Quantcast

Преп. Теодосий Търновски, Св. вмчк Яков Персиец, Преп. Паладий

OFFNews Последна промяна на 27 ноември 2015 в 00:01 2154 0

Православен календар
Православен календар

Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи, както се предполага, в град Търново, който тогава беше столица на българите. Понеже още в младостта си проявяваше изрядно благочестие и живот по Бога, както ми казаха знаещите това, и имаше за свой град и отечество горния Иерусалим, а за свои братя и сродници ­ небесните сили, той се скри от своите плътски родители и сродници, за да не знае за него никой и любовта към родителите да не му попречи на любовта към Бога. И както птиченцето напуща гнездото и си играе да лети по въздуха след като му пораснат крилцата, така и този Божи човек, като излезе из светското си гнездо, предпочете уединението, поста и за много малко време се яви като горяща свещ на умното делание и внимателното трезвение, подражаваше на безплътните и принасяше на Бога чиста молитва. Послуша гласа на Спасителя, Който казва: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва", затова излезе от своето родно място, стигна в град Бдин (Видин) и влезе в манастира "Арчар", където имаше храм "Свети Николай Мирликийски".

Игуменът Иов, добродетелен човек, предвидя, че той ще бъде избран съсъд на Бога, затова го прие с готовност и го пострига в монашество. Като влезе в монашеския живот, Теодосий беше много прилежен в послушанието и смирението, имайки предвид думите на Синайския игумен, Иоан Лествичник: "От послушанието се ражда смирение, а от смирението безстрастие, което се именува царица на добродетелите". Бидейки истински изпълнител на божествените заповеди, вършеше доблестно всички служби, като мислеше, че служи на Бога, а не на човеци. Не прекъсваше поста и въздържанието, а пребъдваше усърдно в тях и беше по думите на божествения Давид като дърво, посадено край водни извори. Затова преподобният Иов го постави за началник над всяка манастирска потреба.

След като прекара там доста време и добре свикна с постническия живот, след като изпрати своя отец Иов при Господа, приличайки на трудолюбива пчела, която обикаля различни цветя и събира сладък мед, той остави споменатата обител, пристигна в град Търново и се засели в много известния манастир "Пресвета Богородица", който обикновено се нарича дори до днес с името "Света Гора". Но малко време прекара в него; защото очакваше да намери там нещо повече като умния търговец в Евангелието, който иска да получи многоценния бисер. И отиде на някакво място, наричано Червен, и в тамошния манастир всячески търсеше човека, който да може да го напъти в духовния живот не само със своята добродетел, но и с личното си благочестие, с непоколебимата си вяра и спазване на божествените правила. Но понеже малко бяха тогава в България творците на добродетел, скоро и оттам напусна, пристигна в Сливенската планина и се посели в манастира "Св. Богородица", наречен "Епикернев", защото храмът му бил съграден от някой си Епикерн. И остана там много време.

Но до него дойде слухът, че един монах Григорий, по прякор Синаит, е дошъл на някакво пустинно място между Византия и България, което се нарича "Парория" (Пригранично) и е откъснато от всякакви връзки със света, където поставил килии, положил начало на добродетелен живот и пребъдвал в молитва към Бога и получавал от Него изобилни озарения. Този именно земен ангел и небесен човек немалко години прекарал на Атонска Света Гора и там мнозина научил на правилния подвиг и видение, бидейки самият той богат с добродетелно безмълвие (исихия) и ангелоподобно житие. Но понеже агаряните прегазили цялата гръцка земя и опустошили всички места, и тойизлезе от божествената Атонска Гора, тъй като не можеше да живее там поради честите варварски нападения, и дойде в горепоменатото място. И се разнесе навсякъде слухът за неговото изрядно житие. Както магнитът привлича към себе си желязото, така и добрият слух за него улавяше добрите човеци. Множество човеци се събраха при него да чуят неговото божествено учителство. Улов на слуха за него стана и този чуден Теодосий. С усърдие дойде в тамошната пустиня, намери чудния мъж и се изпълни с неизразима духовна радост. А божественият Григорий, щом го видя, веднага го прие, защото му беше открита живеещата в него божествена благодат. Отсега нататък той денонощно беше наставляван на чистата вяра и божествените заповеди, които са в състояние да възвисят човека до Божия образ и до мярата на възрастта на Христовата пълнота. Така той вървеше подир своя учител и се насищаше с духовно питие, както телето бозае от своята майка. А великият Григорий, като видя неговата божествена ревност за живот по Бога, нищо не криеше пред него от подвига и съзерцанието, против които демоните воюват от дясна и лява страна.

Но понеже това място Парория беше пълно с разбойници, които смущаваха безмълвието на монасите със своите нападения, великият Синаит изпрати Теодосий при цар Иван Александър, който тогава държеше българския скиптър, човек благочестив и разумен, както рядко някой е между царете, за да му направи известно всичко това, та дано се смили да съгради крепост на светата обител за спокойствие на духовния отец и неговите сподвижници. Царят, като чу всичко от Теодосий, когото повече от другите познаваше от начало и понеже много обичаше изрядните монаси, веднага удовлетвори прошението му: изпрати имения и добитък и всичко друго потребно за крепостна кула с радостна душа и богата ръка. Така се създаде кулата, на светата обител и църквата, а монасите получиха безмълвие и тишина, както и се освободиха от разбойническите нападения.

А Теодосий продължаваше да бъде прилежен в непрестанното псалмопение, като ставаше в полунощ да отправя към Господа своите молитви според божествения Давид. Като го наблюдаваше великият отец да расте в добродетелта и да се издига постепенно в сърцето си нагоре, само на него единствен от всички братя заповяда да се усамоти в килията си, за да го подложат на изпитания демоните, които по този начин имат обичай да се борят с подвижниците. Като се облече Теодосий в молитвите на своя отец като в броня и шлем и кораво всеоръжие, изпълняваше заповяданото послушание със светло произволение. Срещна много опълчения и съпротивления от враговете на човешкото спасение, различни мечтания и чужди гласове, но смелият борец не само че не се уплаши, ами и за малко време не можаха да го откъснат от паметта Божия; той си пееше и казваше: "Окръжаваш ме с радост на избавление" и пак: "Господ е Пастир мой и от нищо не ще се нуждая".

Но пак се яви належаща нужда и братята бяха отвсякъде стеснявани, та преподобният Григорий отново изпрати Теодосий при поменатия цар, защото никой друг не можеше да изпълни такава задача поради старото му познанство с царя иискрената любов на царя към него. А той като получи повелята на своя отец, отиде при царя, получи просимото и искаше да се върне назад. Тогава някой си благороден мъж от бележитите и славните в столицата на име Роман, който отдавна имаше голяма любов към блажения Теодосий и беше крайно привързан към него със сърдечна близост, беше облечен в монашески образ, но съвсем нямаше наставник по Божия път и много скърбеше в себе си. Като узна, че Теодосий е пристигнал, дойде при него и като се докосваше до нозете му и като му припомняше отдавнашната си обич, рече: "Ако ме оставиш без твоето внимание, ще чуеш, че или съм се заклал, или съм се хвърлил от високите стръмнини. Защото, както елен желае водни извори, така моята душа желае да се наслаждава на твоите молитви и винаги с тебе да се въдворява!" Теодосий склони на неговите молби, взе го със себе си и го доведе при блажения старец. Старецът пък се подчиняваше на заповедта да не изгонва идващия, затова с усърдие го прие и го причисли към братята. А той покорно служеше, изпълняваше заповедите и доста време прекара там. Случи се друга някаква нужда и старецът изпрати Роман по манастирска служба. В това време на блажения Григорий като човек настъпи пределът на всяко човешко естество и дойде му вече времето да замине при Господа. И го погребаха с ридание и много сълзи.

Като останаха без пастир, монасите на оная обител канеха Теодосий да им стане предстоятел, понеже подражаваше на житието на покойния старец и беше причина за сигурността на тяхното съществувание. Той обаче нито за момент не се покори и не пожела да приеме върху си такова началство. Затова, като почака малко време подир смъртта на божествения отец, замина за Сливенската планина, едно за посещение на тамошните братя и друго ­ заради поменатия Роман, когото взе оттам и се отправи към Светата Атонска Гора, понеже пожела да види тамошните подвижници на монашеското житие. Събра като трудолюбива пчела всичко, което можа да чуе за подвига и видението, поради духовната си чистота привлече Светия Дух в себе си, но понеже не можеше да остане там поради варварските нападения, изпрати Роман назад, а самият той отиде в град Солун. Обиколи там добродетелните мъже, сподоби се с тяхното благословение; оттам пожела да отиде в Бер, та и там да се наслади на вида и беседите на отците. Там имаше скит "Нови Антоний" с много постници, които един друг се надпреварваха в добродетели и водеха равноангелско житие. Като се наслади достатъчно на техните молитви и разсъждения, замина с кораб за Цариград. И там прекара малко време, докато се поклони на светините с голямо благоговение, и се завърна в Парорската обител, едно да посети братята, друго да се поклони пред ковчега на великия отец, и пак отиде в Сливен, откъдето взе Романа и замина в Емонската планина до Несебър на Черно море.

Докато бяха там, не преставаха да умоляват Божественото милосърдие и да прибавят трудове към трудовете си и пост към поста си. Според думите на божествения Павел забравяха що е зад тях, и се стремяха към това, що е пред тях, и като еднонравен впряг тичаха по божествения път. Но понеже и там не ги остави спокойно да безмълствуват ненавистникът на доброто, дяволът, ами и срещу това безмълвно място вдигна разбойници, те пак се уподобиха на пчели, които не намирайки мед близо около своето пребивалище, за да пълнят със сладка роса своите шестоъгълни домове, отиват надалеч да търсят по-доброто. Внимателно потърсиха място, където не би имало страх и никой разбойник не влиза, което има царска охрана и от което злите хора се боят и дойдоха до Кефаларево, което отстои на малко разстояние от столичния град Търново, и решиха там да се поселят. Затова дойдоха при царя и му съобщиха това. А благочестивият цар Иван Александър реши да стане според тяхната молба и заповяда на това място да им се построят килии, защото питаеше отдавнашна и голяма любов към Теодосий и желаеше често да се наслаждава от неговите поучения. Като отидоха там и видяха, че мястото отговаря на техния нрав, се изпълниха с неизказана радост. А да се говори за техните постнически трудове и всенощни бдения там, е излишно. След като прекараха там три години време, вижда Теодосий във видение цялата планина пълна с различни цветя и чудни дървета, отрупани с всякакви плодове, а един светъл мъж стои и му заповядва да не се лени, да бере плодовете! Като дойде на себе си, той разбра духом, че тази пустинна гора ще се напълни с монаси, които ще принасят много добродетелни плодове. Това именно скоро се осъществи на дело, защото дори до петдесет монаси се събраха от разни места, пустинната гора превърнаха в град, като сладкогласни лястовици всякъде на-около направиха гнездата си и отправяха денонощни славословия към Бога. Като съобщим житието на един от тях, ще стане известно постничеството на всички.

Имаше при тях един мъж, на име Дионисий, с чудно житие, сподобен със сана на свещенството, но поради благоговение отказал се да служи на светия олтар, подражаваше на нестяжанието на пророк Илия и на Иоан Кръстител, и беше облечен само с един кожух. С глад и жажда, всенощни бдения и поклони той дотолкова беше изтънил тялото си, че едва можеше да се познае само по чертите на лицето. Печален на вид, той работеше с ръцете си и никога не ядеше хляб даром. Дълбок в разума, добре познаваше Божественото Писание на двата езика ­ гръцки и славянски, а имаше и дар да превежда от гръцки на славянски. Преведе много книги и с това украси Църквата. Живя до четиридесет и няколко години, без да послаби монашеския си канон и предаде на Бога душата си в тежка болест.

Но невъзможно е да премълчим и за Евтимий, който произлизаше от болярски род, а после бе сподобен и с патриаршески сан в Търново. Като се отказа от всичко на този свят, той дойде в Кефаларската обител и тук под ръководството на преподобни Теодосий постигна победа над врага на човешкото спасение. Послушанието му беше несмутимо и молитвеното му стоене беше всенощно ­ самото му дишане беше пение на Господа. На ребрата си не легна, корема си мъдро укроти като никой друг, възлюби безмълвната пустиня, както светските хора не са възлюбили градските тържища. Затова разсъдителният Теодосий, като виждаше да преуспява в подвига и философията, постави го за свой помощник, предаде му всички веществени и духовни грижи на светата обител, а сам се отдели на малко разстояние в дълбоката гора за крайно безмълвие. Веднъж дойде Евтимий при него в уговорената вечер и даде знак отдалеч за своето присъствие, но не чу неговият отец да го вика. И много пъти удари в клепалцето, обаче отговор не получи. Тогава се спусна бързо към килията на стареца си и надникна през прозорчето: вижда духоносния Теодосий прав и вдигналнагоре преподобните си ръце, целия като огнен от главата до нозете. Обвзет от страх и ужас, той веднага се върна и с клепане свика братята на утринно богослужение. Другата нощ пак дойде и намери великия отец да седи пред вратата на килията си и да ридае. Той падна пред нозете му и също с ридание го попита за причината на неговите сълзи. Преподобният му отговори, че агаряните ще поробят нашата страна и че тази превъжделена горска пустиня ще запустее. И рече: "А ти, чедо, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, защото ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение!" И това Бог устрои по Своята мъдрост, та блаженият да прояви своята богодарувана святост не само с добродетелта си, но и с пророческия си дар. А свещеният Евтимий предузна волята на Господа да не бяга от званието, което по-късно ще го прати като втори Моисей да бъде предстоятел на своя народ. Бих желал да спомена подвизите и на други постници, но за да не излезе словото ми много дълго, стига и казаното за ония, които имат ум и които търсят душевна полза.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !