Републиката е жива. Време е тогите да изметат анцузите

Последна промяна на 12 декември 2015 в 18:01 47821 43

Снимка Булфото

Прочетете това, казано от държавен мъж:

„Ако в едно отворено и свободно общество, за което ние се считаме на хартия, търсенето на истина се нарича преврат, значи така е било замислено... Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща и машина... Противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ – те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани... Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над... И моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на големия Рузвелт – че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем "не" на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци”.

Сега прочетете това, казано от друг държавен мъж:

"Не мога да обръщам внимание на две каки, които са се събрали и си говорят. Аз не мога да забраня особено във фризьорските салони, при маникюристките – всички говорят за мене… Преди ми беше най-любимо да отида на мач на Левски на Герена. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност... Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението... Като гледахме апаратурата там и виждам, че страшно ми прилича това на чушка. Обаче си викам "Сега, ако кажа, че ми прилича на чушка, кой знае каква след това интерпретация ще получа. И го питам доктора, викам "Кой е този орган, който така прилича на чушка". И той ми вика: "Ами това е чушка".

Кой, според вас, звучи така, както трябва да звучи един държавник? Първият, с цитатите от Рузвелт и очевидните позовавания на Аристотел и Джон Лок – или вторият, с каките, семките и чушката?

По-важно: чрез кого, според вас, ни говори Републиката? Имам предвид не държавата, а Републиката – в онзи смисъл, в който наскоро я определи адвокат Екимджиев:

„Републиката е същността, еманацията на държавата. Нея разбираме като народовластие. Институциите са само формата, машинарията на държавното управление... Духът на демокрацията е в Републиката, в народовластието, а то се осъществява с мислите, действията, навиците, поведението, културата на хора като вас и тези, които протестират, а не на спящите и псуващи пред телевизора”.

Та: чрез кого ни говори Републиката? Чрез Лозан Панов (първият цитиран горе), председател на Върховния касационен съд – или чрез втория цитиран, Бойко Борисов, министър-председател?

Може би малко визуален материал ще помогне.

Така изглеждаше министър-председателят в момента, в който в парламента се торпилираше промяната в Конституцията и мафията обгърна Републиката:

А така изглеждаше Лозан Панов (вдясно), когато застана срещу обгърналата Републиката мафия:

Лесно е: Републиката ни говори чрез Лозан Панов и хора като него. Чрез Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Цветан Цветанов, на два пъти заплашил в ефира на БНТ съпругата на водещия „Панорама” Бойко Василев – чрез тях не ни говори Републиката. Чрез тях ни говори една държава, превърнала се в инструмент на мафията.

Вечерта на 11 декември 2015 година Републиката показа, че е жива; и че няма никакво намерение да живее под властта на мафията. За пръв път, откак има протести срещу мафията в България, стожерите на Републиката застанаха на страната на нейните граждани.

Пред Съдебната палата излезнаха тридесетина известни съдии, до един – в тога. Ще рече: самата институция Право застана с лицето си срещу мафията. И така показа, че между Републиката и мафията няма и не може да има мирно съвместно съществуване. Съдиите гледаха право в камерите, с открити лица, съобщавайки на Борисов, Цветанов, Цацаров, Пеевски и останалите: „Ето ни. Ние сме Републиката. Ние сме срещу вас. Хайде сега да видим, какво ще ви стиска да ни направите...”
„Като видят тези тоги по новините, анцузите какво ли ще си мислят?” – коментира стоящата до мен Антоанета Цонева.

„Няма да разберат, какво им се случва” – отговорих.

Събралите се граждани обаче напълно разбраха, какво се случва; и затова аплодираха съдиите, стоящи тържествени и мълчаливи във вечерния хлад. Малко по-късно, още граждани, самоорганизирали се да пазят Републиката от мафията, пристигнаха откъм Народното събрание и се сляха със съдиите. Така Републиката застана единна, институция и граждани заедно срещу хищниците, които се опитват да я оплячкосат.

Веднага направи впечатление, че с гражданите застана институцията, предпочитаща да се облича в тоги. Институциите, предпочитащи анцузите – тях ги нямаше. Защото те са обслужващият персонал на мафията; и нямат отношение към Републиката.

След десетилетието, през което се борихме сами на улицата, доживяхме: Републиката е жива; и дори минава в настъпление. Това се видя нагледно вечерта на 11 декември, докато някъде в тъмното мафията, нахлузила анцузи, продължаваше да празнува пировата си победа отпреди по-рано, когато събра 204 гласа в парламента.

Наистина: „Ще метем!”. Време е тогите да изметат анцузите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.12 2015 в 17:51

Грантовият анализатор като доносник

В българското общество от дълги години се подвизава една малочислена, но затова пък изключително шумна и даже вреслива компания, която има претенциите да олицетворява „умността”. Говоря за разните либерални политолози и всякакви други анализатори, които прекарват по-голямата част от времето си в телевизионните студиа, отколкото по къщите си.

Те много обичат да наричат себе си „професори”, „доценти”, „главни асистенти”, макар целокупната публика да тъне в тотално неведение относно чутовните им приноси в българската и световната наука. Обяснимо е това неведение, защото принос в науката тези лица нямат. За сметка на това притежават способността да надушват кои чуждестранни (най-вече американски) NGO-та плащат най-много, за да им предложат моментално услугите си. Шефовете на чуждестранните NGO-та не са гнусливи. Те работят с всеки, който изпълнява нарежданията им. Затова и работят с нашите либерални анализатори.

Всъщност работата не е кой знае каква. Получаваш пари (грантове, казано на „научен” език), за да славословиш евроатлантическите ценности, както и политиката на Вашингтон, Брюксел и НАТО. Допълнителни грантове се дават, ако особено активно плюеш Русия. Както виждате, схемата е простичка и дори и неособено умните грантови анализатори са я усвоили до съвършенство.

Е, понякога на грантаджиите им се налага освен да дуднат неразбираемо по телевизиите и да извършват едни определени физически действия. Например да участват в т.нар. „протести”. Да, на тях не им е особено приятно, но няма как. Ако не излизат отвреме навреме на улицата, грантовете може да секнат. Тези дни им се налага да правят точно това, защото проектчето на „Америка за България”, наречено помпозно „съдебна реформа”, се спихна и безславно изтече в канала. Ето защо на грантомотивирания офисен планктон му се налага да се разхожда в студиа по улиците и да се прави на „активно гражданско общество”.

Колко по-хубаво беше по времето на лятната протестърска бутафория от 2013 година! Тогава атмосферните условия позволяваха да се въргаляш като диво прасе около парламента или на „Орлов мост”, а глуповатите тв репортерки наричаха това прасешко поведение „нечувано смела гражданска позиция”. Днес е съвсем различно – мрачно, студено, не можеш да поседнеш на жълтите павета, защото ще ти изстине дупето, а и тв репортерките вече не те гледат с такъв възторг. Всичките тези неблагоприятни обстоятелства силно изнервят грантовите анализатори, които стават истерични и зли. И започват да нападат всеки, който не повтаря тъпите им мантри.

За пореден път се убеждаваме, че любимият жанр на американските стипендианти е доносът. Тъкмо те, които ни проглушават ушите с претенциите си за „свободомислие”, „нестандартност” и дори „гениалност”, не могат да търпят, ако някой си позволи да критикува убогото им клиширано мислене. Веднага плюнчат молива и почват да пишат доноси. Особено ги вбесява предаването „Деконструкция”, което се излъчва по програма „Хоризонт” на БНР. Съвсем нормално е да ги вбесява, защото авторите на предаването винаги са се отнасяли иронично-презрително към претенците на грантовите анализатори за „дълбок ум” и способност за „задълбочени анализи”. Ето защо, неразбраните „гении” пишат сълзливи жалби до СЕМ и до ръководството на радиото. Миналата година като шампион в доносничеството се отличи Огнян Минчев, но тази година първото място в тази област май ще му бъде отмъкнато от един друг американски стипендиант – Евгений Дайнов. Въпросното лице много обича да се именува „професор”, макар че науката оглушително мълчи относно неговите професионални достижения. „Професорът” се жалва в една клеветническа дописка до шефовете на БНР, понеже авторите на „Деконструкция” го били обидили. Разбира се, че никой не го е обиждал. Авторите на „Деконструкция” си имат много по-важни занимания от това да обръщат внимание на някакъв американски храненик. Това, че той самичък се е разпознал в думата „лумпен” е негов, а не на авторите проблем. Друг негов проблем е упоението, с което доносничи. Много е жалко, че хора, чиито претенции за интелектуалност с лекота биха надскочили Еверест, си служат със средства, характерни за „комунистическата” епоха, която те, уж, толкова не можели да понасят. Интересно е и друго. Повечето „либерални”, „свръхдемократични”, „евроатлантически” и „антикомунистически” анализатори, начело с техния гуру Иван Кръстев, или произхождат от семейства на комунистически началници или са направили първите стъпки в професионалното си израстване тъкмо по времето на така омразния им режим. Странна метаморфоза наистина. Но нека оставим на психоаналитиците неблагодарната работа по ровичкането в несъзнаваното на тези индивиди. По-същественото в случая е друго. Защо грантовите анализатори започват да се тресат като изпаднали в абстиненция наркомани всеки път, когато някой оспори мнението им? Защо проповядват „свобода на словото”, а се опитват да унищожат всяко слово, което не съвпада с тяхното? И защо, за Бога, пишат доноси!? Не могат ли така, малко по-изискано и интелигентно да се изразяват? Явно не им се получава. За съжаление…

14.12 2015 в 16:07

Абе ученото си е учено- личи си и школата на БКП, и Оксфорд…Така извърта нещата, едва ли не борбата е между законност , република, демокрация и олигархия, диктатура, беззаконие, а голата истина е, че едни олигарси и групи защитаващи корпоративни интереси се борят да овладеят съдебната система за сметка на други такива.От което на обикновения българин не му става по-добре- за него е все тая дали Прокопиев, Америка за България, ОО или Пеевски , Борисов, Цветанов , Бориславова владеят и се разпореждат със съдебната система, кой точно от всичките го обира и краде.Пък тия с тогите – целите в бяло, все едно за 26 години има осъден анцуг за стотиците милиарди откраднати пари от народа.
лайнов,дано ти се услаждат сребърниците от ОО.

14.12 2015 в 16:03

опитите с тролене да заглушите истината вече са толкова жалки. няма как тролове в анцузи с несвързаните си бъртвежи да заглушат крещящите изводи от случилото се- републиката се отцепи от мафията.на тази територия вече се борят две групи, претендиращи за държавна легитимност- мафията и народът.това по същество е гражданска война,която е невъоръжена само и единствено поради факта, че сме част от ЕС и НАТО.

14.12 2015 в 14:30

Държавни мъже ?!?!? Я вижте биографията на Дойнов. Отначало - комсомолски секретар, платен от руснаците, сега - комсомолски секретар, платен от американците. Лазар Панов се беше отказал да кандидатства за мястото на върховен съдия, защото случайна кола леко го блъсна - умрял беше от страх да не е нарочно. Ега ти държавния мъж! Платените слуги не са държавни мъже, а държанки.

14.12 2015 в 08:37

Да си стоят по залите и да съдят! Максимални присъди, без право на обжалване и наред, за всяка мутра влязла по някакъв случай в залата! Иначе да отиват да кандидастват в НАТФИЗ или както там се казва в този момент. Театро ще ми разиграват, айде няма нужда.

13.12 2015 в 23:19

Анцузите - на шушлеци да станат.

13.12 2015 в 19:51

абе как стана така, че висшите съдии се оказаха най-моралните хора в държавата?Я стига сте питали разни депутати, социолози и други подобни, ами питайте хората от улицата какво им е мнението за съдии,прокурори и т.н.Отговорът ще е- едните са корумпирани а другите са подкупни!

13.12 2015 в 18:27

#34 Водач/и има - например първият цитиран в коментара на г-н Дайнов!

13.12 2015 в 14:28

Иска ми се но няма как да стане, защото на нашите тикви анцузите са им предоставени от техния господар- Глобалния анцунг. Той отдавна няма потребност от тоги,а само от чук.Sorry

13.12 2015 в 11:11

водач няма, де го Командира?