи Андреас Шлайхер, ръководител на Програмата за международно оценяване на учениците PISA и директор Образователни политики в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

По думите на Шлайхер България не е единичен случай. Масово 15-годишните нямат напредък, а резултатите изобщо са спаднали с 15 пункта. Като най-голяма причина за по-слабото представяне на учениците той изтъкна пандемията, но подчерта, че тя в никакъв случай единствения фактор, а проблемите са много комплексни. 

Един от акцентите, които представителят на PISA открои беше социално-икономическото неравенство.

"Можете да видите, че има много голяма разлика между резултатите на 10-те процента най-уязвими ученици и 10-те процента най-привилегировани ученици. Ако идвате от беден район, вероятно ще излезете с лоши образователни резултати, но ако идвате от богат район, ще се справяте толкова добре, колкото учениците във Франция, Швеция и Германия. Не е нужно обаче бедността да бъде присъда. Можем да развием таланта на толкова много млади хора, ако образователните възможности са по-справедливи и изравняват неравенствата", уточни Шлайхер. 

Той обърна внимание на крехкостта на взаимовръзката между разходите за ученик и образователните резултати. Според него е важно не само колко се харчи, а дали е ефективно. По отношение на България експертът изтъкна, че е на лице съответствие на разходите за образование и резултатите. Това поставя въпроса доколко е възможно повишаването на инвестициите в българското образование да увеличат неговото качество.

Пари за образование

Българският еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Илияна Иванова също взе участие във форума "Образование за утрешния ден", макар и дистанционно с официално писмено приветствие. В него тя заяви:

"Щастлива съм от положените усилия на национално ниво за подобряване качеството и равнопоставеността в системата за образование и обучение. Въпреки това, предстои още много работа. Последните резултати от международната програма за оценяване на ученици PISA показват, че тревожно голям процент от 15-годишните в България не притежават основни умения по четене, математика и природни науки. Повече от половината младежи на възраст между 16 и 19 години не притежават основни цифрови умения. Аз съм твърдо убедена, че  България може да се справи с това предизвикателство с последователни усилия - както на национално ниво, така и с помощта на европейските програми и финансиране".

"В новият програмен 2021-2027 период средствата за образование са увеличени два пъти. Става въпрос за ресурс от 2 милиарда лева. Много е важно как ще бъдат инвестирани тези средства", уточни по-рано зам. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" Иван Попов.