13 творби от три континента ще се състезават за Голямата награда „София – град на киното”, която ще бъде връчена на юбилейния 20-и София Филм Фест.
Ето и кои са те:
- „Жажда”, България, 2015, пълнометражен дебют на Светла Цоцоркова. Филмът стартира като проект от София Мийтингс, световната му премиера бе в програмата „Нови режисьори” в Сан Себастиан, а след това филмът е представен на множество международни фестивали;
- „Танцуващи сирени” (The Lure), Полша, 2015, режисьор Агнешка Смочинска;
- „Аз, Олга Хепнарова” (I, Olga Hepnarova) – Чехия-Полша-Словакия, режисьори Томаш Вейнреб, Петер Казда;
- „Сняг”, България, 2015, на режисьора Венцислав Василев е бил представен на кинофестивала в Скопие, където е удостоен с наградата „Golden Sun” за най-добър Балкански филм. Той участва и на още няколко форума - във Варшава, Котбус, пазара на продукции в Кан, както и на „Златна роза” във Варна;
- „Ако и кога” (If and When), Израел, 2016, режисьор Еран Б.Ю. Прожекцията в София ще бъде световна премиера на филма;
- „Бозайник” (Mammal), Ирландия, 2016, е втори филм за режисьорката Ребека Дали, представен в официалната селекция на фестивала Сънданс ’16;
- „Жалейка” (Zhaleika), Германия, 2016, режисьор Елица Петкова;
- „Отворена врата” (The Open Door / La Puerta Abierta), Испания, 2016, на режисьорката Марина Сересески, според нейните думи, е „филм за семейството. Но не само за онова, в което сме се родили, а също така и за хората, които чувстваме близки и от които имаме нужда, с които сме израснали и с които ни и е срещнал хода на живота";
- „Онези отдолу” (The Ones Bellow), Великобритания, 2015, е ловък, изкусно конструиран съспенс-трилър. Режисьорът Дейвид Фар има опит като театрален драматург и като ветеран в Кралската шекспирова трупа. Премиерата на филма беше в програмата „City to City” на филмовия фестивал в Торонто, но ще го видим и на Берлинале 2016;
- „Страстната седмица” (Semana Santa), Мексико, 2015, на режисьорката Алехандра Маркес Абела споделя с публиката историята на двама души, които се се опитват да се насладят на слънчева ваканция, но отношенията им са застрашени от промяна;
- „Рауф” (Rauf), Турция, 2016, на режисьорите Сунер Канер и Барис Кая ще бъде представен в програмата „Generation” на предстоящия Берлинале;
- „Райската стая” (The Paradise Suite), Холандия-Швеция-България, 2015, режисьор Жууст ван Хинкел;
- Представеният в програмата на МФФ Солун през ноември 2015 „Smac”, Гърция, на режисьора Елиас Деметриу разказва за неизбежния страх от смъртта и за опита той да бъде победен. Филмът участва едновременно в Международния и Балканския конкурс. Прожекциите му в София ще са международната премиера на филма.
„Танцуващи сирени”.
„Танцуващи сирени” на Агнешка Смочинска получи преди два дни специалната награда в международния игрален конкурс в Сънданс за уникална визия и дизайн.
Отличеният с Наградите от Гдиня ’15 за режисьорски дебют и грим „Танцуващи сирени” е съвременна полска приказка за русалки. Красивите морски обитателки с поетичните имена Златна и Сребърна, попадат на денс партитата от 80-те години в Полша, кипящи от музика, бляскави неонови светлини и искрящи пайети. Приказните момичета стават част от групата „Figs and Dates” и се превръщат в сензация на нощния живот в столицата. Потопени в любов и разцъфващи страсти, русалките бързо забравят своята истинска същност. Оказва се не за дълго...
Агнешка Смочинска, сценарист и режисьор на филма, завършва история на изкуството в университета „Адам Мицкевич” в Познан през 2001 г., културология в университета във Вроцлав през 2002 г. и курс по документално кино в Майсторското училище по кинорежисура на Анджей Вайда. Дипломира се и в департамента по кино и ТВ режисура в Силезийския университет в Катовице през 2005 г. Преди „Танцуващи сирени” снима няколко късометражни филма.
"Жалейка".
„Жалейка” на Елица Петкова е сред претендентите за „Стъклена мечка” в конкурсната програма „Generation” на Берлинале, избрана за участие между над 2000 пълнометражни филма от цял свят. Филмът е с български сюжет и български автор, сниман е в село Пирин (където Иглика Трифонова засне преди години „Писмо до Америка”) и разказва за 17-годишната Лора, чийто баща умира, но тя отказва да промени начина си на живот. Лора не е готова да поеме порядките на траура и да се превърне в тъжен полусирак. Обществото пък не иска да приеме това нейно решение.
„Режисьорката разказва с кадри, които оказват силно въздействие върху зрителя”, според описанието на филма в сайта на „Берлинале”. В интервю за Дойче Веле, Мариане Редпат от екипа на фестивала добавя „Пътят, който изминава Лора, и несантименталният поглед, през който режисьорката представя обичаите и традициите, ни впечатлиха особено силно”. В „Жалейка” участват Снежина Петрова и Михаил Стоянов, а в главната роля е дебютантката в киното Анна Манолова, студентка в театрален колеж „Любен Гройс”.
Елица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, като същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да изостави научната работа. „Берлинале” не е първият международен фестивал, на който режисьорката представя свои творби. През 2015 година нейният късометражен филм „Липсващ” е избран за германски претендент в конкурсната програма за все още недипломирани режисьори в Кан. В момента Петкова учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB), а „Жалейка” е студентски проект, финансиран от Немската филмова академия и Нов български университет.
"Райската стая".
Копродукцията на Холандия, Швеция и България „Райската стая” („The Paradise Suite”) на режисьора Жууст ван Хинкел, стартирала като проект от София Мийтингс, имаше своята световна премиера в Торонто, беше представен в конкурсната програма на Палм Спрингс, а в Талин през ноември миналата година получи наградата за най-добър актьор и приза на Екуменическото жури. В главната роля ще видим добре познатата и обичана Анжела Недялкова („Аве”).
За красивата млада българка Женя пътуването до Амстердам не е точно това, което очаква. Налага се чаровният Яя да се бори за нейната свобода – опасна битка, в която той губи всичко, освен вярата си. Ветеранът от войната в Сърбия Ивица, който току-що е станал баща, се сблъсква с болезнения факт, че престъпленията не остават ненаказани...
Жууст ван Хинкел разчита на страхотен международен актьорски екип – Борис Исакович, Ясна Джуричич, Ерик Аделоу, Магнус Крепер, Исака Савадого. Освен Анжела, в епизодични роли ще видим още Силвия Петкова, Веселин Ранков, Петя Силянова. „Аз зная, че не мога да променя човечеството, но въпреки това се надявам филмът да пресъздаде комплексния и безмилостен образ на обществото, в което живеем. Историите и персонажите са вдъхновени от реални хора. „Райската стая” е наблюдение върху един определен период от време, но е и поетична интерпретация на реалността – филмът е едновременно сурова и поетична ода, посветена на човешката сила за оцеляване”, споделя режисьорът.
„Райската стая” е вторият пълнометражен филм на ван Хинкел – през 2008 година първата му късометражна творба „Sand” е селектирана за участие на фестивала във Венеция (2008). Вторият му филм „Kiss” е представен в Трайбека. Дебютната му пълнометражна творба „170HZ” печели наградата на публиката на Холандския филмов фестивал през 2011 година и участва в конкурсите на Пусан, Шанхай, Москва и др. „Райската стая” е дело на GötaFilm, KaBoAl Pictures и Film i Väst, с подкрепата на Холандския филмов фонд, Netherlands Production Incentive, Евроимаж, Шведския филмов институт и ИА Национален филмов център – България.
„Аз, Олга Хепнарова”.
Копродукцията на Чехия, Полша и Словакия „Аз, Олга Хепнарова” е съвместен проект на Томаш Вайнреб и Петр Казда. Филмът, решен в черно-бяло, пресъздава история от 70-те години на XX век с акцент върху сблъсъка на отделната личност с нормите на обществото, което отказва да приеме различните по раса, пол или сексуална ориентация и неспособността им да се впишат в света, който ги заобикаля.
Филмът е разказ за млада самотна лесбийка, която не получава подкрепа и разбиране от семейството си. Олга Хепнарова не успява да се впише в общоприетите морални норми. Параноичното й самоизучаване и невъзможността да се свързва с други хора я тласкат отвъд ръба на човечността, когато е едва на 22 години. Чрез писмата на Олга двамата режисьори успяват да представят на зрителите света на тяхната героиня, попаднала в плен на самотата и отчуждение, довели до унищожителните й действия.
Томаш Вайнреб и Петр Казда завършват Независимия филмов колеж в Писек, както и Пражката филмова академия (FАМU) със специалност „Документална режисура” и „Драматургия”. Заедно работят по няколко студентски късометражни игрални и документални филма (Antero (2003), Eclipse (2006), Many man and many women (2009), I and Me (2009), Everything is Crap (2009), представени на различни международни фестивали - Con-Can – Япония ‘09, NEISSE – Германия ‘10 и други.
Следете новините ни в :
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Кметът на Стара Загора подкрепи Йотова за президент
Надвземат ни по 20 цента на литър гориво или 10 евро на резервоар
Сарафов прати сигнал до премиера за политическа корупция
Кметът на Стара Загора подкрепи Йотова за президент