Домашното насилие: Между широко затворените очи на държавата и броенето на жертви по черни хроники

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg

Йорданка Веселинова, Рени Петрова 25 ноември 2022 в 07:00 4878 2

Архив

Снимка Pixabay

Снимката е илюстративна

Всяка трета българка е жертва на домашно насилие. Всяка десета е търсила закрила. 62% от убитите жени са загинали в дома си при условия на домашно насилие.

За тези факти няма единна държавна статистика, защото България не поддържа такава. Броим труповете на убитите жени по медийни публикации, а за проблема се говори само при поредния случай на пребита до смърт жена или около дни като днешния, когато отбелязваме Международния ден за борба с насилието срещу жени. 

Мащабите на този тип насилие са неясни - често жените се страхуват да сигнализират за домашно насилие, често на сигналите им не се обръща внимание (за да бъде повдигнато обвинение на мъжа насилник, е необходимо органите на реда поне три пъти да са получили сигнал), а понякога е и прекалено късно. На този фон делата за домашно насилие в България са над 3000, но половината се прекратяват.

Домашното насилие обаче продължава да убива и заради широко затворените очи на държавните органи. Според данни на spasena.org от началото на 2022 г. най-малко 19 жени са изгубили живота си, убити от близки до тях мъже.

Този тип убийства, които според различни неправителствени организации се увеличават по време на пандемията, вече се наричат фемицид - престъпление от омраза, извършено на основата на пола – срещу жена. Те обаче не са правно дефинирани нито в Наказателния кодекс, нито в Закона за защита от домашно насилие. Опит за борба с домашното насилие беше Истанбулската конвенция, която в България се оказа противоконституционна (решението на КС за понятието "пол"). Целият дебат около конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие - т.нар. Истанбулска конвенция, се оказа криворазбран - в него основните гласове бяха на псевдонационалистите, които дружно се хванаха за традиционните християнски ценности.

Ето защо редица неправителствени организации настояват за промени в двата закона - въвеждане на дефиниция за фемицид, въвеждане на работещи мерки за превенция, създаване на официална статистика, разкриване на нови кризисни центрове за настаняване на пострадали от насилие, както и създаване на координиращ орган за борба с домашното насилие.

ГОРЕЩА ЛИНИЯ ЗА ПОСТРАДАЛИ ОТ НАСИЛИЕ: 0800 1 8676, 02 981 7686

OFFNews разговаря с Надежда Стойчева - клиничен психолог, психотерапевт и директор на Фондация "Асоциация Анимус" - неправителствена организация, която вече 28 години помага на жертвите на домашно насилие. 

- Г-жо Стойчева, на 25 ноември отбелязваме Международния ден за борба с насилието срещу жени. Разкажете ни повече за дейността на "Асоциация Анимус" в тази насока.

- Фондацията навърши 28 години на 21 ноември, в Деня на християнското семейство. До този момент сме развили множество програми, които подкрепят жените. На първо място това е горещият телефон - 0800 1 8676 и 02 981 7686 (за чужбина). Тази линия, която се подкрепя от Министерството на правосъдието, е необходима за всички жени, защото могат да се обадят анонимно и да получат емоционална подкрепа. Те могат да се обадят и да получат емоционална подкрепа, да разкажат истинската история - такава, каквато е; да разберат какво се случва със самите тях и най-вече да имат някой, който да ги подкрепи и да им помогне да разберат дали наистина са жертви или не.

На този телефон могат да получат юридическа помощ, могат да получат информация за близките социални служби. В страната те не са много. За съжаление, в 12-13 области няма служби, които да подкрепят жените, които са били жертва на домашно насилие.

Друга 24-часова програма е кризисното звено, което настанява жени и деца, жертви на насилие. Там се настаняват хора, които нямат друга опция къде да се скрият, които имат право да помислят и да се спасят от ситуацията, в която са били жертва на насилие. Съвсем наскоро Столична община и Столичният общински съвет отвориха още едно кризисно звено, което в момента ремонтираме и което ще бъде второто в София за жертви на домашно насилие и техните деца. Съвсем наскоро отворихме и Правна клиника. Нашите юристи, психолози и социални работници успяват да помогнат с консултации и пряка помощ при писането на молби за защита от домашно насилие. 

- Какви са формите на домашното насилие? 

- Тогава, когато те обиждат, когато те омаловажават - казват ти, че за нищо не ставаш, че си лоша майка, лоша домакиня. Формите на силна ревност - тогава, когато има пълен контрол къде отиваш, кога се връщаш, колко стотинки си похарчила, държането за разпит с часове, използването на децата за омаловажаване - това е емоционално насилие. Финансово насилие е, когато не ти се разрешава да работиш, да нямаш собствени средства. Другата форма е физическото насилие.

Има различни форми, но главно се вменява вина и се държи жертвата под страх - че ако си тръгне, ще се случи нещо лошо на нея, на близките ѝ, да ѝ отнемат децата и така нататък. Чувството на страх често се вменява и с изпотрошаване на вещи. 

Разбира се, жертвите се надяват, че нещата ще се поправят. Срамуват се да признаят какво им се случва, особено жените които се чувстват силни и справящи се. Тези, които като деца са живели в насилие, им е много по-трудно да променят живота си. Обратното - ако те са от семейства, в които има обич, които имат подкрепата на близките си - те по-бързо решават нещата. Разбира се, всяка форма на насилие има отражение в живота на жертвата. Ние считаме, че жертвите имат нужда от помощ, да бъдат овластени, да се справят с раздялата, защото при ситуация на насилие след прекратяване на отношенията става по-опасно за жертвата. Това е вярно.

Като цяло жертвите мълчат, защото се надяват да се променят нещата, или защото този, който упражнява насилие, обещава, че ще се промени. Трябва да се знае, че някой, който многократно такива неща, е много трудно да се промени. Нека жените да потърсят помощ при нас или при другите организации.

- Как жертвите и техните близки могат да подадат сигнал? 

- Първо жените трябва да се решат. Има механизми, чрез които съдът може да помогне с мерките за защита. Полицията също може да помогне. Най-опасни са случаите, в които се нарушават мерките за защита. Тогава веднага трябва да се сигнализира полицията. Координацията между институциите и НПО сектора е от ключово значение.

- Да помогнем на близките. Какви са признаците, по които можем да познаем дали наш близък е жертва на насилие?

- Много ясно може да се познае дали една жена е жертва: ако знаем, че тя е затворена, не я пускат, не може да се обади по всяко време, взима ѝ се телефона. На горещата линия 1/5 от обажданията са от мъже, които питат за техни познати и приятели. Има много будни граждани, които искат да помагат. Но не е лесно да се помогне на една жертва, която е затворена. Първо жената трябва да реши. Много голяма е вътрешната сила, за да се вземе едно такова решение, когато не знаеш къде да отидеш и какво ще се случи с теб. Това си е смелост. Заради това близките, познатите и приятелите могат да дават телефона, да дават опции, че ще помогнат, защото това не може да е само извеждате от ситуация на насилие, трябва известен период да бъде подпомагана тази жена около промяната в ситуация.

- България не поддържа официална статистика. В своята дейност наблюдавате ли увеличаване на случаите на домашно насилие? Ако да - на какво се дължи това? (По време на пандемията се увеличават случаите на домашно насилие.) На колко жени в момента помага "Анимус"?

- Ние поддържаме статистика. От 1 януари 2022 г. до 20 октомври към нас са се обърнали 2187 жени и мъже, като 1856 души са се свързали с нас чрез горещата линия, 32 - чрез писма, а останалите 255 - чрез преки консултации. В зона "ЗаКрила", където се работи и с деца, имаме 72 деца и 96 възрастни, както и 9 души, които са извършили насилие.

Пандемията увеличи с около 12% жертвите на домашно насилие, тъй като един от механизмите на домашното насилие, е жертвата да остане в изолация. (Много често се казва "твоите родители не те съветват добре" или "твоята приятелка не те съветва добре" и лека-полека тя остава сама.

По време на пандемията жертвите много пишеха, но веднага след края на изолацията случаите драстично се увеличиха. Много хора, седейки вкъщи и размишлявайки, разбраха, че това се случва на тях. 

- Защо създаването на официална статистика е от ключово значение?

- Важно е, защото спрямо това какво се случва, държавата може да има стратегия и политика за домашното насилие. В момента решения се взимат на сляпо - събират неправителствените организации, медиите, а полицията отделно си води случаите. Една разпиляна информация, която не дава начин за пряк анализ. На второ място, трябва да има регистър за извършителите. Ако има такъв, решенията по случаите ще се взимат много бързо. Ако един човек е упражнявал насилие върху една жена, но тя се е спасила, и след това има друга жена, която също става жертва. Много по-добре ще е да се знае за хората, които извършват домашно насилие.

- Законът за защита от домашното насилие на практика не защитава жертвите. Това лято бившият правосъден министър Надежда Йорданова изготви промени в закона, но заради свалянето на кабинета те така и не станаха факт. Какво трябва да направи държавата, за да има ефективна борба с домашното насилие? Какви са Вашите искания и предложения?

- Знаете, че ние много дълго говорихме, че е необходимо да има допълнение и изменение в Закона за защита от домашното насилие. Три години се правят различни предложения и се преработват. Много се надяваме, че този парламент наистина ще гласува тези промени (става дума за законопроекта, изготвен от Надежда Йорданова - б.а.). Част от тях касаят служби, които да работят и за пострадалите, и за извършителите. Тези допълнения изясняват и някои дефиниции, които създаваха трудности на правораздаватели и съдии, които сами интерпретираха какво означава емоционалното насилие, финансовото насилие. И много важна промяна в полза на жените е удължаването на сроковете. При новата постановка, евентуално, жените ще имат три месеца да размишляват и да подадат молба за защита от домашното насилие. (Сега срокът е един месец - б.а.) При случаите, които са много тежки, докато жените се решат, минава този срок и след това нямат право да подадат молба за защита от домашното насилие до следващия побой.

Трябва да се разбере, че жертвите на домашно насилие имат нужда от помощ. Всички трябва да подават ръка. Там, където няма неправителствени организации, няма служби, които да работят, няма кризисни звена, там няма и случаи, но пък има черни хроники. 

В законопроекта за изменение и допълнение (текстовете на Надежда Йорданова - б.а.) имаше едно много хубаво предложение, което обаче не се прие - законът да се прилага за всички двойки, които са интимни. Имаше сериозна съпротива в общността срещу тази идея и за съжаление и в този вариант в обсега на закона влизат само двойките, които живеят заедно.

- Нужни ли са промени в Наказателния кодекс и дефиниране на понятието “фемицид”? Нужна ли е промяна и в тази част на законодателството?

- Първо хората трябва да го разбират. Фемицид е убийство на жени, защото са жени. Това, което виждаме, са множество случаи на убити жени, за които не се разбира, че са убити по време на домашно насилие. Виждаме хора, които са в институциите, които например казват, че става въпрос за конфликт. Не става въпрос за конфликт, ако жена има мерки за защита и срещу нея е стреляно с пушка. Става въпрос за домашно насилие и това е много трудно да се каже от някои медии, някои представители на институции. 

Първо трябва да се научим да казваме нещата такива, каквито са. В този смисъл убийството на жена по време на домашно насилие е фемицид.

- Спъва ли държавата работата на неправителствения сектор? 

- Държавата помага от гледна точка на това, че самата тя работи и донякъде възлага на неправителствения сектор. Но би трябвало да направи още много, за да задейства Закона за защита от домашното насилие. От политическите кризи се увеличиха убийствата на жени и усещането да безнаказаност. Така че решителността, стратегията, тактиката на държавата е много важна, за да разберат извършителите на насилие, че ще има мерки и последици. Това е изключително важно. Също така в много от институциите има нужда от сериозно обучение за разпознаване на всичките рискови фактори, за да могат да приложат мерки бързо. Риск за живота има възможност да бъде оценен.

Междувременно служебният министър на правосъдието Крум Зарков каза пред OFFNews, че работата по законопроекта продължава. В момента текстовете са пуснати за междуведомствено съгласуване, като срокът е изтекъл. Очаква се да има забавяне с внасянето на законопроекта в НС, тъй като е възможно негативно становище от Министерството на финансите. Заради това вчера "Демократична България" внесе в НС законопроекта на Надежда Йорданова за промени Закона за защита от домашното насилие.

ДБ внася промени в Закона за домашното насилие, спираме да броим жертвите по медийни публикации

Тази вечер ще се поведе протест срещу насилието над жени под надслов "Нито една повече: Жени, Живот, Свобода!" Протестът ще е пред Съдебната палата и започва в 18:30 ч.

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Офф медия“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22546

2

dolivo

27.11 2022 в 10:54

браво, хубава статия ининициатива!

Българския мачо е сравним с латиносите пиперлии, пали, бие, след тва реве и иска да се самоубие

Културата низка, тези неща трябва да се учат в училище, за да се изкоренят в бъдеще

А за сегашните, яко опандизване съчетано с публичност, за да стане страха реален у насилника, и надеждата реална у жертвата.

1017

1

IvoIvo

25.11 2022 в 13:22

Тотален ад!