Сканди-трилърите като гид в северния мрак (ЧАСТ ІІ)

или ловци на глави в капан отвъд моста

Емил Братанов 11 май 2022 в 19:45 10817 1

Самотата като гориво: разказ от Здравка Евтимова

23/11/2024

Ледницата – пред теб стена, зад теб страха

Към ЧАСТ І

ЧАСТ ІІ

ИМА ЛИ НЕЩО ГНИЛО (не само) В ДАНИЯ

Уточнявам пак: разсъждавам си с впечатленията от прочетени скандинавски криминалета и изгледани техни филми. Приемам художествената измислица (която ги прави толкова вълнуващи). Още с първите глътки от потапянето ми в сканди-ноара ме глождеше любопиството кое–как е в действителност и взех да ровя в нета за факти и подсказки. Беше ми интересно из форумите, гдето споделяха и хора – гледали и чели като мен, но и такива, които са били или живеят на Север. Пътеводителят ми се пълнеше с география и история, със събития и лица, ала не всичко се оказваше фикшън. Някои тъмни сенки в обществения пейзаж се оказваха реални (или почти); за едни намирах отговори, за други – само сходни впечатления. И самата действителност, повече, отколкото предполагах първоначално: например със стерилизираните жени-имигрантки (и местни „проблемни” момичета) или преместването на цяло градче (Кируна), заради прочутата мина там; или практическата сегрегация над саамите (Швеция, Финландия) – социален конфликт, който мога да приравня със ситуацията на индианците в Щатите.

ОБЩА МАНТАЛИТЕТНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Ясно е, че между южните славяни и евро-северняците има разлики. Най-очебийните? И освен тази, че ние тук пием в шумни компании, а онези там – преобладаващо в петък и събота вечер, у дома и сами, и даже не винаги спускат пердетата. (Но виждам, че и при тях след 2019-а заключват външните си врати и колите си. А наблюдателите зад шпионката – членове на „етажната собственост” – вече дебнат не само за неприемливо изхвърляне на боклука, но изобщо, и за това кой се качва по стълбите.) Не всичко е толкова странно. Ние изпращаме или поменаваме покойник, като се събираме. В скандинавските филми покрай погребенията обичайно се коментира колко е било "хубаво", "красиво" погребението. Докато здраво си пийват (особено полицаите на Ю Несбьо – колеги на Хари Хуле, които изгубиха бая колеги за 5-6 романа). Ала в други сюжети някой роднина избухва и казва на другите какви боклуци са и колко са виновни самите те.

Това че Финландия три поредни години е начело в класацията на „най-щастливите държави” (в Топ 5 са още Исландия, Норвегия, Швеция и Дания), според народонаселението им, говори и за това, че местните са доволни от живота си – но не и обезателно, че той е приложим и за подражание и в други страни.

Конкретизираме за Норвегия, където през зимата слънцето не изгрява, оставяйки жителите в 24-часов мрак. Обратното се случва през лятото, когато слънцето не залязва. Това явление дава на Норвегия и прякора ѝ: земя на полунощното слънце. В едноименния сериал има една реплика, която у нас ще звучи като виц: На 500 км навътре в Полярния кръг, следобед, една гостенка пита: – Кога ще залезе това слънце? Отговарят и́: – След няколко седмици.

Въпреки тези природни условия, страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване. Но Ларс Бавангер (през 2015-а) пише за Дойче Веле друго за „Там, където богатството е проблем”: „Из столицата Осло се виждат почти само скъпи автомобили, а в пристанището на котва стоят луксозни яхти. Да не говорим, че няма нищо по-нормално от това средният норвежец да си има вила в планината или на морето. Парите за всичко това идват от управлявания от държавата петролен фонд /…/.

Младите хора, които спокойно си пият кафето в центъра на Осло, изглежда изобщо не се интересуват от тази проблематика. Три кикотещи се ученички ни разказват, че въобще не пестят. Нито пък знаят какво е да планираш разходите си. "Когато в края на седмицата излизам с приятели, харча всичко, което имам", казва една от девойките. А приятелката ѝ споделя, че изобщо не мисли за бъдещето. Нищо, че в края на месеца е винаги на минус.” [13]

За сметка на младежите, техните родители явно не са толкова непрактични. Пред BrightSide руската блогърка Вероника разкрива някои неща в Норвегия, които не спират да я учудват дори след седем години живот там. Събина Андреева преразказва в нашия сайт fakti.bg „Как го правят в Норвегия” (10.02.2022): „Норвегия е скъпа страна. Нормално е, когато отидете в супермаркета, да похарчите 200 долара за почти нищо. Но средната заплата е 4 400-7 600 долара на месец. Въпреки това норвежците икономисват от много неща. Те дори си купуват храна от Швеция, където е много по-евтино.” [14]

Примери в това отношение в сканди-ноара (писан или заснет) не липсват. В Кируна, Швеция, 18-годишната дъщеря на районен прокурор не знае откъде и „не може” сама да си купи мляко (купува и́ го бащата); в много от полицейските семейства родителите сами ловят риба и готвят добре, рядко ходят по ресторанти и даже не карат кой знае какви коли. За разлика от порасналите си тийнейджъри.

Понеже част от особеностите на „националния лов, риболов, баня” (но по скандинавски) се формират и пренасят от поколение в следващото (заедно с унаследена обществена обремененост в типично местни исторически ситуации), струва си да отбележа още (поне) няколко мнения на читатели/зрители на художествени „измислици” от Полярния кръг.

Във форумната сага на „БГ мама” за сканди-сериалите потребител Driftwood пише на 21.01.2015 г.: „Още от началото на Втората световна, та до днес, норвежките автори пишат много за окупацията и още повече за последствията от нея. За съдбата на децата, които са се родили от връзките на норвежки жени с немски войници. И дори в романи, които по принцип не са на тази тема, се вплитат спомени за времето на окупацията и за места, където съпротивата е извършвала атентати. Това е много важна, направо определяща част от тяхната историческа и културна памет. Имам чувството, че повече пишат за окупацията, отколкото за викингите, с които обичайно ги свързваме.” [15]

И това – заедно с прословутата в онези северни простори свобода и толерантност… В сайта aboutlaserremoval.com (неподписана публикация) разглеждат „плюсовете и минусите” на живота в Швеция: „Образованието в Швеция е слабо. Подобна тенденция се дължи на факта, че шведското общество има много специфична култура. В държавата никой няма право да обижда някого, да смущава, да се гаври или по друг начин да нарушава неговия правен статус.

Това се отнася и за отношенията между учители и ученици. От ранна възраст децата се учат да не смущават никого; забраняват обиди един към друг. Всеки има право да изрази своята гледна точка. От една страна, всеки студент може да изрази своето мнение по всеки въпрос. От друга страна, учениците мълчат, не проявяват активност, не искат да обиждат противника си. Това има отрицателен ефект: учениците мълчат, няма свободно изразяване на мисли.” [16]

Тема за размисъл си е, ако потребителят на скандинавски художествени произведения си помисли, че в тях няма как пък да не са спестени някои тъмни тонове. Някъде (докато ежедневно ровех из Мрежата) бях прочел, че висшето образование в Швеция е най-доброто на Скандинавския полуостров, заедно с това в Дания. А Швеция била една от най-добрите страни за предприемачи и стартиране на компании. Само че, ако нямате висше образование, тогава намирането на добре платена работа било трудно. Около 25 процента от младите хора под 25 години не можели да си намерят работа.

Но пък тамошните подрастващи поне знаят почти всичко за секса. „На мен ми е интересно колко либерални са относно сексуалния живот на непълнолетните си деца и как им разрешават всичко изобщо. Поне с такова впечатление оставам от сериалите, които съм гледала досега.” (потребител Hellenn в Тема 3 на „БГ мама”, пост от 28.01.2021 г.) [17]

ДЕТСКАТА ТЕМА

Да започнем от свободата. От тази освободеност, която прави техните манталитет и правила толкова „странни” за нас. Отново при „мамите” (в съвсем актуалната форумна Тема 3, на 28.01.2021-а) потребителката W разказва за родителска среща в училище в Дания: „Всеки родител беше донесъл нещо домашно приготвено за почерпка. В голям физкултурен салон. Децата дивеят на една страна, прибягват да си вземат нещо за ядене, родителите на маси обсъждат нещо с учителя, говорят си един с друг.” [18]

Няма да „опирам” до прочутата и у нас Barnevern. Тийнейджърите уж не са много различни от връстниците си където и да било из белия свят. Едни учат, други се глезят – въпрос по-скоро на стандарт. В исландските филми младите работеха през свободното си време, за да изкарат джобни. В Норвегия/Швеция повечето от персонала в заведенията бяха имигранти. В „Мостът” Аня избяга от майка си (която май не се впечатли в началото); всъщност цели 3 дни никой в разведеното семейство не се притесни особено. Таткото (с втора съпруга) показа, че има език с дъщеря си, но беше „много зает” точно в това време. Аня скиташе в неглижирани дрешки из града, дори и след стъмване. Отиде в къщата на непознат и докато пиеше от чая му, видя колко е луд. Който пък в това време беше все още „добър луд”. Момичето (някъде под нашенския осми клас) остана с чуждия човек, той дори и́ даде ключ; тя излизаше и се прибираше там. Опита да звънне само на баща си – неуспешно, но оказала се на неподходящото за убиеца място, загина. Един от главните „тийнове” във втория сезон на „В капан” караше скъпа кола (от баща му), перчеше се насам-натам из малкото селище (докато останалите ходеха на училище), въртеше любов без ни най-малко да се крие или притеснява от нещо. Не се забелязаха особени терзания нито от близките му, нито от учителите. И в други сюжети деца под шестнайсет без повод, или с „повод” (поне единият родител не ги „разбира”) просто излизаха от къщи, бродеха по улици, по гори, по брегове на реки и езера, по всякакво време на деня и нощта. Или се качваха в чужди коли на усмихващи се непознати, предложили да ги повозят. Тази част от „тематичните” ми наблюдения ме изнервя. Не само мен, явно. Една mama xxL в техния форум (февр. 2021-а) отбелязва същото: „Приключих втори сезон на Trapped. Всичко друго как да е, но накрая остана едно неприятно чувство на безнаказаност на тийнейджърската безотговорност, точно обратно на съчувствието ми по роднинската линия в края на първи сезон.” [19]

(НЕ)ВИДИМИЯТ ЪНДЪРГРАУНД

Набъбналата имиграция и влиянието на националистически (неофашистки) движения са силни фактори, хвърлящи мрак над осветените от бели нощи и полярно слънце държави. Разбира се, с елементи от политика, корупция, забранени вещества, пари. И не от вчера. Стиг Ларшон – преди да напише и му издадат накуп трите книги от „Милениум”-а – е ровел непримиримо в мръсотията на зараждащия се шведски неофашизъм и около убийството на премиера Улоф Палме. Заедно с Анна-Лена Лодениус издават книга, посветена на крайната десница. Създава списание Expo, където разследва, а не си измисля. Не доживява пускането на трилогията му. Умира от инфаркт на петдесет. Има конспиративна теория, че може гласът му (и нелицеприятния интерес) да е бил удавен. [20]

В неговите книги (и филмите по тях), както и примерно в сериала „Преди да умрем”, фонът – всичко онова, което уж „тече” под сюжета и е шокиращо нелицеприятно – е просмукан от борба за власт, преразпределение на влияние и пари, заедно с родени и убивани странни съюзи между власт и престъпност. Полицията или гледа безучастно, разочароващо безсилна; или корупцията я е превзела отвътре (най-вече по високите етажи). В „Пролетен прилив” ченге, което ще стане и шеф в отдела – дето трябва да разследват… самия него – е замесено с трафик, проститутки, секс. В течение на няколко романа колега на Хари Хуле и издигащ се в йерархията спец-полицай, всъщност е трафикант на оръжие и се замесва в убийство на своя колежка от Управлението. Пак там влиятелна градска съветничка (и партийка от управляващите), покрай секса, раздава „мръсни” задачи на друго ченге. И не всичко е хепиенд, може би това е неспестената реалност: този, „нейният” ще стане и главен секретар. Поляци и африканци строят икономиката на мъничко исландско селце, а кметицата от „В капан” се съюзява с кого ли не в името на просперитета. В „Мостът” главният заподозрян е бил спец-полицай (карал курс и във ФБР), работил с „проблемни младежи”. За работата си е бил и награждаван. Но тайното му „призвание” е било да ги принуждава и снима в порно.

И в тази датско-шведска продукция, но и в „Специален отдел Кю” в паяжината на стерилизацията на „проблемни жени” и имигрантки, и в управлението на социални домове, са оплетени висши професионални съсловия и високи управленски държавни кръгове…

„В края на август в Швеция избухна скандал, който шокира света. Става въпрос за насилствената стерилизация на над 60 000 жени в периода между 1935 и 1976 г., смятани за “нисши” или от “слабо или смесено расово качество”. Впоследствие се оказа, че подобни процедури са били извършвани и в Норвегия, Дания и Финландия.

Потресените скандинавци трябва да се справят със срамното петно, нанесено върху кристалния им имидж на образцови демокрации. Страшното е, че ужасяващият план за прочистване на северната раса е бил подготвен и приведен в действие не от нацисти, а от уж хуманно настроените социалдемократи.” [21]

В тиха и спокойна Финландия не е било по-различно. „Според закона, приет около 20 години по-рано, хората с увреждания в развитието на някои психични разстройства могат да бъдат стерилизирани, включително и против тяхната воля, ако тяхната „дефектност“ може да бъде наследствена или ако децата им могат по тази причина да остане без опека. /…/ В случая с Мая Миетинен Медицинският съвет иска допълнителна информация, защо тя трябва да бъде стерилизирана в непълнолетна възраст. Лекарят в интерната казва, че Миетинен проявява интерес към мъжете. А и майка ѝ след развода си има отношения с мъже и незаконно дете. През юни 1964 г. в интерната в Пертула е приета директива, според която Миетинен трябва да бъде стерилизирана до една година. Това решение не може да бъде променено.

Принудителната стерилизация е извършена над онези хора, които имат минимално право на глас в обществото. Повечето са с увреждания и имат психични разстройства. Най-често стерилизацията се прави на жени. Точният брой на стерилизираните не е известен. Според проучване на Марку Матила между 1935 и 1970 г. са издадени около 4,4 хиляди заповеди за стерилизация поради съображения за расова хигиена.” [22]

Назад във времето местните са вярвали в своите избрани управляващи. Раните от ВСВ са били още по-пресни. Но големият срам е бил колаборационизмът (имало е процеси и осъдени). Практически, в Северна Европа държавите им са били мултикултурални още тогава (но в по-малки мащаби?) и обективно крайно десните настроения се засилват по-късно с новите имигрантски потоци. Лично за мен, скритият голям порок е бил именно стерилизацията, а днес политкоректността и нарушените етно-пропорции могат (и го правят) да разбулят обратната си нелицеприятна страна. Анализаторът на „Уърълд полиси джърнъл” и норвежки политически експерт Бьорн Старк го констатира:

„Доскоро Норвегия разполагаше с уникална хомогенност, което се дължеше на факта, че е разположена в една от зоните на Европа, които най-рядко са били обект на външни инвазии. Тя притежаваше ясно изразена идентичност и съумя да създаде специфична и всеобхватна социална система именно защото норвежците запазваха високо ниво на доверие към съседите си и правителството. Нейният социален модел е изграден върху доверието и равенството, а високото ниво на имиграцията застрашава и едното, и другото.” [23]

ВИДИМАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Книгите на Несбьо са пълни с вмъкната тук-там статистика и любопитни подробности от полярния живот. Разбира се, присъства развитата невидимо, но едра престъпност. Ала в реалността не отсъства и дребната. Няма да повярвате!

Битовата престъпност рядко вкарва в затвор. Изнасилвачите – затворени и принудително лекувани – в един момент се завръщат в социума и някои продължават дейността си. При по-тежки посегателства срещу личността по-вероятно е да пратят осъдения в охранявана клиника. Изобщо, „лежи” се малко. Например, в Швеция икономическите престъпления се наказват „строго”. Ако направите незаконна сделка, дадете, вземете подкуп или извършите други незаконни действия в икономическата сфера, максималното наказание ще бъде 10 години затвор. Като се има предвид, че максималната санкция е само 13 години.

Малко реална статистика (т.е. извън художествената измислица), която наистина отличава Скандинавските страни от САЩ или Латинска Америка.

„През 2018 г. Норвегия е имала процент на убийства от 0,53 на 100 000 население. Тогава в Норвегия е имало общо 25 убийства. Според сравнение на статистиката на престъпността между Норвегия и Швеция, направено от ежедневника Aftenposten, процентът на убийствата в Норвегия от 2002 г. насам е приблизително наполовина по-нисък от този на съседната им държава. През 2018 г. 2 564 случая на изнасилване са били докладвани на норвежката полиция. Според в. „Дагбладет” през 2008 г. са регистрирани 5284 случая на домашно насилие. Тези случаи варират от сериозни актове на насилие като убийство и опит за убийство до физическо нападение. Обаче броят на регистрираните случаи на домашно насилие се е увеличил с 500 % от 2005 г. до 2011 г.

Голяма част от престъпленията в Норвегия са извършени от норвежци, докато 34% от излежаващите присъди са чужденци. Според статистиката към 2015 г. общо 260 868 лица, пребиваващи в Норвегия, са понесли санкции. От тях повечето са били граждани на държави в Европа (240 497 лица).” [25]

В Швеция от 2014 г. се наблюдава увеличение на някои категории престъпления, вкл. измами, някои имуществени престъпления и сексуални престъпления според SCS (Шведско проучване на престъпността, стартирало от 2013-а) от 2016 г. Швеция има висок процент на регистрирани престъпления, свързани с нападение, в сравнение в международен план, но това може да се обясни с правни, процедурни и статистически различия.

„Броят на „потвърдените случаи на смъртоносно насилие“ варира между 68 и 112 в периода 2006–2015 г., от 68 в 2012 г. до 112 през 2015 г. Около 75% от убитите са мъже. През май 2017 г. проучване на Dagens Nyheter показва, че от 100 заподозрени в убийство и опит за убийство с огнестрелно оръжие, 90 са имали един родител, роден в чужбина, а 75% са родени през 90-те. През януари 2018 г. полицейската статистика отчита увеличаване на броя на убийствата с оръжие от 8 през 2006 г. до 43 през 2017 г.

В медиите се води дебат за нивото на престъпност в Швеция и как тя е повлияна от натрупания имиграционен и бежански приток. Някои международни медии твърдят, че бежанците имигранти в Швеция са създали опасни квартали, които сега са "забранени зони" за шведската полиция. Репортажи на Norsk rikskringkasting, държавният медиен канал в съседната държава Норвегия, описаха „забранените зони“ като зони, в които рутинно се нападат линейки, пожарна и полиция.” [26]

В края на 2020-а „Нюз.бг” цитира „Франс Прес”: „Полицията в Швеция призна, че среща проблеми при налагането на контрол над престъпни "кланове", които прилагат своя форма на правосъдие. Това се случва на фона на ескалиралото насилие в смятаната за спокойна скандинавска държава. Според експерти няколко дузини престъпни групировки имат огромно влияние върху бедни квартали в Швеция. Стрелбите, бомбените удари и атаките с гранати са често явление в шведските градове. /…/ През първата половина на 2020 г. 20 души са убити при 163 стрелби в сравнение с 42 убити при 334 нападения за цялата 2019 г.” [27]

„Дания е на първо място в Северна Европа по броя на домашните обири с взлом, както и по кражби на велосипеди. Престъпления от ненасилствен характер често не биват разследвани изобщо. Извършителите едва на 6 от 100 обири на домове са разкрити. На жертвите обикновено се препоръчва да се обърнат към застрахователните си агенции за компенсация на загубите и щетите.” [28]

В същата публикация се посочва, че „броят на изнасилванията в Норвегия се е увеличил драстично, като най-много за това са допринесли случаите на сексуално посегателство на деца под 14-годишна възраст. А според друга тревожна статистика изнасилванията в мултикултурна Швеция също драстично са се увеличили през последните седем години. Заради зачестилите случаи на посегателства от страна на чужденци с бежански статут все повече млади момичета и жени не се чувстват в безопасност. И Малмьо, където "родените в чужбина" съставляват една трета от 300-хилядното население, е първенец по броя на извършени тежки престъпления.” [29]

ЩАСТЛИВИ СТРАНИ, МРАЧНИ ФИЛМИ

Обобщението. Дали си струва да заживееш там – малко под и над Полярния кръг – в щастливите държави от Скандинавието? Или от дивана и пред екрана само да се потопиш в сканди-ноара на трилър-романите и филмите им? А тъй ще видиш тези страни и в по-различна светлина.

„Към днешна дата класацията за най-безопасни страни в света се оглавява от Швейцария, следвана плътно от Нова Зеландия. В челната шестица има две скандинавски държави - Дания и Норвегия. Съседката Швеция е пропаднала няколко места надолу заради тревожно увеличилия се брой престъпления през последните години. Силна социално-осигурителна система. Тя е причината престъпленията от отчаяние, както ги наричат, да са сведени до минимум. Разбира се, че бедни хора има и в Скандинавия, но месечните чекове от социалните служби са достатъчно щедри, за да подсигурят на изпадналите по една или друга причина от обществената каруца граждани един добър и достоен живот.” [30]

„Според глобалния индекс на мира [за 2021 г.] Исландия е най-безопасната страна в световен мащаб за 13-та поредна година. Исландия е скандинавска държава с относително малко население от 340 000 души. Има много ниско ниво на престъпност, което се дължи на нейния висок жизнен стандарт, малко на брой население, силни социални нагласи срещу престъпността, високо ниво на доверие в техните добре обучени, високообразовани полицейски сили и липса на напрежение между социалните и икономическите класи.” [31]

Истина е, че там наистина живеят по-охолно и по-спокойно от нас. Най-вече, осигурени от държавния стандарт и днешното либерално спокойствие на северняците. Те отдавна не въртят брадви като викингските си праотци, ала вероятно не биха издържали на хаотичната динамика, в която ние тук оцеляваме (повечето). Нашето може и да го наричаме „живот”; тяхното е просто la-gom (лагом) – нещо, което е точно толкова, колкото трябва да бъде.

Простичка философия. И в станалите модерни съвременни техни художествени произведения (книги, филми), освен „спаринга” с героите полицай-престъпник (но и доста от тях), обикновените хора живеят простичко. Обличат се семпло (пуловерчета и рокли като нашите басми от соца), къщичките са им такива, хобитата са им ски, риболов, природа (или да дебнат съседите и да ги докладват за нещо), напиват се само през уикенда (не обезателно всички, защото според статистиката в 51 държави се пие повече, отколкото в Швеция), имат по-бюджетни телефони (вече за разлика от тези на децата им). Карат хубави коли (и пак не всички), но доходите са им други, позволяват го – не го изискват за показност. Е, някои си слагат сирене в чая или ядат развалена нарочно риба. Обаче пък, доста повече пият успокоителни и сънотворни. Ако е вярно, че лудите са щастливи (по своему), скандинавците са и „по-луди” от нас.

В разни доклади и изследвания на местни институти и организации в Скандинавските страни се отбелязва, че

„Общо 12.3 % от хората, живеещи в скандинавските страни, се определят като борещи се или страдащи. Процентите при младите и възрастните хора са съответно 13.5 и 16 %. Физическите заболявания са най-голямата бариера за щастие сред възрастните хора, докато психичното здраве е сериозен проблем сред младите. Повече от 18 процента от датчаните на възраст между 18 и 23 години съобщават, че страдат от лошо психично здраве - брой, който се увеличава до 23.8 % при младите жени. Във Финландия една трета от всички смъртни случаи в тази възрастова група са в резултат на самоубийства. През последните пет години Норвегия отбелязва 40% увеличение на броя на младите хора, търсещи помощ за психични проблеми.” [32]

Много удоволствие (за четящия/гледащия) и мрак (за персонажите) има в сканди-трилърите. Наред с фикшъна, и истински. А най-силно е впечатлението, че „битът и душевността” на потомците на викингите са далеч от нас.

Иначе художественият сканди-ноар е чудесно бягство от нашето си всекидневие. И ведно с насладата от книгите и филмите, от тях може да се научи много.

Бележки и източници:

[1] Лазарова, Левена. 2021. 5 скандинавски сериала, които да гледате, ако сте харесали "Кестеновият човек". Момичетата. Online. пос. 04.2022.

[2] Нашият по-изчерпателен списък с най-добрите криминални драматични и трилър спектакли в Netflix за 2019 г. Мистеритрибюн. Online. 04.2022.

[3] Пращаков, Станислав. 2013. Скандинавските филми, които заслужават времето ви. Казанлък Лайф. Online. 04.2022.

[4] Скандинавски филми, поредици, сериали - дайте шанс на грубо говорящите! Форум БГ мама. Нач. 24.08.2013. Online. 04.2022.

[5] БГ мама. 2015: (Тема 2. S.5)

[6] БГ мама. 2016: (Тема 2. S.16)

[7] Аспарухова, Зорница. 2018. Не вярвате, че скандинавците правят по-добрите сериали? Гледайте "Мостът"! Уебкафе. Online. 04.2022.

[8] Живота в Скандинавия, Споделена история от „В чужбина”. Блог-форум Сподели. Нач. 2016. Online. 04.2022.

[9] [10] [11] [12] Пак там

[13] Бавангер, Ларс. 2015. Там, където богатството е проблем. Дойче Веле. Online. 04.2022.

[14] Андреева, Събина. 2022. Как го правят в Норвегия. Блогърка разказа удимителни неща за живота там. Факти бг. Online. 04.2022.

[15] БГ мама. 2015: (Тема 1. S.32)

[16] Животът в Швеция. Плюсове и минуси. aboutlaserremoval.com [Панел Околна среда]. Online. 05.2022. (отв.се с ръчно поставяне на адреса!)

[17] Скандинавски филми, поредици, сериали - дайте шанс на грубо говорящите! Форум БГ мама. Тема 2. Online. 04.2022.
Този комент.на (Тема 3. 2021. S.4)