Деан е на шест години, но за да се научи да ходи първо се качил на колело. Момчето страда от рядката болест артрогрипоза – вродено заболяване, при което са засегнати ставите и мускулите. Подходящата рехабилитация обаче помага за заздравяване на мускулите и децата могат да проходят, макар и с помощ от придружител.

Именно това прави и колелото, което се произвежда в България, но остава достатъчно скъпо за родителите. Ефектът му обаче е доказан - за Деан, който получава колелото като дарение, са необходими две години и от напълно неподвижен, днес той вече може да ходи, макар и с шини и подкрепа от родителите си.

„Ефектът е огромен. Благодарение на този велосипед Деан вече ходи“, разказва пред OFFNews майката на детето Цветелина Юрукова. Тя обяснява, че колелото не отменя процедурите по рехабилитация, но по мнението ѝ това е "чудесен спомагателен уред след процедурите".

Програмата на Деан е един час рехабилитация, след което детето изминава с велосипеда 10 км само за ден. Велосипедът е изработен изцяло според нуждите му и е съобразен с ограничените му физически възможности.

„Трябва да има възможност държавата да поема част от разходите за това колело. Първо, тези велосипеди са много скъпи, защото се правят индивидуално спрямо нуждите на съответното дете“, обяснява Цветелина. По думите ѝ освен за физиката на детето колелото помага и за социалната му адаптация, като се избягва усещането за малоценност и различност. Детето има възможност да кара колело с връстниците си в парка, вместо да седи в инвалидна количка, на каквато младото семейство има право. Законът позволява държавата да поеме част от разходите за инвалидна количка, но това не е решение за семейството, защото количката би създала повече трудности, отколкото да помогне на Деан. „Защо трябва да си слагаме децата по инвалидни колички, при условие, че това е терапия за тях? Държавата е длъжна на тези деца и трябва да осигурява поне някаква част от сумата за колелото“, смята Цветелина.

Колелото на Деан било дарено от българи във Великобритания. Това станало неочаквано за родителите на малчугана, които до този момент нямали никакви познати на Острова. Репортаж за заболяването на Деан стигнал до група българи в Лондон, които за щастие познавали производителя на колелата – Георги Пейков от Пловдив, и възможностите за рехабилитация с тях. Събрали пари, купили колело и го подарили на младото семейство.

Повечето лекари знаят за колелото и препоръчват на родителите да го използват, само че те не знаят откъде да си го купят или често – нямат възможност да си го позволят, коментира пред OFFNews Георги Пейков, който, оказва се, е единственият производител на терапевтичните колела в България. Обяснява, че всяко колело се прави индивидуално за всяко дете. Той изработва допълнително рамката и помощни средства към нея, които са адаптирани за всеки конкретен случай.

Георги смята, че въпросът с улесняване на достъпа до колелата може да се реши с промени в нормативната уредба на Социалното министерство, която регламентира помощните средства за болни, заплащани от държавата. Според него, наред с инвалидните колички, там трябва да бъдат вписани и терапевтичните колела, което ще улесни достъпа на повече семейства до тях. Освен до министри, Георги е писал и до президентската администрация преди няколко години, откъдето обаче не получил отговор. Според него големи възможности има и в инициативата Българската Коледа, при която могат да бъдат събрани средства за деца с подобни проблеми.

Най-активният помощник в популяризирането на колелата са българите в Лондон, обединени около българското училище "Звънче". 

"Новото детенце, за което ще купим колело, е Николай. На пробното колело се е справил страхотно и вече иска да го има. Ние сме събрали вече около 400 лири. Остава да съберем още 250 лири и ще ги изпратим на семейството му", обяснява Филка Ананиева, която от години живее и работи в Лондон. 

Според нея "чудото на Жоро", както нарича колелото, помага на децата, които имат нужда. По думите ѝ той вече е дарил колелета на няколко специализирани детски заведения, като предлага и безплатна поддръжка. 

"Истината е, че и той и родителите се борят със зъби и нокти да може да получат този безценен за тях дар", разказва Филка. Тя е убедена, че няма да спрат да помагат, но смята, че колелата остават непознати в България, именно защото малко хора ги ползват, а и защото проблемите на децата в нужда, въпреки прословутата състрадателност на българите, остават в периферията.