Дали е рок банда или опера, добрият спектакъл намира истинската си публика. А един оперен спектакъл в България винаги има своята критична публика.

Това заяви тенорът Иван Момиров пред OFFNews. Той даде интервю във връзка с предстоящото изпълнение на операта „Кармен” пред българска публика на 26 април в зала 1 на НДК.

Иван Момиров завършва Музикалната академия в София през 1997 г. Специализира в Барселона при испанския тенор Франциско Лазаро. Дебютира на сцената на „Дойче Опер” в ролята на Владимир от „Княз Игор” на Бородин. През 2000 г. участва в спектакъл за откриване на оперния сезон в Монте Карло в ролята на Де Грийо в „Манон” от Жул Масне. Непосредствено след това представя редица главни роли на оперни сцени като „Ковънт Гардън” в Лондон, „Театро дел Опера ди Рома”, „Театро Карло Феличе” в Генуа, „Театро Реджо” в Парма, „Театро Сан Карло” в Лисабон, „Национален театър” – Токио, „Театро Джузепе Верди” в Триест, както и едно участие в откриването на новия театър в Ротердам.

Как и кога решихте да се занимавате с опера? Искал ли сте някога да пеете друго нещо?

Винаги съм искал да съм на сцена. Това желание е нерационално, не може да обясниш потребността си за изява, трябва да го преживееш. Сцената ти дава възможност да изживееш фантазиите си. Като дете за кратко пеех в хора на варненските момчета, но ми беше някак скучно и безинтересно. В този момент Детската опера във Варна обяви конкурс за нови попълнения, сред избраните попаднах и аз. Детската опера беше уникална и единствена по рода си формация в България. Представете си деца правят опера за деца, съпровождани от симфоничен оркестър от деца! Не е случайно, че този изключителен ансамбъл можеше да пътува зад Желязната завеса. Неин създател е диригентът и композитор Георги Занев. Никога не съм се чувствал като на репетиция. Беше страшен купон – шеги, вицове, закачки, смях, но и много труд и дисциплина. Занев носеше особена харизма, умееше да заразява с енергията си, да е авторитетът, но и приятелят, когото боготворяхме. Очевидно е разбирал от работата си, защото в годините много от нас се реализираха като оперни артисти.

Познавам историята на Варненския оперен театър,защото израстнах в него, не пропусках представление. Мисля, че не съм станал оперен артист случайно. Моето хоби се превърна в моя професия. Никога не съм искал да пея нещо различно. Смятам, че гласът ми е подчертано оперен и с тази оперна бленда няма да се справя успешно в който и да е друг музикален жанр.

Каква музика слушате извън работа?

Харесвам съвременна италианска поп музика, когато съм си в България, слушам БГ радио.

Българите са известни по света с бурното си посрещане на артистите и емоционалните си реакции по време на концерти. Но знаем, че операта е по-различен вид изкуство, по-одухотворено, как се представя българската публика в сравнение с чуждестранната, и ако има разлика в публиките – коя приема най-радушно операта?

Дали е рок банда, или опера, добрият спектакъл намира истинската си публика. А един оперен спектакъл в България винаги има своята критична публика. От десетилетия българската публика е свикнала да вижда световни звезди на сцената си. Не може да очакваме като в един популярен концерт самата поява на артиста да предизвиква бурни емоции, но когато става дума за оперна публика, може би най компетентната, предвид че е тяхно национално изкуство, е италианската. Слава Богу, че продължава и се опитва да съхрани традициите си и не позволява летвата да пада!

Без съмнение сте постигнал доста много в кариерата си и мога да кажа, че сте гордост за България. Има ли все още професионални върхове, които се стремите да покорите?

Колкото повече работиш и се трудиш, толкова повече неща откриваш. Надявам се да ми предстоят още много предизвикателства, срещи с големи имена, има толкова много роли, които не съм изпълнил. Давам си сметка колко дързък съм бил в годините. Два пъти отказах покана на Миланската скала заради по добри контракти и повече на брой представления, отклоних поканата и на диригент като Валерий Гергиев за турне с Маринский театър в Япония с „Евгени Онегин“, защото намирах ролята на Ленски за скучна. Именно това е трудното в една кариера според мен - да прецениш дали да изпееш нова и мечтана роля в провинциален театър, или да изпълниш добре позната и сигурна в по-значим такъв. Опитът учи и вероятно сега бих избрал много по далновидно театрите и ролите си.

Един малко по-хумористичен въпрос – Тери Пратчет изразява мнение в своята книга „Маскарад“, посветена на оперното изкуство, и то е, че има два вида опери – тежка, където разни хора пеят на чужд език разни работи от типа на: „Ох, ох, ох, умирам, ох, ох, това правя аз!“. И леки, където други хора пеят на чужд език: „Бира! Бира! Бира! Бира! Обичам да пия много бира!“, въпреки че понякога бирата може да се замени от друг алкохол. Това ли са общо взето сюжетите в операта?

Малкото, което си спомням от Тери Пратчет, са интересни отговори на всевъзможни ситуации,синтезирани формулировки на всякакви въпроси, които биха послужили на един млад човек, преди да пристъпи към дълбочината на мисълта, живота, изкуството или с каквото иска да се занимава сериозно. Крилатите мисли на Пратчет ме забавляват, но едва ли искате от мен сериозен коментар, когато става дума за опера!

Чел съм текстове на опери, докато ги слушам – и пак не мога да различа къде какво пеят изпълнителите. Работата Ви помогнала ли Ви е да разбирате какво се пее в други опери?

Предполагам, че сте чели резюмирано съдържание на операта. В момента всеки оперен театър разполага с техника и зрителят може да проследи на майчин език едновременно всяка реплика, без да му се налага да владее чужд език.

Най-висшето певческо изкуство ли е операта?

Нескромно ще е да ви отговоря с „да“, предвид че се занимавам с опера. В нея всичко се случва сега и в момента, не можеш да излъжеш, няма синтезатори, микрофони, плейбек ,синбек, бек вокали, а често артистът не е в кондиция. Гласът ти трябва точно в този момент да въздейства върху възприятията и емоциите на публиката, но именно това прави уникално оперното изкуство. Слава Богу, че поне сега може да се записва качествено, но и най- добрият запис не може да повтори магията на живия спектакъл.

Пял ли сте друг път на една сцена с Агунда Кулаева и какво очаквате от работата си с нея?

Това ще е първата ми среща с Агунда Кулаева, гледал съм спектакъл на „Аида“ с нейно участие – тя е много темпераментен и емоционален артист, всички колеги, които участват в „Кармен“ са млади и талантливи. Силно се надявам да има химия между всички нас на сцената и да се получи хубаво представление.

Коя е любимата Ви роля в операта, която сте изпълнявали и винаги ще искате да изпълнявате?

Дон Карлос, работил съм ролята в детайли и в България, и Италия. На първия урок моят маестро Атанас Атанасов поиска да му изпея арията, и след като я изслуша, ми каза - „Хайде сега отначало“, и около 2 часа работихме само върху речитатива,а ни предстояха още 350 страници до финала. Той ме научи, че нищо в музиката не е акцент или точка, а е чувство, научи ме, че композиторът пише нотите а певецът ги довършва, както и че публиката трябва да вижда Дон Карлос, а не Иван в ролята на Карлос.

Има ли бъдеще операта в България и по света, или е по-скоро буржоазна отживелица?

Липсата на билети за оперни спектакли показва, че интересът към нея очевидно расте. Септември участвах в спектакъл на „Кармен“ на Античния театър в Пловдив. Арената беше претъпкана и то предимно от млади хора, за някои от които вероятно това беше първата среща с това изкуство, същото се случи и на Летния театър във Варна, отново в „Кармен“ с Надя Кръстева в централната роля. Имаше над 100 правостоящи, които така и не намериха място до края на представлението. В Италия почитатели са готови да пропътуват километри, за да се насладят на спектакъл, изпълнител, диригент. Оперното изкуство не е всеядно, но не е и елитарно!

На кого дължите това, което сте днес като човек и професиналист? Какъв съвет може да дадете на младите, а и на хората като цяло, за да се развиват като по-добри личности и професиналисти?

На всички, които ми вярват и ме подкрепят, хората, които са до мен и за жалост тези, които вече ги няма.
Младите ми колеги трябва да знаят, че пътят е много труден и че не трябва да се отказват лесно. Трябва да вярват в искрата, която всеки артист носи. За да се получи добър спектакъл, трябва да се работи в екип с много всеотдайност и толерантност.

Интервюто с Иван Момиров е взето със съдействието на организатора на събитието - Артишок.

Още по темата

04/04/2014

Култура

Пролетно турне на националния балет

03/04/2014

Култура

Оркестърът на БНР ще озвучава на живо "Властелинът на пръстените" в Арена Армеец

03/04/2014

Култура

Предвеликденски концерт за кларинет на Джампиеро Собрино

19/03/2014

Култура

"Ало, ало!" - 20 години по-късно е все така смешно (видео и снимки)