Републиката е жива. Време е тогите да изметат анцузите

Евгений Дайнов 12 декември 2015 в 18:01 51471 43

Снимка Булфото

Прочетете това, казано от държавен мъж:

„Ако в едно отворено и свободно общество, за което ние се считаме на хартия, търсенето на истина се нарича преврат, значи така е било замислено... Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща и машина... Противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ – те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани... Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над... И моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на големия Рузвелт – че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем "не" на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци”.

Сега прочетете това, казано от друг държавен мъж:

"Не мога да обръщам внимание на две каки, които са се събрали и си говорят. Аз не мога да забраня особено във фризьорските салони, при маникюристките – всички говорят за мене… Преди ми беше най-любимо да отида на мач на Левски на Герена. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност... Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението... Като гледахме апаратурата там и виждам, че страшно ми прилича това на чушка. Обаче си викам "Сега, ако кажа, че ми прилича на чушка, кой знае каква след това интерпретация ще получа. И го питам доктора, викам "Кой е този орган, който така прилича на чушка". И той ми вика: "Ами това е чушка".

Кой, според вас, звучи така, както трябва да звучи един държавник? Първият, с цитатите от Рузвелт и очевидните позовавания на Аристотел и Джон Лок – или вторият, с каките, семките и чушката?

По-важно: чрез кого, според вас, ни говори Републиката? Имам предвид не държавата, а Републиката – в онзи смисъл, в който наскоро я определи адвокат Екимджиев:

„Републиката е същността, еманацията на държавата. Нея разбираме като народовластие. Институциите са само формата, машинарията на държавното управление... Духът на демокрацията е в Републиката, в народовластието, а то се осъществява с мислите, действията, навиците, поведението, културата на хора като вас и тези, които протестират, а не на спящите и псуващи пред телевизора”.

Та: чрез кого ни говори Републиката? Чрез Лозан Панов (първият цитиран горе), председател на Върховния касационен съд – или чрез втория цитиран, Бойко Борисов, министър-председател?

Може би малко визуален материал ще помогне.

Така изглеждаше министър-председателят в момента, в който в парламента се торпилираше промяната в Конституцията и мафията обгърна Републиката:

А така изглеждаше Лозан Панов (вдясно), когато застана срещу обгърналата Републиката мафия:

Лесно е: Републиката ни говори чрез Лозан Панов и хора като него. Чрез Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Цветан Цветанов, на два пъти заплашил в ефира на БНТ съпругата на водещия „Панорама” Бойко Василев – чрез тях не ни говори Републиката. Чрез тях ни говори една държава, превърнала се в инструмент на мафията.

Вечерта на 11 декември 2015 година Републиката показа, че е жива; и че няма никакво намерение да живее под властта на мафията. За пръв път, откак има протести срещу мафията в България, стожерите на Републиката застанаха на страната на нейните граждани.

Пред Съдебната палата излезнаха тридесетина известни съдии, до един – в тога. Ще рече: самата институция Право застана с лицето си срещу мафията. И така показа, че между Републиката и мафията няма и не може да има мирно съвместно съществуване. Съдиите гледаха право в камерите, с открити лица, съобщавайки на Борисов, Цветанов, Цацаров, Пеевски и останалите: „Ето ни. Ние сме Републиката. Ние сме срещу вас. Хайде сега да видим, какво ще ви стиска да ни направите...”
„Като видят тези тоги по новините, анцузите какво ли ще си мислят?” – коментира стоящата до мен Антоанета Цонева.

„Няма да разберат, какво им се случва” – отговорих.

Събралите се граждани обаче напълно разбраха, какво се случва; и затова аплодираха съдиите, стоящи тържествени и мълчаливи във вечерния хлад. Малко по-късно, още граждани, самоорганизирали се да пазят Републиката от мафията, пристигнаха откъм Народното събрание и се сляха със съдиите. Така Републиката застана единна, институция и граждани заедно срещу хищниците, които се опитват да я оплячкосат.

Веднага направи впечатление, че с гражданите застана институцията, предпочитаща да се облича в тоги. Институциите, предпочитащи анцузите – тях ги нямаше. Защото те са обслужващият персонал на мафията; и нямат отношение към Републиката.

След десетилетието, през което се борихме сами на улицата, доживяхме: Републиката е жива; и дори минава в настъпление. Това се видя нагледно вечерта на 11 декември, докато някъде в тъмното мафията, нахлузила анцузи, продължаваше да празнува пировата си победа отпреди по-рано, когато събра 204 гласа в парламента.

Наистина: „Ще метем!”. Време е тогите да изметат анцузите.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Там ли му е мястото на Войнишкия паметник (подкаст с Манол Глишев)