Държава, бизнес и лекари се обединяват срещу некачествените храни

Последна промяна на 23 февруари 2017 в 16:23 3419 2

На българското законодателство му трябва адекватна нормативна база, така че да приложи цялата тежест на европейското законодателство в сферата на измамите с храни. Около това се обединиха участниците в дискусионния клуб „Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя“, организиран от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). 

Дискусията беше подкрепена от министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков, омбудсмана на Република България Мая Манолова, директора на Българската агенция за безопасност на храните д-р Дамян Илиев, председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, представители на браншовите съюзи, лекари и експерти.

Основната цел е да се набележат мерките, които трябва да предприемат производителите и регулаторните органи, за да се научат потребителите да различават измамите с храни.

Като основни проблеми участниците в дискусията посочиха умишлените пропуски в съдържанието на етикетите и наличието на заблуждаващо съдържание, необоснованите здравни претенции, поставянето на фалшиви етикети "био" и "еко".

В България все още няма ясна нормативна база за степенуване на деянията като измама, подвеждане, заблуда на потребителите, както и санкции за невярна информация на етикета, заяви министърът на земеделието и храните проф. Христо Бозуков.

Според него правен вакуум има и на ниво Европейски съюз. В изготвения нов проект на Закон за храните обаче за пръв път е разписано какво е измама в храна и е предвидена санкция за нарушителите.

По време на форума се съгласува отворено писмо до министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков, в което организациите настояват за експертно съдействие и бързо влизане в сила на промените в Закона за ДДС, които освобождават от данък дарените храни с изтичащ срок на годност. 

Документът беше връчен на Бозуков от Мариана Кукушева, председател на НБСХС и омбудсмана на Република България Мая Манолова. Писмото е подписано и от Българския червен кръст, Българската хранителна банка, Асоциацията на месопреработвателите в България, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Националната асоциация на млекопреработвателите, Съюза на пивоварите в България, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Манолова изрази убеждението си, че е необходима спешна промяна в законодателството относно контрола на храните. Според нея в момента Законът за храните е трудно четим и трудно разбираем за редовите граждани. Изисква се специална подготовка плюс юридическо образование, за да бъдат разбрани текстовете, които визират състава на храните и тяхното етикетиране, по простата причина, че всички те препращат към няколко европейски регламента.

Излиза, че потребителят трябва да има пред себе си наръч от европейските регламенти, за да се увери какви са изискванията към етикетирането и състава на храните, обясни Манолова. Тя наблегна и на несъответствието между размера на глобите в сега действащия закон и оборота на нарушителите.

Емил Георгиев от Федерацията за защита на потребителите пък подчерта, че липсата на достатъчно контрол в сектора създава условия за развитие на сивия сектор. Той даде за пример съдържанието на нишесте в много млечни продукти и месни консерви, за което потребителите не подозират.

Представителите на другите организации също подчертаха като един от основните проблеми липсата на достатъчно контрол, в това число и по отношение на етикетирането. 

Проф. Йордан Гогов, експерт по храните, даде конкретни примери за измамите, на които всеки ден са подложени българските потребители: фалшив многозърнест и ръжен хляб, смилянски боб от Китай, магданоз „от градините на баба“, произведен в Етиопия.

Според д-р Любомир Кулинкси, директор на Дирекция Контрол на храните към Българска агенция по безопасност на храните, в настоящия закон за храните липсва адекватна наказателна рамка за нарушителите в полето на измамата с храни. Това е предвидено да се случи в проектозакона за храните, който мина само на първо четене в предишното Народно събрание.