Св. Конон преподобномъченик Иконийски († кр.III)

Последна промяна на 10 февруари 2012 в 16:56 801 0

Св. Конон преподобномъченик Иконийски   При царуването на нечестивия Аврелиан в град Икония живеел един човек на име Конон. Той бил красив на лице и богобоязлив. Жената на Конон също имала твърда вяра в Господа. Двамата съпрузи горели от любов към горното отечество и търсели повече небесните почести и слава, отколкото земните. В продължение на много време те се молели на Бога да им дари син. Господ чул молитвите им и им изпратил син, когото също нарекли Конон. В самия ден на раждането майката отишла при Господа, имайки твърда надежда за спасение, по думите на Апостола: жената “ще се спаси чрез раждане деца" (1Тим. 2:15). Сам блаженият Конон прекарвал всичките си дни и нощи в молитва. Когато синът станал на седем години, Конон раздал на бедните всичко, което имал, и като взел момчето, отишъл в манастир, където живеел монашески живот. Господ му дарил благодат, така че той давал проглеждане на слепи, очиствал прокажени, изгонвал бесове, изцелявал различни болести и вършел много преславни чудеса.   Св. преподобни Аркадий   Свети Аркадий живял на остров Кипър, при царуването на Константин Велики. От ранна възраст се посветил на монашески подвизи и пребивавал в тях до времето на Юлиан Отстъпник, при царуването на когото починал. Той бил наставник на свети Иулиан лекар и Еввул, пострадали от Юлиан недълго преди неговата смърт. Като оплакал мъченическата смърт на своите ученици, свети Аркадий погребал честните им тела, а след тях и сам, благодарейки на Бога, се преставил от този свят.   Св. мъченици пострадали в Амория   Тези християнски мъченици, на брой четиридесет и двама, били военачалници и пострадали за вярата през 840 година в гр. Амория, в малоазийската област Фригия. Град Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите в началото на IX век, при византийския император Теофил (829–842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет и предаден на огън. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42 души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа. За тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.   Източник: http://www.pravoslavieto.com  
Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови