Св. преподобна Мария Египетска

Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

Св. преподобни Иларион Нови Изповедник

Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775.г.). Той приел монашество още в ранна младост и постигнал големи духовни висоти и благодат да върши дивни чудеса: в сушаво време низвел изобилен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хримо прохождали по негова молитва. Понеже преп. Иларион бил иконопочитател и проповедник на иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен, а монасите му били мъчени до смърт и разгонени. Самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Свети Стефан Изповедник, архиепископ Сурожки

Преподобният наш отец се родил във великата Кападокия от родители християни, които го възпитали в добродетел. От ранни години той се отличавал с благонравие и странял от обичайните детски забави. Когато бил на седем години, родителите му го дали да се учи. Той се оказал способен в учението и скоро добре усвоил Божественото Писание. Когато навършил петнадесет години, напуснал отечеството си и отишъл в Цариград, за да завърши образованието си. Това станало при цар Теодосий Адрамитен и свети патриарх Герман. Свети Стефан продължавал да се учи усърдно и като овладял философските науки, надминал мнозина, дори учителите си, така че всички се удивлявали на неговата премъдрост.

Цариградският патриарх свети Герман научил за Стефан, повикал го и го благословил, а после запитал откъде е родом. Стефан му разказал всичко за живота си. Патриархът го обикнал заради благонравието, премъдростта и смирението му и го оставил да живее при себе си. Блаженият останал няколко години при патриарха, служел на светата църква и живеел във въздържание и с чиста съвест. После тайно от всички напуснал столицата и отишъл в един манастир, приел монашеско пострижение и се подвизавал в добродетели. След време той пожелал безмълвно житие, оставил манастира и намерил уединено и никому неизвестно място. Там живял доста дълго, работейки на Бога в пост и молитви.

През това време се преставил епископът на Сурож и жителите на града отишли в Цариград при светейшия патриарх Герман, за да молят за епископ. Когато започнали да размишляват кого да поставят на тази длъжност, се породило разногласие. Гражданите на Сурож молели царя и патриарха да им даде епископ, който да може добре да управлява църквата, “защото - казвали те - в града ни се умножиха ересите”.

Една нощ, когато свети Герман стоял на молитва, му се явил ангел Господен и казал:

- Утре прати в пустинното място, където живее Божият избраник Стефан. Постави него за епископ на Сурож, защото може добре да се грижи за Христовото стадо и да доведе еретиците в истинската вяра. Бог ме изпраща и при него с повелението утре да не ти се противи в нищо.

- Господарю - казал патриархът, - как ще науча мястото, където живее Божият избраник?

Тогава ангелът взел един от слугите на патриарха, показал му къде се намира светият, а когато се завърнал, слугата разказал за това на патриарха.

При свети Стефан, който по това време в скришното си място се молел на Бога, се явил същият Господен ангел в бели одежди. Стефан се уплашил и в трепет паднал на земята.

Ангелът го взел за ръката, успокоил го и казал:

- Аз съм Господен ангел и съм пратен от Спасителя Христа да ти известя за радостта и заповедта да идеш в град Сурож, зада научиш хората на Христовата вяра. Утре патриархът ще те призове, ще те посвети и ще те изпрати там като архиепископ, а ти не му противоречи, за да не разгневиш Бога.

После му преподал мир и се издигнал на небето.

Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български

Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.