Гневът и тъгата на забравения град (видео)

Последна промяна на 15 януари 2016 в 18:14 9877 4

1/1
Снимка: Сергей Антонов

На 12 януари България загуби едно 18-годишно врачанско момче. В разцвета на силите си Тодор Йорданов почина с 28 белези по тялото, пребит от двама братя - Иван и Десислав Дамянови. Смирен, спокоен, добър, възпитан - така го описват хората, които са го познавали. Тодор беше дванайсетокласник в местната гимназия и състезател по таекуондо във врачански отбор.

Идва четвъртък - най-тъжният четвъртък, който очите ми се видели, от години насам. Тръгваме за Враца по светло - привечер. Колкото повече приближаваме града, толкова повече навън се смрачава. Пристигаме в северозападния град. Протестното шествие в памет на Тодор, организирано от съучениците му, е планирано да се проведе на пл. "Македония".

Градът е притихнал. Вече сме на площада, хората едва започват да се събират. Не ти трябва много, за да усетиш тягостната обстановка. Въздухът не се цепи от януарския студ, а от мъка и гняв. Мъка по загубеното, по забравеното, гняв по нечестното, по ненаказаното.

Все повече хора идват на площада. Те са предимно млади - връстници на Тодор. Първият, с когото разговарям, е кръстникът му. Видимо огорчен, той ми казва:

"Каквато и присъда да дадат на братята, той няма да стане и да се изправи между нас. Вместо абитуриент, ние сега ще го изпратим в земята."

В образа на Тодор голяма част от дошлите припознават загубен близък човек - приятел, роднина. Очите им освен тъжни изглеждат и свикнали. Сякаш обществото в града отдавна знае, че престъпленията доста често остават безнаказани. Какво тогава ще спре убийците? 

Младо момиче с болка, изписана на лицето, ми казва:

"Подобно нещо не се случва за първи път, не за втори, ами за трети вече. Прекалявят, не може да бъде така."

Нейната приятелка от своя страна споделя защо според нея никой не е скочил да помогне на Тодор:

"Всичко е на база страх... Нали знаете, първо е важно да защитиш себе си, а след това някой друг, за жалост. Въпреки че всички виждат, че това момче не е имало никаква възможност да се спаси."

Разбирам за още един подобен случай в града отпреди 2 години. През 2013 г. Враца губи друг младеж на име Стефан Георгиев, който дълги години се е занимавал с футбол. Година и половина след смъртта на 19-годишното момче прокуратурата прекратява разследването, заради липса на достатъчно доказателства за убийство. Основната поддържана теза е, че той се е самоубил. Роднините му обаче твърдо отказват да повярват.

Бабата на Стефан е тук на протеста, за да припомни на обществото, че Тодор не е единичен случай и че България не може да си позволи да губи повече млади хора.


Шествието тръгва през центъра на града. Вече броят на хората е около 400-500. Най-отпред няколко млади момчета носят транспарант "Да спасим бъдещето на България! Един човешки живот не струва пет години!"

Точно толкова - пет години, беше първоначалната евентуална присъда за братята, известни във Враца с прякора си "Поничките". В същия четвъртък обаче прокуратурата смени решението си и вече между 15 и 20 години или доживотен затвор грози Иван и Десислав.

Ходим по главната пешеходна улица на Враца, а скандиранията "Смърт за убийците" сякаш кънтят из целия град. Няколко минути този призив не утихва. Поглеждам наляво към случайни минувачи - баба и внуче - момиченце. То гледа в захлас шествието и явно без да разбира какво казва започва да си повтаря - смърт за убийците.

Врачани по балконите на близките сгради наблюдават случващото се - привидно объркани. Младите хора от улицата ги приканват с думите:

"Какво ви става, хора, хайде бе, излизайте! Нямате ли деца?"

Стигаме до мястото на боя между Тодор и братята. Всички коленичат и запазват минута мълчание в памет на момчето. Пред останалите излизат най-близките съученици и приятели на младежа, които не искат да говорят, а просто да поплачат и да го изпратят.

Високо над тях остава само едно - снимката му и надписа: "Сбогом Тошко! Мястото ти беше сред нас! Няма да те забравим!"

Шествието достига до паметника на Христо Ботев в града. Символично само млади хора застават пред монумента и разпъват транспаранта в памет на Тодор. Те ще го помнят и ще се борят. Защото България не може да си позволи да губи повече душѝ, а Враца не може и не иска да тъжи повече.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.01 2016 в 01:19

Argo - ти си мутра

16.01 2016 в 12:59

Тъжното лице на северозапада. Младите хора нямат работа там - да идват в София или по чужбина.

16.01 2016 в 10:34

http://bultimes.com/zadalzhitelno-za-gledane-video-sluchaya-s-todor-vav-vratsa/

Ето видео , което показва Тодор точно преди да се строполи на земята.

16.01 2016 в 07:31

Сегашната младеж няма мозък, в главата кух...
Само един глупак може да скочи да бие две бабанки, само защото той е с кола и има метален бокс, а те пешеходци.

"Вие нямате ли деца" питали младежите гледащите ги хора? Ами имат, но като си знаят и те какви гамени са...утре я бъдат убити или убият някой, както в този случай...как да не пасуват.

Вие журналята обичате от муха слон и от лайно торта да правите. Но не забравяйте, че от време на време и на вас ви разбиват мутрите с бухалки! Вие хубаво настройвате хората едни срещу други, но не забравяйте, че бухалката е вашия съдник ;)