Аз съм изключително впечатлителна. Ще разочаровам онази част от мъжете, които си помислиха нещо друго. Имам предвид, че всичко в света около мен ме впечатлява. Вероятно прекалявам с четенето на новини, кой знае. Обаче тази моя впечатлителност се отпечатва доста често в сънищата ми. А те, сънищата, си правят каквото пожелаят с нас и ние никак не успяваме да ги контролираме. Е, все са ми „сервирали” разни сериали нощем, но какво чудо ми се случи в следобедната ми дрямка, не е истина…
„…Ранна мъглива сутрин. Млад левент с бяла ризка и кожено черно якенце, плътно опънато около изваян бицепс, стои прав на някаква поляна. То хем поляна, пък хем наоколо малки четириетажни сгради с олюпена боя по балконите. Танцьорки с бели роби като самодиви са наобиколили стройното момче и пеят с космически глас: „Той слезе на земята, той пръв откликва във душата…”. Босите им крака се заплитат в топки и бухалки… (Сънищата понякога са много объркани, но това е характерно за тях. Проявете разбиране). И аз съм там – на поляната с блокове. Стоя от дясната страна на готиния пич. А той изведнъж вече не беше с яке, а облечен с потури, везана ризка и елече, което кой знае защо му беше малко. Това правеше ръцете му да изглеждат неестествено големи. В едната държеше малко дудуче, а в другата голям микрофон. Той се огледа около себе си, вдигна ръката с дудучето и засвири като истински Орфей. Очаквах да се появи сянката на Родопите, но това не се случи. Отдалече ми се видяха само някакви телени мрежи и надписи на турски. (Знаете, в сънищата всичко е неочаквано). За моя изненада стройният танц на самодивите се наруши. Те протягаха ръце към дудучето и викаха: „Дай да посвирим”. Щеше да настъпи страшна олелия, ако изведнъж изпод земята не беше излязла лелка, досущ като строга господарка, с по две бухалки във всяка ръка. Тя ги вдигна заплашително и момите респектирано отстъпиха: „Пророчицата ми откри, че млад маж от Фелибето ке доде у София, ке свирне на кавал и сичко в държавата ке се подрЕди” – каза тя и изчезна както се беше появила. И кой знае защо на нейно място долетя Батман с генералски пагони на раменете си. Той пипна бицепса на младежа и одобрително смигна: „Бучка си, бучка”. А след това започна да се смее. Юнакът обаче удари с вълшебния си микрофон крилатия бозайник (защото микрофонът му беше вълшебен) и той се разпръсна на хиляди празни бюлетини. „Готин фокус!” – мина ми през ума.
Някъде в далечината, на един от олющените балкони светеше неонов надпис на банка. Така и не можах да прочета името й. (Казах ли вече, че много се ядосвам, когато ми се губят детайли в сънищата). Там стоеше човек на средна възраст с мустаци и кимаше одобрително. Отдалечe ми приличаше на младия Георги Димитров. Обаче какво ще прави вождът в банка? До него на парапета мяукаше черна котка с отрязана опашка (бял котарак нямаше). Той взе мегафон и тържествено завика: "Дами и господа, лейдис ен дежнтъмен, другарки и другари, представям ви..." Помислих си: "Ей сега ще му чуя поне името". Обаче не го чух! (Сънища…).
Мъглата някак взе да се изпарява, а аз продължавах да не виждам ясно лицето на човека, до когото съм застанала. Сякаш беше с маска. Направо не ми се вярва. Някакъв прожектор освети първо него, а след това лъчътсе спря и върху мен. Като в куклен театър - както осветяват парцалените човечета, но конците, с които са закачени остават в тъмното и не се виждат. Зад гърбовете ни огромен екран като тия в кината – от плат. Платът така опънат – муха да кацне ще се хлъзне. Държи го в ноктите си гигантски сокол. На екрана два надписа. Отгоре със сини букви пише „БЛОГария без цензура”, а отдолу с червени „БЛОГария с цензура”. По средата голям кафяв плюс. Облечена съм с официално цикламено костюмче. (Много ме е яд, че не видях с какви обувки съм. И да знаете – не харесвам цикламено. Как се дразня само, когато вместо важните подробности в съня ми се появяват някакви кокошки, но за тях малко по-надолу ще стане дума). На полата ми има залепен стикер, на който има изрисувани в кръг 12 жълти петолъчки на син фон, а вътре надпис „Татковци”. Върху елечето на юначето до мен също има стикер. На него пак същият кръг, но надписът е „Маминки”. В момента, в който четях, изведнъж видях, че от лявата ми страна тече нещо като река. Казвам нещо като река, защото повече ми приличаше на дере, в което провлачено се точи кафеникава течност със силна неприятна миризма. Над реката дъска, а по дъската гордо ходи и кукурига петел. Един такъв много бял с много червен гребен и навирил черна опашка. И той с елече. На метър след него наперено пристъпят 8 бели кокошки. (Какви пък са тия кокошки сега и защо са точно 8, а не 7? Хубаво казват свещениците да не вярваме на сънища, че то като вземеш да анализираш и по-голямо кино става…). Притесних се някоя кокошка да не цопне, че да изпръска с онова кафявото потурките на младежа. Но те си кудкудякаха и смело следваха петела.
Отново чух тихата самодивска песен: „По-бързо и по-открито банките ще пълним с пиари и пари”. Това отклони вниманието ми от кокошките. Звук от вувузела някак ми подсказа, че бях до човека с микрофона в качеството си на негов коалиционен партньор. И представяхме двамата, рамо до рамо, ръка за ръка, нашите предизборни платформи. Изведнъж вече не бяхме на поляната с блоковете, а на огромна платформа. Някъде в далечината продължаваше самодивската песен: „Един е той. Подкрепа няма ли - ще се изтърси от височината”. „Как ще се изтърси? Нали и аз съм на същата платформа?” – нещо се притесних. Започна да ми се вие свят. Завъртях се в някаква бясна въртележка. Около мен се появиха хора. Много хора. Всички крещяха нещо, всички се оплакваха от нещо, а аз се опитвах да ги надвикам, за да чуят моята платформа. Те обаче скандираха ОСТАВКА и отказваха да слушат. Гласът ми почти премина във фалцет, докато им казвах: „Целта на моето движение е Европарламентът. Но аз искам и България да управлявам. В листата ми ще бъдат включени всички български бащи с три или повече деца. Ще дам предимство на самотните бащи, но трябва да знаят чужди езици. Кандидатства се с автобиография на имейла ми. Водач на листата ще съм аз. Вече съм сключила предизборно споразумение за коалиция с движението на „Маминките”. Неговият лидер ще хване майките, а аз бащите. В момента водя преговори със свекърва ми да оглави движението на „Бабките и Дядковците”, за да включим и хората от третата възраст, защото те най-съвестно ходят да гласуват, а не като нас да умуват, да избират и все никой да не им харесва. Ще се опитаме да намерим допирни точки с Лигата на българските жени и с Лигата на българските мъже, защото освен бащи и майки в нашата мила родина има и „Моми” и „Ергени”. Моят коалиционен партньор няма да бъде вдясно, вляво или в средата, защото е единственият политик, който може да праща послания във всички посоки и има морал да е премиер - казвам аз и посочвам към младежа, който вече държи не дудуче и микрофон, а банково извлечение. Аз също имам морал за съпремиер и оставям лявото, дясното и средата за колегата, а аз гледам надолу към най-бедните. За горе при чорбаджиите, наричани за по-модерно олигархия, има кой да се погрижи. Неговата кампания ще е без цензура, а моята ще е с цензура – все пак не трябва да оставяме мнозинството на произвола на съдбата. Граждани и гражданки, селяни и селянки, другари и другарки, госпожи и господа, олигарси и олигарки, банкери и банкерки, народе, гласувайте за нас. „Нас… Аз… Аз… Аз”… - повтаряше ехото”.
Стреснах се от силен трясък и бавно се върнах в реалността. Някой някъде правеше ремонт и къртеше стена. Чувството обаче не беше неприятно, защото заедно с него в мен се загнезди и усещането, че не съм се събудила само аз, че това някак си е станало и с други хора. Добре, че не вярвам на сънища. А още по-добре е и че все повече хора не вярват на сънища.
Защото в сънищата някои детайли липсват, някои кътчета остават в тъмното, не се виждат сценаристите на театъра, който се разиграва, не се забелязват кукловодите, които дърпат конците, не се различават даже лицата на главните актьори. Събитията изглеждат хаотични и сякаш няма връзка между тях. В реалността нещата вече не стоят така. Казвам вече, защото до преди няколко години съзнателно се упоявахме, за да спим сякаш мъртвешки сън, или ако видехме нещо нередно, махвахме с ръка и… продължавахме бавно. Но вече ни пука. Вече сме будни. Научихме се на онова, от което най-много се страхуват политиците и техните началници - да искаме да сме свободни! Научихме се да виждаме това, което вещерите и оракулите на политически сънища представят за невидимо, научихме се да четем между редовете и да правим връзка между събития и новини, които на пръв поглед нямат нищо общо, научихме се да протестираме срещу задкулисието, срещу липсата на морал, научихме се да не спим в реалността… Един народ, който се събужда, един разтъркващ очите си гигант. Радвам се да бъда мъничка част от това.
P.S. Всяка прилика в съня ми с истински личности и събития е случайна. Не контролирам сънищата си.
А какво е да си истинска личност? Е, това е една друга тема…
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21.10 2013 в 13:14
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
21.10 2013 в 13:09
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
19.10 2013 в 11:52
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
19.10 2013 в 00:49
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.10 2013 в 20:20
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.10 2013 в 20:00
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.10 2013 в 19:51
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.10 2013 в 19:34
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.10 2013 в 18:56
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
18.10 2013 в 18:16
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Amethyst
Цонев: Момчето порасна, стана лидер и партията го припозна. Доган нека почива
Джендо Джедев
Бедните държави са гневни, че богатите им дават едва 300 млрд. долара за климата
Джендо Джедев
Цончо Ганев на събитие за ''модернизация'' на Китайската комунистическа партия в Пекин
Джендо Джедев
Украйна има одобрението да атакува Русия с френски ракети с далечен обсег
Джендо Джедев
Петков за преговорите: Толкова ли е трудно за ГЕРБ да се откаже от Пеевски?