Армията ще окаже единствено логистична подкрепа по операцията за охрана на границата. Причината да бъдат ангажирани военните е по-добрата им подготовка при шофирането на специализирана високопроходима техника, както и спестяването на допълнителни разходи за командироването на допълнително полицаи.

Това става ясно от стеногрмата от днешното заседание на правителството.  

В опита си да разясни ситуацията и това, че няма напрежение между вътрешния и военния министър, премиерът Бойко Борсов коментира изявлението на президента Росен Плевнелиев, който вчера категорично заяви, че пращането на армия на границата би означавало дипломатически скандал. Борисов смята, че президентът не е информиран правилно: 

Президентът има право да изрази своето мнение, а и според мен, като всеки върховен главнокомандващ, когато се говори за армията, че би могла да отива на границата, формулирано по начина или въпросът, аз не знам точно и как са му го задали, не виждам върховен главнокомандващ, който да каже: „Ще пратя армията на границата“. По този начин формулирано, нали веднага ще кажат, че отиваме да воюваме.

Борисов пояснява, че става въпрос за логистична подкрепа от армията, "за да похарчим по-малко пари". В този смисъл той обяснява, че ако има конфликт, той е по-скоро между финансовия министър с колегите му от МВР и МО. 

Нуждата от военна помощ премиерът обяснява и с добрата подготовка на военните и по-добрата техника: 

Безспорно купиха се по линия на НАТО и по линия на какво ли не много добри камиони, много добра техника, има ги и техните водачи. Казано с други думи, шофьор, той не е картечар, не е автоматчик, не е гранатометчик, той си е шофьор, но той е трениран на военни полигони с тази техника в такива тежки условия. Едно е да си карал патрулка в Свищов, друго е да ти дадат голям джоган (на войнишки жаргон: високопроходим военен камион, обикновено ЗИЛ, бел.ред.) и да караш по тези места тежкопланиски, хлъзгави, с коловози, и в същото време отзад да се возят по 15-20 човека.

Борисов обяснява, че има и други варианти. Единият от тях е удължаване на оградата по границата и претрансформиране на още служители от МВР и МО, за което е необходим ресурс от близо 150 млн. лв., за което обаче ще трябва актуализация на бюджетът. Друг вариант било да се промени Законът за отбраната и въоръжените сили, "за да може да се ползва някакъв ресурс подобен за помощ на „Гранична полиция”. Според Борисов има и още един начин:

Другият е да ви орежа по 10-15 милиона от министерство и да ги дадем на отбраната и МВР, защото това поне към момента, което с министър Ненчев сме постигнали като съгласие, е техника с водачи да бъде предоставена да возим хората, които в момента са на границата, за да гарантираме, че е най-доброто, което имаме за тези условия и да запазим живота на хората. Тук въпросът е да не излагаме на риск живота на нашите полицаи, граничари и всички, които са там.

Премиерът иска президентът Росен Плевнелиев да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), защото "това не е граница на това правителство само, то е и на предишните, и на следващите. И то ще стои, тъй като конфликтите, които виждате в арабския свят, те не само че не намаляват, те се увеличават и натискът ще продължи да е такъв." 

Борисов дори настоява външният министър Димитър Митов да активизира дипломацията и да "разговаря със своите колеги, да няма такива спекулации, че едва ли ние ще пращаме армия някъде да се бие". Борисов обяснява, че с Турция и Гърция имаме отлични отношения.

За да допълни думите на премиера, вицепремиерът Меглена Кунева допълва, че към момента сградите, в които са настанени имигранти, са запълнени на 60%. В същото време през пролетта се очаква нова вълна: 

За съжаление, няма някакви много оптимистични изгледи, че ще ни се размине през тази година и че ще се намали бежанският натиск.

Кунева е категорична, че България се справя изискванията по Шенген. "И макар и да сме със свръхнапрегнати сили, мога да кажа, че страната се справя не по-зле от други държави, които са членове на Шенген", пояснява тя.

След нея думата взима вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, който описва почти апокалиптична картина. Според него истинските проблеми с имигрантите ще дойдат, когато държавата започне да харчи средства за интеграцията им. Той коментира и позицията на президента, която, според него, била неразбираема: 

Първото нещо, което среща човек като влезе в Турция и в Гърция, са военните поделения. В България военните поделения са много далеко от границата. Така, че някакво притеснение, че ние ще си нарушим партньорските отношения, надали е релевантно.

Калфин изразява и притеснението си, че бежанците не идват само от Сирия. "В България през Турция влизат доста други граждани и, доколкото знам, има доста алжирци в България, които Алжир не иска да си ги вземе обратно и на тях им е отказан статут, но те са влезли по същия начин. Като започна така наречената „Арабска пролет”, революцията в Северна Африка, Турция си отмени визовия режим с тези страни, така че там не е трудно да се влиза и оттам след това да променят маршрута. Тогава бяха намалени и изискванията за хора от Африка, под Сахара, и затова и в България влизат също и други общности, не са само тези, които бягат от войната в Сирия", пояснява той.

"Дето се вика – не ни успокояваш в момента, нали?", отговаря премиерът.

Калфин дори подсилва притесненията, защото бежанците "не са само проблем, свързан с охраната на границата". Той смята, че трябва да бъде даден ясен знак на Европейския съюз, че страната ни има ограничен капацитет да посреща имигранти. 

Защото тези хора след това, ако ние не искаме да правим гета, които да генерират престъпност, за тези хора трябва да се погрижим. Трябва да получат образование. Трябва да получат някаква интеграция. Трябва да учат език. Трябва да получат работа. Иначе ще станат едни лагери, в които населението с основание ще се притеснява.

Калфин допълва, че освен охраната на границата, държавата има "огромен ангажимент" и след преминаването ѝ. 

Борисов обяснява, че по отношение на европейската солидарност страната ни не може да очаква много пари, защото на България се гледало като на страна донор. 

Говорихме, госпожа Кунева, да видим по Брюксел какво може, особено за бежанците, като солидарна помощ да ни помогнат също, макар че там средствата са малко. Счита се, не знам дали знаете, че България се води в донорите, ние сме от богатите страни в света, ние като член на Европейския съюз подпомагаме всяка година от Палестина до къде ли не. Някъде около един милиард дава Европейският съюз за Палестина само. Така че, ние сме донори. Вярно, по-мънички пари даваме, но на практика нас ни водят към богатите държави, ние сме в богатия клуб на Брюксел. Така че към този момент Германия ни подкрепя, разбира, че едно е да имаш граница с Австрия, едно е граница с Турция, в смисъл, при военните конфликти в Сирия, в Ирак, в Либия. Разбират го хората. Ето и Калфин това, което ви каза. Особено в Алжир, там, където режимите са тежки, масово бягат, те не са само сирийци. На мен всяка сутрин дежурният по МВР ми дава сводка колко на границата и от какви народности, и те са най-малко сирийци, ако ме питаш. Ето, кажи, Вучков, ти ги имаш.

______

По данни на Министерството на вътрешните работи задържани от българските власти лица на българо-турската граница през 2014 година са 6023. Броят им за 2013 година е 11 524.

Задържани от турците през 2014 г. са 6004, а през 2013 г. броят им е 3385.

За 2014 г. хората, направили опити за влизане на територията на България, са 38 502 лица, което е 2.3 пъти повече в сравнение с 2013 г. Това означава, че макар и задържаните да са по-малко, натискът се е увеличил. 

Още по темата

07/01/2015

Политика

Никола Казаков отново ще е шеф на Агенцията за бежанците

07/01/2015

Общество

"Спекулация е, че в България ще бъдат върнати 7500 бежанци"

06/01/2015

Политика

На границата: Полицаи се топлят с „циганска любов“, оградата се преодолява за минути

05/01/2015

Политика

Правителството подготвя екшън план за бежанците