Лудите, лудите – те да са живи!

Владимир Каролев Последна промяна на 05 май 2013 в 14:41 16572 58

Владимир Каролев  Снимка: БГНЕС
Владимир Каролев Снимка: БГНЕС

 

Навсякъде по света повечето избирателите са неинформирани по основни политически въпроси, които се промотират от партии и политици по време на избори. И, всъщност, в това няма нищо странно, защото да си политически неинформиран си е съвсем рационално поведение.

Нека първо видим малко интересни факти. Онлайн проучване на авторитетния американски Pew research center, показва, че към края на 2011 г., едва 43% от американците са знаели, че републиканците имат мнозинство в Долната камара на парламента. Само 58% са знаели, че безработицата към края на първия мандат на Обама е била на рекордните за последните 25 години 9%, а едва 57% са разпознали къде е Израел на картата на света въпреки факта, че и Барак Обама и Мит Ромни говориха многократно за Израел по време на предизборните си кампании.

Последствието от тази неинформираност е, че повечето избиратели не могат да направят най-добрия избор за самите тях по време на демократични избори. Това също е добре известен факт и в началото на 2012 г. той отново беше доказан от проучване на психолози от американския университет Корнел. Те са доказали, че хората с по-малко знания по дадена тема оценяват по-некомпетентно представянето на хора с повече знания. Което си е и абсолютно логично, и актуално в светлината на скорошния референдум, когато от българите се очакваше да оценяват крупен инвестиционен проект в ядрената енергетика.

Но след като ефектът на тази неинформираност е доказано негативен, защо избирателите не се информират? Тук отговора го дават икономистите. И той е много прост – тази информираност е прекалено скъпа и/или изисква прекалено много време, което повечето избиратели не искат да отделят.

Въпреки че в дигиталния век голяма част от информацията се разпространява безплатно, четенето на информацията изисква усилия и консумира време, а това време си има своята цена за всеки. Един избирател, който желае да се информира, трябва да отдели част от работното или свободното си време, за да чете вестници, уеб сайтове, да гледа телевизионни програми, да посещава презентации и лекции и т.н. Ако той отдели от работното си време, това ще му струва точно толкова, колкото би спечелил, ако се беше концентрирал върху работата си. Например, ако човек, работещ за 20 лева на час отдели два часа да чете икономическа теория от безплатен сайт, за да оцени данъчните предложения на политическите кандидати, това би му струвало 40 лева. По-трудна за монетаризиране е цената на часовете, отделени от свободното време. Но и тя съществува, защото всеки, даже без да е икономист, знае, че свободното време има стойност. И за много хора стойността на един час занимание с любимото хоби или семейството е по-висока от стойността на един работен час. Например, за да чете два часа икономическа теория от безплатен уеб сайт, човек трябва да се откаже например от два часа, прекарани с близките си или два часа четене на книга.

Когато избирателите решават дали да се информират за позициите на различните партии, те рационално претеглят различните опции и тогава взимат решение. Проблемът е, че ползите от това да се информираш политически са пренебрижими. Първо, бюлетината на информирания човек има точно толкова тежест, колкото и на неинформирания. Второ, повечето хора допускат, че повечето от останалите хора няма да се информират и следователно информираните ще са малцинство, следователно няма смисъл те самите да са част от това малцинство, тъй като то не може да промени нищо. Трето, след като вероятно информираните хора няма да променят нищо, е рационално всеки да се концентрира върху работните си задължения или да прекара пълноценно свободното си време, така че да задоволи други свои нужди.

Тоест, рационално е да си политически неинформиран. Но също така рационално е да се заключи, че ако всички сме политически неинформирани, нещата няма да свършат добре, защото тогава обикновено мнозинството гласува за политици, които дават галещи ухото обещания независимо дали са изпълними или не. Ето защо ни трябват и нерационални хора, които не само да информират себе си, но и да информират и другите, намалявайки цената на информацията за критичното мнозинство от избиратели в обществото.

Не случайно Иван Вазов е казал „Лудите, лудите - те да са живи“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!