Спиш ли?

Милена Дойчева Последна промяна на 18 октомври 2013 в 13:11 8055 14

Снимка:  A.B. van der Weide Photography, http://photo.net
Снимка:  A.B. van der Weide Photography, http://photo.net

 

Аз съм изключително впечатлителна. Ще разочаровам онази част от мъжете, които си помислиха нещо друго. Имам предвид, че всичко в света около мен ме впечатлява. Вероятно прекалявам с четенето на новини, кой знае. Обаче тази моя впечатлителност се отпечатва доста често в сънищата ми. А те, сънищата, си правят каквото пожелаят с нас и ние никак не успяваме да ги контролираме. Е, все са ми „сервирали” разни сериали нощем, но какво чудо ми се случи в следобедната ми дрямка, не е истина…

„…Ранна мъглива сутрин. Млад левент с бяла ризка и кожено черно якенце, плътно опънато около изваян бицепс, стои прав на някаква поляна. То хем поляна, пък хем наоколо малки четириетажни сгради с олюпена боя по балконите. Танцьорки с бели роби като самодиви са наобиколили стройното момче и пеят с космически глас: „Той слезе на земята, той пръв откликва във душата…”.  Босите им крака се заплитат в топки и бухалки… (Сънищата понякога са много объркани, но това е характерно за тях. Проявете разбиране). И аз съм там – на поляната с блокове. Стоя от дясната страна на готиния пич. А той изведнъж вече не беше с яке, а облечен с потури, везана ризка и елече, което кой знае защо му беше малко. Това правеше ръцете му да изглеждат неестествено големи. В едната държеше малко дудуче, а в другата голям микрофон. Той се огледа около себе си, вдигна ръката с дудучето и засвири като истински Орфей. Очаквах да се появи сянката на Родопите, но това не се случи. Отдалече ми се видяха само някакви телени мрежи и надписи на турски. (Знаете, в сънищата всичко е неочаквано). За моя изненада стройният танц на самодивите се наруши. Те протягаха ръце към дудучето и викаха: „Дай да посвирим”. Щеше да настъпи страшна олелия, ако изведнъж изпод земята не беше излязла лелка, досущ като строга господарка, с по две бухалки във всяка ръка. Тя ги вдигна заплашително и момите респектирано отстъпиха: „Пророчицата ми откри, че млад маж от Фелибето ке доде у София, ке свирне на кавал и сичко в държавата ке се подрЕди” – каза тя и изчезна както се беше появила. И кой знае защо на нейно място долетя Батман с генералски пагони на раменете си. Той пипна бицепса на младежа и одобрително смигна: „Бучка си, бучка”. А след това започна да се смее. Юнакът обаче удари с вълшебния си микрофон крилатия бозайник (защото микрофонът му беше вълшебен) и той се разпръсна на хиляди празни бюлетини. „Готин фокус!” – мина ми през ума. 

Някъде в далечината, на един от олющените балкони светеше неонов надпис на банка. Така и не можах да прочета името й. (Казах ли вече, че много се ядосвам, когато ми се губят детайли в сънищата). Там стоеше човек на средна възраст с мустаци и кимаше одобрително. Отдалечe ми приличаше на младия Георги Димитров. Обаче какво ще прави вождът в банка? До него на парапета мяукаше черна котка с отрязана опашка (бял котарак нямаше). Той взе мегафон и тържествено завика: "Дами и господа, лейдис ен дежнтъмен, другарки и другари, представям ви..." Помислих си: "Ей сега ще му чуя поне името". Обаче не го чух! (Сънища…).

Мъглата някак взе да се изпарява, а аз продължавах да не виждам ясно лицето на човека, до когото съм застанала. Сякаш беше с маска. Направо не ми се вярва. Някакъв прожектор освети първо него, а след това лъчътсе спря и върху мен. Като в куклен театър - както осветяват парцалените човечета, но конците, с които са закачени остават в тъмното и не се виждат. Зад гърбовете ни огромен екран като тия в кината – от плат. Платът така опънат  – муха да кацне ще се хлъзне. Държи го в ноктите си гигантски сокол. На екрана два надписа. Отгоре със сини букви пише „БЛОГария без цензура”, а отдолу с червени „БЛОГария с цензура”. По средата голям кафяв плюс. Облечена съм с официално цикламено костюмче. (Много ме е яд, че не видях с какви обувки съм. И да знаете – не харесвам цикламено. Как се дразня само, когато вместо важните подробности в съня ми се появяват някакви кокошки, но за тях малко по-надолу ще стане дума). На полата ми има залепен стикер, на който има изрисувани в кръг 12 жълти петолъчки на син фон, а вътре надпис „Татковци”.  Върху елечето на юначето до мен също има стикер. На него пак същият кръг, но надписът е „Маминки”. В момента, в който четях, изведнъж видях, че от лявата ми страна тече нещо като река. Казвам нещо като река, защото повече ми приличаше на дере, в което провлачено се точи кафеникава течност със силна неприятна миризма. Над реката дъска, а по дъската гордо ходи и кукурига петел. Един такъв много бял с много червен гребен и навирил черна опашка. И той с елече. На метър след него наперено пристъпят 8 бели кокошки. (Какви пък са тия кокошки сега и защо са точно 8, а не 7? Хубаво казват свещениците да не вярваме на сънища, че то като вземеш да анализираш и по-голямо кино става…). Притесних се някоя кокошка да не цопне, че да изпръска с онова кафявото потурките на младежа. Но те си кудкудякаха и смело следваха петела.

Отново чух тихата самодивска песен: „По-бързо и по-открито банките ще пълним с пиари и пари”. Това отклони вниманието ми от кокошките. Звук от вувузела някак ми подсказа, че бях до човека с микрофона в качеството си на негов коалиционен партньор. И представяхме двамата, рамо до рамо, ръка за ръка, нашите предизборни платформи. Изведнъж вече не бяхме на поляната с блоковете, а на огромна платформа. Някъде в далечината продължаваше самодивската песен: „Един е той. Подкрепа няма ли - ще се изтърси от височината”. „Как ще се изтърси? Нали и аз съм на същата платформа?” – нещо се притесних. Започна да ми се вие свят. Завъртях се в някаква бясна въртележка. Около мен се появиха хора. Много хора. Всички крещяха нещо, всички се оплакваха от нещо, а аз се опитвах да ги надвикам, за да чуят моята платформа. Те обаче скандираха ОСТАВКА и отказваха да слушат. Гласът ми почти премина във фалцет, докато им казвах: „Целта на моето движение е Европарламентът. Но аз искам и България да управлявам. В листата ми ще бъдат включени всички български бащи с три или повече деца. Ще дам предимство на самотните бащи, но трябва да знаят чужди езици. Кандидатства се с автобиография на имейла ми. Водач на листата ще съм аз. Вече съм сключила предизборно споразумение за коалиция с движението на „Маминките”. Неговият лидер ще хване майките, а аз бащите. В момента водя преговори със свекърва ми да оглави движението на „Бабките и Дядковците”, за да включим и хората от третата възраст, защото те най-съвестно ходят да гласуват, а не като нас да умуват, да избират и все никой да не им харесва. Ще се опитаме да намерим допирни точки с Лигата на българските жени и с Лигата на българските мъже, защото освен бащи и майки в нашата мила родина има и „Моми” и „Ергени”. Моят коалиционен партньор няма да бъде вдясно, вляво или в средата, защото е единственият политик, който може да праща послания във всички посоки и има морал да е премиер - казвам аз и посочвам към младежа, който вече държи не дудуче и микрофон, а банково извлечение. Аз също имам морал за съпремиер и оставям лявото, дясното и средата за колегата, а аз гледам надолу към най-бедните. За горе при чорбаджиите, наричани за по-модерно олигархия, има кой да се погрижи. Неговата кампания ще е без цензура, а моята ще е с цензура – все пак не трябва да оставяме мнозинството на произвола на съдбата. Граждани и гражданки, селяни и селянки, другари и другарки, госпожи и господа, олигарси и олигарки, банкери и банкерки, народе, гласувайте за нас. „Нас… Аз… Аз… Аз”… - повтаряше ехото”.

Стреснах се от силен трясък и бавно се върнах в реалността. Някой някъде правеше ремонт и къртеше стена. Чувството обаче не беше неприятно, защото заедно с него в мен се загнезди и усещането, че не съм се събудила само аз, че това някак си е станало и с други хора. Добре, че не вярвам на сънища. А още по-добре е и че все повече хора не вярват на сънища. 

Защото в сънищата някои детайли липсват, някои кътчета остават в тъмното, не се виждат сценаристите на театъра, който се разиграва, не се забелязват кукловодите, които дърпат конците, не се различават даже лицата на главните актьори. Събитията изглеждат хаотични и сякаш няма връзка между тях. В реалността нещата вече не стоят така. Казвам вече, защото до преди няколко години съзнателно се упоявахме, за да спим сякаш мъртвешки сън, или ако видехме нещо нередно, махвахме с ръка и… продължавахме бавно. Но вече ни пука. Вече сме будни. Научихме се на онова, от което най-много се страхуват политиците и техните началници - да искаме да сме свободни! Научихме се да виждаме това, което вещерите и оракулите на политически сънища представят за невидимо, научихме се да четем между редовете и да правим връзка между събития и новини, които на пръв поглед нямат нищо общо, научихме се да протестираме срещу задкулисието, срещу липсата на морал, научихме се да не спим в реалността… Един народ, който се събужда, един разтъркващ очите си гигант. Радвам се да бъда мъничка част от това. 

 

P.S. Всяка прилика в съня ми с истински личности и събития е случайна. Не контролирам сънищата си. 

А какво е да си истинска личност? Е, това е една друга тема… 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.10 2013 в 13:14

Може би не е лошо администраторите на форума да се замислят за ограничения в размера на коментарите. ;) То на практика под почти всеки материал има още 2-3 статии или есета или друг неопределен вид литературни напъни, които в най-добрия случай само леко се докосват до темата и то формално.

21.10 2013 в 13:09

Какво общо има съня на девойката с кампанията на Offnews? ;) Очаквам в скоро време "Капитал" да започне да публикува пасторален роман във възхвала на народния трибун Бареков, след като са му отделили толкова внимание в изпълненото с цветущи епитети произведение за него. ;)
...не, не, това средношколско упражнение по литература няма нищо общо с разследванията, които TV7 правят за имотите на Росен Плевнелиев, то си е просто упражнение, написано абсолютно безкористно от авторката, която е имала мокри сънища по адрес на един бивш ТВ водещ с оцъклен поглед и обилно потене. Най-забавно е, когато се намразят бивши съдружнци, особено ако са с възможности да се плюят по всякакъв вид медии и особено ако има за какво, както в техния случай. А тези "центрове" определено има за какво да се плюят, особено след като по време на диктатурата на ген. Борисов успяха да окрадат заедно България и да разбият и без това недъгавата икономика с бруталната си, повсеместна контрабанда.

19.10 2013 в 11:52

Страхът е голямата преграда пред човешкото развитие. Казано е, че когато се раждаме в тази материална вселена, ние носим със себе ей само два вида страх — от силен шум и от падане — и двата са предизвикани от родилния процес. Растейки, ние научаваме все повече страхове, така че, когато навлезем в зрелостта си, ние — или поне повечето от нас — сме претоварени от тях. Пораснали сме физически, но реалното ни развитие — реализирането на истинския ни потенциал — за съжаление е било прекъснато.

Непознатите неща предизвикват страхове. Страхуваме се от тъмнината може би защото не знаем какво има там. Една физическа болка би могла да възбуди страх, защото не знаем какво би могла да означава. Когато тези Неизвестни станат Известни, страховете изчезват, а ние сме в състояние да се справим с всичко, което ни се изпречи.

Всеки от нас притежава достатъчно Неизвестни в своя живот, а и достатъчно страхове. Няма нужда да търсим повече. Въпреки че има моменти, когато нямаме друг избор. Ето един пример. Това се случи с мен и е източникът на следващия материал.

Най-общо е прието, че по време на целия си живот ние не се променяме истински. Ние само ставаме все повече същите. Имайки предвид обичайните изключения, за които казваме, че само потвърждават правилото, когато се огледаме около нас, докато годините си вървят, това изглежда напълно вярно. Като цяло хората не се променят, а и повечето от нас силно се противят на промяната.

Въпреки това всички наши неприятности и битки се основават на промяната. Страхуваме се, че нещо ще се случи. Или пък се плашим, че няма да се случи. Затова се борим или да предотвратим Промяната, или пък да ускорим процеса. Но каквото и да правим, промяната е сто процента гарантирана. Единственият въпрос е в каква степен. Бавната промяна се представя като еволюция, бързата — като революция. Промените са изображението на Неизвестните — най-големите генератори на страх.


За нашия Различен Мироглед Системата за Живот на Земята се разглежда като хищническа хранителна система, макар че рядко се възприема като такава. Може да се стори хаотична и преплетена, но тя е организирана и действа в съответствие с няколко прости правила:

Раста и съществувай толкова дълго, колкото можеш.

Вземи това, което е необходимо за съществуването.

Поддържай своите създания чрез възпроизводство.

Няма ограничения или условности в прилагането на тези правила. Силата, скоростта, лъжата, острата възприемчивост и бързият отговор — всички те са силни активи. Симбиозните и паразитните партньори са високо уважавани. Чест, етика, съчувствие и други подобни не съществуват. Всеки участник е хищник и процесът не може да бъде променен, докато Системата за Живот на Земята съществува. Оцеляването е трудно, ако не и невъзможно, без хищническо действие.




За да стане тази нова мутация издръжлива, тя би трябвало да се е случила на повече от едно същество, а и на различни места. Разкритите от археолози и антрополози доказателства показват, че във времето, когато системата е започнала да действа, това е станало почти мигновено и едновременно в различни области.

Тези по новому модифицирани същества са били много затруднени с оцеляването в ранните етапи: тяхното оформяне ги е принудило да развият собствени уникални методи. Съществото е било сравнително обезкосмено, освен по главата, което означавало да предприеме специални мерки за предпазване от студа, горещината, челюстите и остриетата на другите. Не е притежавало нито остри зъбни, нито здрави челюсти, което е било и главното неудобство при самопредпазването и агресивното събиране на храна. Нямало е опашка, което означавало, че не могло да се катери по дърветата, за да избегне атаките, и нещо по-важно, липсвали му тези способи за изразяване на чувства Двата крака вместо четири довели до липсата на равновесие, тромавост и несръчност, в добавка и вертикалният гръбначен стълб, който първоначално е бил оформен като хоризонтален. И накрая, то притежавало допълнение към животинския си мозък, нещо приличащо на тумор, което наистина изразява разликата.

Другите животни били по-големи, по-бързи и по-силни. Те можели да се катерят по-добре, да плуват естествено и да издържат на условията много по-лесно. Трябвало да минат много поколения за новодошлите, за да си представят защо и как биха мргли да оцелеят с това непохватно и неефективно физическо тяло. Постепенно те си дали сметка, че са различни от всички останали животни. Стотици хиляди години минали, преди те или поне някои от тях да узнаят, че те, разбира се, са нещо повече от друг вид животно. Но някои и сега гледат на себеподобните си като на разумни животни.

Този нов фактор в Системата за Живот на Земята се оказал разрушителен и обезпокоителен. Той имал същите нагони, мотиви и ограничения, както и останалите форми на живот, плюс забраните от размерите на тялото и възможностите. Въпреки че новото същество започнало да доминира над останалите в относително кратки срокове. Единствената област, която продължавала да се съпротивлява, била самата енергия на Земята. Основните модели на земя, въздух, вода и огън останали в по-голямата си част неконтролируеми и неразградени.

Победата имала значителна и жизнена цена. Посвещавайки фактически цялата си енергия на Системата за Живот на Земята, новите същества не обърнали внимание или отхвърлили всяко директно познание по въпроса какво би могло да бъде извън нея. Й затова те станали плътно затворени в действителността на теорията на Системата за Живот на Земята. Но в пряк конфликт с масивното поглъщане и преосмисляне на земното познание била най-съществената характеристика на съществата — мисловна осъзнатост, чужда за самата система. Това бил развиващият се ум, който предвидил начините за завладяване на всички останали същества, които продължават да приемат първоначалната „команда за оцеляване“ до крайности и абсурди, напълно несъстоятелни и извън онова, което дори смътно е обяснено, както е необходимо.

На някой от етапите новите създания сами си дали названието Човек: Човешки „Същества“. „Хомо сапиенс“.

От самото начало Човешкият Разум научил много от своето наследство. Той открил, че животинскотр стадно чувство за сдружение върши добра работа. Възприел познанието за съвкуплението, придобито от животните, които се грижат за своите малки, докато те сами не станат способни да се грижат за себе си. Същото станало и с отборното действие при ловуването. Организираното сдружение му позволило да се справя успешно с другите животни. Така че съществата се развили като най-големите хищници, които Земята някога е познавала. Те създали процеса на изкуството и науката, че дори и спорта.

Животинската теория за лидерството била призната отрано. Първоначално най-силният поемал водещата позиция. После били прибавени качества като сръчност, интелигентност, възможности на ума. Лидерът пръв имал право на избор върху жените, пещерите, най-добрата част от лова Така съревнованието се обърнало навътре кой ще вземе връх. Хищничеството и противопоставянето между съществата станало норма, така както в зоологическата Градина или стадото.


С течение на времето новите доминиращи човешки създания развили хищническия процес далече извън основата на „Убивай за храна“. Те определили свои собствени правила и закони, които често са в конфликт със Системата за Живот на Земята. Страхът все още бил главният инструмент на търговията с алчността, егото, сексуалността и други толкова важни компоненти. Независимо от изкривяването и затъмнението обаче, различното мислене се проявявало.

Отново и отново противоположният Човешки Разум започнал да изразява и демонстрира елементи, напълно несравними със Системата за Живот на Земята. Такива са били: първо — заинтересуваност и съчувствие към други членове на съществата; второ — заинтересуваност и съчувствие към други видове същества; трето — нарастващо любопитство и неудобно подозрение по отношение на ограниченията, поставяни, очевидно върху всички участници в системата. Историята и философията са пълни с любопитни търсачи и съмняващи се Човешки Умове. Винаги е имало, както има и днес, един много тънък слой от Човешки Съзнания, които имат времето и енергията да поседнат и помислят. Те са минали покрай неотменната нужда от усилие за оцеляване.

Колко са те? Един на хиляда? Един на десет хиляди? На сто хиляди? Вместо да планират и организират експлоатацията на приятелите си — останалите същества, — или да извличат богатства от земята, тези любопитни и съмняващи се Човешки Умове проправят моделите извън Системата за Живот на Земята, у самите себе си и у останалите. Те смятат за достатъчно да дръпнат струните на съчувствието в техните собствени създания и да предават нататък онова, което са открили. Съобщението им бе, че човешките същества са нещо повече от обикновени животни, живеещи и умиращи в Системата за Живот на Земята.

Въпреки че досега като резултат е постигнато малко, освен такива познания като надежда, упование, вина, проста вяра и слабо определена колекция от намеци и предположения под общото заглавие на любовта. Така че като цяло съществата остават незадоволени и без почивка.

Тогава това е Системата за Живот на Земята, където и ние сме сега, както и състоянието на Човешките Умове. Тези са Познатите и оттук Започваме, в съответствие с нашето настоящо научно мислене.

Но… липсващото Основно? Дори когато светлината се увеличава, аз все още не мога да го разпозная!

Емпатия е чувството на признателност и дори разбиране, без да е необходимо да притежавате някакви лични спомени или преживявания. То е признаването на единството извън материалните същества. То също е отражение на познанието, че такава опитност е съществена за индивидуалния процес на обучение. Затова нищо не може, а и не трябва да се направи, за да опитваме да променим проблемите, с които другите трябва да се справят. Съчувствието и състраданието са специфични видове, които са оцветени от емоции с разнообразна степен.

Системата за Живот на Земята не притежава познание или разбиране за тази област. Най-приблизителното решение може би е инстинктът на стадото или глутницата, който стриктно се базира на нагона за оцеляване.

Вероятно съвременните изследвания на делфините в случая са уместни.
Нежна усмивка

Това е пряк информационен поток на ниво Личностна Същност. То е форма на онова, което може да се нарече несловесно общуване — многократно и напълно едновременно предаване/приемане, което не може да бъде изразено с думи. Изражението на лицето е автономен отклик: „Получих го, силно и ясно!“

19.10 2013 в 00:49

Не бе будна съм :)

18.10 2013 в 20:20

И на мен ми е трудно да каже нещо повече от "БЛАГОДАРЯ" на автора (дамата). Само се присъединявам към първия (Разконспиратор), който най-добре е изразил и моето възприемане. ("получих онова хубаво чувство, че не си сам")

18.10 2013 в 20:00

четох,четох и когато стигнах края забравих началото.Започвам отново

18.10 2013 в 19:51

Трогната съм от бързата отговорна реакция на Престарялото ми АЗ. Драга моя милост, благодаря за сравнението с Карбовски, ти дърта калпазанке и четкаджийке знаеш, че аз много си го увжавам и за това, нали?! Другото мисля трябваше да ти е ясно, че искам да помогна така да се каже терапевтично на Милена с нейните кошмарски сънища, а не да омаловажавам небудните й състояния! Що се отнася до ядливост, завистлителност и други форми на злобни подбуди - надали...Дай ми мило мое АЗ сайт за да се изявя, мятай темата и дет е рекал народният гений стой, та ми гледай сеира!

П.П. Мило аз, дано не те е хванал ония старец дето крие очилата на хората - Алцхаймер, сега за протокола съм почти на 27, ако щеш си спомняй коя година сме/съм/си роден/а/и на тая грешна земя...

18.10 2013 в 19:34

От своята страна бих искала да уточните: това Вашето е завистливата язвителност или язвителна завистливост? лично за мен звучи като "бла-бла-бла", стил Карб*вски!

18.10 2013 в 18:56

Ще ми се да задам някой въпроси на сънуващата, така за да си доизясня ситуацията и обстоятелствата около нея...С чорапи ли спите? Обличате ли нощница или я избягвате с цел автентични и натурални усещания в страната на Морфей? Преяждате ли преди лягане или чинно спазвате постулатът да не се изхранвате 3 часа по-рано? Имате ли компания от преобладаващо мъжки пол под чаршафите или не и ако не, бихте ли се объжила за Слави Трифонов?

Това е на този етап, благодаря за дадената трибуна и възможността да дам израз на иначе несъмнено шашавите мисли, плод на болният ми мозък!

18.10 2013 в 18:16

Сънувай,сънувай Дойчева ,до 2017 има да сънуваш.