Сред нас

Николай Фенерски Последна промяна на 28 ноември 2020 в 15:41 7850 0

Николай Фенерски

Последният хит сред учениците ми е игра с опростена графика. Логват се десетима участници в „приемната зала“ на един космически кораб, изчакват системата да раздаде ролите и двама от тях са „импостори“, тоест убийци, чиято задача е да избият тайно останалите и да завладеят кораба. Убийствата се докладват от първия, който забележи тялото. Следва съвещание, на което екипажът, включително и импосторите обсъждат кого да изхвърлят. Събралият най-много гласове отлита в открития космос. Ако са познали, убийците стават с един по-малко и продължават да търсят втория. Ако не са – броят на убийците се запазва, а екипажът намалява. Накрая „победител“ е отборът, който е оцелял. Една игра може да приключи за минута, но може да се проточи и цели десет. Всичко трябва да е кратко днес. Като тик-ток. Нямаме време. Фрагментарно, бързо, повърхностно. Без много смисъл. Името на играта е „Among us“.

На какво възпитава тя? Макар че средностатистическият потребител е убеден, че няма скрит замисъл и всичко е „просто за забавление“, чел съм изследвания на психолози, които се занимават със зависимости (днес дигиталната зависимост е по-разпространена и жестока от всяка друга, алкохолна, хероинова) и те твърдят, че зад електронните игри се трудят цели екипи от анализатори, чиито намерения са не само играчът да се пристрасти, но и да извършат диверсия над съзнанието му. Да го насочат. Тези намерения не са никак потайни, просто в потребителското общество темата не е „интересна“. Създателите на играта не желаят да размишляваме по въпроса имат ли те послание. Те искат ние да играем.

Та – на какво учи? На притворство. Тоест, на лъжа. Да можеш да убеждаваш другите, че си невинен. Да отстояваш лъжата докрай. И в един момент сам да повярваш в нея. Което е вид психопатия. Психо – душевно, патия – разстройство. Имат ли хората души или това е някаква комбинация от възгледи и темперамент? Знам различни отговори на този въпрос. Дори имам приятел, който твърди, че „душа“ е само една дума, чието значение е твърде неясно.

А аз съм приел за себе си другия отговор: човешката личност е йерархично изградена. Долу е тялото с различните си фракции – стомашна, полова, ендокринна. Над него властва душата. Тя е шефът. Понякога „душа“, „здрав разум“ и „съзнание“ са синоними. Само човекът притежава това нещо. Само той осъзнава времето. Само той знае, че е смъртен и има чувство за хумор. Градивната частица на душата ни е неизвестна. Тя е божествена.

Градивната частица на изкуствения интелект са цифрите. Нулите и единиците. Една цифрова фотография никога няма да постигне абсолютната идентичност с една аналогова. Може да постигне 99,99999 %, но не и сто. Този малък процент все пак си остава разлика, която няма да може да бъде преодоляна тъкмо поради иманентното ограничение на цифрите.

Човешкото зрение пропуска много неща – инфра и ултра светлината, под и над видимия спектър. Зрението ни по същия начин пропуска и разликите между една цифрова и една аналогова фотография. В края на краищата, ние не правим снимки, за да им търсим кусурите, а за да се радваме на спомените си. Това, което единствено ме интересува, е принципът. Цифровото по същността си е заместител на действителното. Но заместим ли цялата си действителност – учене, контакти, общуване, забавление – ще продължим ли да бъдем човешки същества? Или ще станем придатък на алгоритмите? Въпросът е философски. Човекът с увредено от технологиите съзнание нормален ли е? Децата ни, дресирани от технологиите, каква ценностна система ще имат?

Дотук говоря за съзнанието и не споменавам неговия брат-близнак, скрит в огледалото – подсъзнанието. То ще знае разликата между цифрово и действително. То ще усеща дори онзи нищожен процент неистина. Ще трупа тия разлики у себе си на дъното. И един ден ще си отмъсти. Защото сме сложни организми. Специалистите твърдят, че тогава на помощ ще дойде химията. Субстанциите, които ще заместят щастието и ще потиснат депресията. Потисната – тя няма да е изчезнала, няма да се изпари, ще си бъде все още там, смачкана, навряна в някое ъгълче. И оттам ще човърка с остро нокътче. Ще живее човекът с тази тънка болчица. Какво друго да прави?

И да се върна на „Among us“ - графиката на играта е опростена, защото се набляга на нещо друго. Не е важна естетиката в случая. А само етиката. Дебнете се, подозирайте се, страхувайте се, докладвайте се, лъжете!

Просто за забавление.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови