„Мигнеш тук и си оттатък“

Николай Фенерски Последна промяна на 06 април 2015 в 18:54 5406 0

Заглавието е от една творба на моя приятел от Враца, доктор Митко Цолов, рентгенолог в болницата, поет и фронтмен на Докторс Гого Бенд, много добро стихотворение, ето така звучи и цялата строфа:

За пореден път разбирам,
че е твърде, твърде кратък
филмът, в който се намирам -
мигнеш тук и си оттатък.

Докторът е представител на ъндърграунд културата, която в негово лице има изключително талантливо проявление, каквито талантливи, между другото, са много поети, музиканти, художници от тая несъществуваща за официозите култура... сещам се набързо само за художника Дамян Бумбалов, който твори картини в Търново и графити по улиците на различни градове и чиято галерия „Таралеж“ беше затворена на 4 април, за съжаление, както и за Митко Таралежков, поет с китара, автор на документално кино, впечатляваща фигура от Бургас, чиито песни „Вятъре“, „Гаден мръсен син тролей“ и още десетина от тоя вид се пеят и знаят във всяко младежко местенце на България, във всички свестни клубове и хостели. Тази култура винаги ще е по-жизнена и интересна от официалната. А разликата между тях е, че едната присъства в телевизора и радиото, а другата е нерекламирана, сякаш я отричат чичковците в София, но тя е по-стойностна. Аудиторията не можеш да излъжеш. Но да не се отклонявам, че друго почнах...

Наближава Възкресение. Както споменах преди година, около последната Пасха, по телевизора пак се вихрят възторжени журналистки, за пореден път медиите ни облъчват с фалшиви новини и ни засипват с тюрлюгювеч от суеверия, отново ни чака обикаляне на църквите до откат, преминаване „под масата“ „за здраве“. И така нататък недоразумения и бодрости. Тези с обиколките нямат представа какво е "лития" например... Свикнах им вече, претръпнах, преди време се пенявех, пишех едни такива смели текстове, в които като същински блюстител на реда, като една „православна бабичка“ ги разгромявах тия комплекси, обаче това занимание вече не ме влече, не ми е интересно, човешката глупост е явление природно, константно и неотменимо, да споря с радиоточката или да се надбягвам с диви прасета е занимание неблагодарно. Така че дотук бях. С разгромяването, имам предвид. Вече не съм толкова самонадеян, резултати не очаквам, въртележката ще продължи да се върти, фолклорът е неизкореним, езичеството българско е част от парцаливата нещастна българска душа, а аз така искам да е малко по-щастлива... Обаче нямам шансове, тук всеки си има своя собствена истина за живота. И тук-таме някой признава Истината. Какво е Истина? - попитал един отегчен тип преди много години. Самата Истина я попитал в очите.

Предполагам, че след още десетина години подобни дежа вю ще премина към исихазма. Стига с тия думи. Идеите са по-важни от думите.

Миг просветление има у хората, които си обясняват света по рационален начин и не се поддават на мейнстрийма от суеверни червени конци, мартеници, обикалянки на църквите и други детски залъгалки. Но само миг. Защото те се прекланят пред материалното, пред науката и слагат и Църквата в кюпа с нечистотиите. Нашата Църква не е убила Джордано Бруно през 17 век, нито е воювала с Коперник и Галилей, нали? Тия безмозъчни действия са били предприети от ония, западняците, дето днес ни учат на толеранция и слободия. А толерантността и свободата са ни исконно и органически присъщи, дами и господа езичници и атеисти. Точно поради особеностите на нашата Църква, не поради друго.

Та рационалните материалистически атеисти отричат присъствието на тайни в нашето човешко битие. И от своята висота почват да ме разгромяват те на свой ред. И аз, нали съм кротка животинка, оставям се да бъда разгромен, не съм ерудиран като професор Янакиев, че да им отговоря подобаващо. Не, мълча си, премигвам на парцали и ги оставям да бъдат прави за себе си. Не можеш да отнемеш на човека правото му да е прав за себе си. Така че нашата българска шарения от друг аспект ми допада, това означава, че ние тук сме повече от свободни. Ефектът от тази прекалена свобода е достигането на съвършеното днешно състояние „сам юнак на коня“. Нищо не ни обединява.

Като припомня, че вярата в Христа из манастирите и сред обикновените селски хора, каквито са били почти всички в миналото, ни е спасила през вековете като българи, на секундата се появяват отнякъде хулители на Църквата, които почват да вадят от девет кладенци вода, за да ме опровергаят, но трябва да си духовно сляп, за да си мислиш, че без Божия промисъл нещо щеше да съществува, че без Неговата воля може да ни има на тоя свят. Откъде се взима това съзнание у нас, от какъв произход са чувствата, ако не божествен? И днес пропадаме необратимо точно поради отдалечаването си от Бога. Той ни държи над водата. Отдалечим ли се - потъваме в блатото, много ясно.

Мрънкачите ми се зверят колко било мизерно и как сме копаели дъното и така нататък мрънканици, не мрънкат само църковните хора и упоменатите творчески личности, защото знаят, че спасението не е вън от човека, че всеобщата гадост така или иначе ще настъпи и вече забележимо настъпва, така че вярата е мъжество, дами и господа мрънкьовци. Мъжеството да приемеш всичко с отворени очи и без да роптаеш безсилно. Вярата е решение на всеки един житейски проблем. Разбира се, насила хубост не става, зорлем гьозулук олмас, дето казват японците, така че колкото и да ви бъде набивана честта, вие все така ще продължите да я излъчвате от себе си, без да задържате и един хигс бозон от нея за собствено удовлетворение. Възпитано ви го казах. Има и нецензурен вариант.

Не може по-благо да ви обяснявам кое какво е. С благост се постига повече, с личен пример още повече, така е, но и когато трябва открито да се определи диагнозата, това не става с половин уста. С увъртане и мили лъжи само и само да ви е комфортно като на кърмеща кифла в мол не се стига до болното място. Като се стигне, трябва да се дезинфекцира, а това, както знаем, е болезнено. Понякога трябва и да се реже, това боли още повече. Така че не възприемайте тия словоизлияния като претенция или заяждане, като мъдруване или надуване. Правя опит само за обясняване на една позиция, която изповядват мнозина от сънародниците ми. Гледната точка на Чудото.

Мигнеш тук – и си оттатък. За части от секундата си се разхождал по гърбината на планетата. А защо си мигнал, защо те е имало и си бил в наличност, поради каква такава чудесна причина в тая Вселена е съществувала нужда от твоята малка душичка, от твоето осъзнало се съзнание? Преминал си от неживота към Живота, когато си се раждал, оттам нататък си длъжен да преминеш и по-нататък, да не останеш само консуматор, който е награбил, каквото може да докопа оттук, и се е преселил оттатък без остатък и без следа. Живеем като безсмъртни, признайте си го. Има ли тук някой да смята, че ще умре? Да вярва, че ще умре, по-точно? Може да го разберете със съзнанието си – някой ден няма да мърдате, няма да говорите, няма да дишате, тялото ви ще е студено, а това вътре у вас кой знае накъде ще е отлетяло. Добре, приемате го, но не го вярвате. Не вярвам някой да го вярва.

Това живеене като безсмъртни не е бъг в системата ни, не е грешка, това си е остатък от времето, когато първите хора са били безсмъртни. Днес Христос ни носи спасение и вечен живот. Тук и сега произлизат тези събития. Той извинява всичките ни кусури, оправдава всичките ни недъзи и ни казва – живейте. Сега са дните, в които Преминаването към Живота е най-осезаемо. Пасха означава преминаване. Христос преминава с тялото си оттатък, за да се завърне после отсам. Мъжествено понася всичко. Изпитвал е тия болки, както вие бихте ги изпитвали, не по-малко. Не си е спестил нищо. За нас, ценни сме му, иска ни. Ние повече имаме нужда от Него, отколкото Той от нас, но сме му ценни. Няма научно и рационално обяснение. Не търсете такова. Или сте с Чудото, или си оставате сиви и скучни. Или преминавате границата. Или си оставате страхливци завинаги.