Афис: 442 хиляди смятат, че са прекарали Ковид. 52% отлагат или отказват ваксинация

OFFNews Последна промяна на 25 февруари 2021 в 10:06 1675 0

Снимка Източник: Афис

52% от пълнолетните граждани у нас са склонни или да откажат ваксинация, или да изчакат, сочи актуално проучване на "Афис".

След година на пандемия, подобна на която не се помни, като че ли вече се вижда светлина в края на тунела. Очертава се и равносметка. Но трудностите, неразбирането и съпротивата при спазване на мерките за ограничаване на заразата показаха, че дори развръзката може да крие изненади, коментират социолозите.

Желаещите и нежелаещите да се ваксинират засега са приблизително равни групи в обществото. 39% от пълнолетното население засега имат готовност да се ваксинират срещу Ковид-19. 5% споделят, че ще решат според фирмата, на която е ваксината. А 52% са настроени да откажат ваксинация или са склонни да изчакват. В масовия случай това не са твърди намерения, а конкретни комбинации от мотиви, включващи желание за допълнителна информация, индивидуални причини да се бърза или обратно – да се отлага, както и недостиг на информация или неправилна такава. Реалното намерение на над 70% от населението може много бързо да смени посока в зависимост от указанията и действията на здравната система. Само 12 % не смятат, че тази защита не им е нужна, защото въпросната болест не ги застрашава тях лично. А на обратния полюс се намират други 12%, които желаят да се ваксинират без условия и уговорки, добавят авторите на изследването.

Извън тези с фиксирано мнение, значителна част биха се ваксинирали, за да започнат работа и/или заради пътуване (16%). За други 12% условието е ваксинацията наистина да е напълно безплатна.

Най-честата причина за нежелание не е изграденото „антиваксърско“ убеждение, а чисто практична предпазливост. 32% посочват, че изчакват, за да видят страничните ефекти от приложението на ваксините върху други хора. Взаимното подражание в недоверието може да премине във верижна реакция сред маса от 2,2 милиона души, която ще постави на изпитание пунктовете за ваксинация и постъпленията на бройки дози от чужбина, добавят още от "Афис".

Пример за сложна мотивация са и 8-те процента, които не желаят да се предпазят, защото смятат, че вече са преболедували Ковид-19. Въпросът е – откъде знаят това? Пита се, защото 8% от пълнолетните се равнява на 442 хиляди души, а официално регистрираните със зараза за целия период от началото на извънредното положение са близо наполовина по-малко – 230 хиляди. Здравият разум подсказва, че мнозина са боледували със сходни симптоми, но без да се проверят специално за Ковид-19, коментират социолозите.

Причините в повечето случаи би трябвало да са в цените на тестовете и финансовата невъзможност на индивида да престане да ходи на работа. Тъкмо тези мотиви целеше да отстрани държавата с програмите за компенсиране на бизнеса, помощи за безработни, тестове по Здравна каса, но неуместната финансова строгост вдигна „вълни“ и “бумове“ на заболеваемост, които излязоха далеч по-скъпи от спестеното, са наблюденията на изследователите.

До загуба на търпение може да доведе „трайността на временното положение“. Ако в началото на извънредния период близо две трети от хората очакваха той да продължи само до няколко месеца, година по-късно този хоризонт е изместен далеч напред. На приключване на кризата до няколко месеца вече се надяват едва 22%. Почти половината хора очакват животът в страната да се върне към нормалното чак някъде през следващата 2022 година.

Кога очаквате животът в страната да се върне към нормалния си ход? 

Данни за март 2020 спрямо февруари 2021

До месец 10,5% - 0,7%
До няколко месеца 51,7% - 20,8%
До края на годината 22,5% - 29,1%
По-дълго 15,3% - 49,3%

По-конкретен фактор са пораженията върху портфейла на домакинствата, които са безспорни. В отговор на въпроса „Вие или друг член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последици на пандемията?“, 22% съобщават, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа именно по време на пандемията; 24% – че са изпитали забавяне на изплащането на заплати; на 24% им е съкратено работното време.

37% посочват поне една от тези последици. На 12% от домакинствата им се струпват едновременно и трите вида последици, а на 11% – два вида.

Понесените материални трудности са сравними по мащаб с разгара на икономическата депресия през 2010 г., съдейки по аналогични данни. 

А ето как отговарят хората на въпроса "От какво се ръководи правителството, когато затяга или облекчава мерките за неразпространение на корона-вируса?" Респондентите са могли да посочат до два отговора:

От здравето на хората 34,2%

От интересите на бизнеса 24,0%

От предстоящите избори 34,3%

От примера на Западна Европа 29,3%

От публикации за България в чуждестранни медии 9,0%

От каквото желаят да чуят повечето хора 11,9%

Без мнение 5,1%

При сегашното равнище на обществения дебат у нас управляващите може да избегнат електорална присъда за несправяне със здравната криза, каквато получи, да речем, Доналд Тръмп в САЩ. Но сред остро недоволните, които засега се групират около „Има такъв народ“, „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“, е завишен делът на онези, които привиждат в стила на управление на кризата егоистични сметки и гонене на престиж, коментира "Афис".
________________________________________
*По данни от национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови