Лятото на 2012 за мен беше най-приятното от десетина години насам. Защото открих Корал и спах под боровете на 50 метра от морето цели три месеца.
За да се справям с ежедневието, децата ми да имат храна всеки ден и прилични дрехи на гърба си, бачкам през лятото като туроператор. Имам си малка туристическа агенция. 2000 беше първият ми сезон като екскурзовод и представител за словашки туристи в Кранево. От тогава минах през няколко фирми, от тях разбрах как не трябва да се работи, навлязох в занаята и в момента съм партньор на две словашки туристически компании, сам съм си шеф.
И цяло лято сега си водя стадото на злачни пасбища. Като второкласник синът ми написа в съчинение за професията на родителите си: „Тати ги посреща. Води ги. Качва ги в автобуса и ги настанява...“ Тях. Овцете. Словаците са като овце. Едно време в стар брой на „Съвременник“ прочетох в едно есе, че чехите и словаците са „мишкоподобни“ - и това също не е лъжа, мога да разпозная словак и чех от километър. Точни народи, възпитани от Хабсбургите да ядат бързо, защото трябва да им бачкат, славяни кротки, стадни, заедно всичко правят, матриархат пълен, алкохолна култура на ниско ниво. Но това е различна тема.
Исках друго да разкажа. Оня ден една шейсетинагодишна словачка ме пита тия дюни тук защо са в такава неугледна форма, защо не ги заравним, да направим хубави тротоари чак до морето, аз, казва жената, бих бетонирала около пясъка, бих загладила дюните, да изглежда красиво. На нея природата й изглежда грозно, помислих си... И лекичко й обясних, че дюните са защитени от закона. А на следващия ден един двайсетинагодишен словашки капут се връща от пикник на яхта край един див плаж и почва да ми мрънка, че било кофти и гнусно, щото в морето имало водорасли, а по скалите съзрял с чистите си оченца два-три мръсни зелени гущера... Гущерчета, разбираш ли. Страшни и изключително опасни. Тия вече са дресирани, и бабата, и младежът. Промили са им кухите лейки и за тях красиво означава бетонирано, остъклено, препасано с дограми и плочки. Те трябва да мразят природата, така са по-изгодни на бизнеса, така са отлични потребители, гъски, които трябва да се гушат на олинклузива с евтин салам и да не знаят откъде са произлезли. Човекът е природа, само че вече го забравя.
Потребителите трябва да са тъпаци. Идете си запалете огън в гората в Германия. Сега германофилите ще наскачат, че така трябвало, правила да има, никакъв огън в гората, никакви замъци от пясък на брега, оня ден прочетох такава статия, немците забранили на дечицата по плажовете да си правят пясъчни кули, това само идиот може да го измисли. За огън в гората и за игра в пясъка там глобяват. Наследниците на ония Хабсбурги продължават да дресират народонаселението, за да си го превърнат в послушно стадо. Много глоби има в Германия, много мизерия. Обикновеният глупав потребител трябва не само да се гнуси от естеството, но и да го мрази. Да знае все по-малко за своя и другите биологични видове. Да си харчи парите редовно и да взима банкови кредити. Нататък се върви и удивително много хора и у нас вече смятат, че бетоновите говна насред плажовете и из планините ни са пример за красота и удобство.
Ама не са. И това е първата опорна точка на Атанас Русев.
През зимата си доизкарвам прехраната като учител, казвал съм ви го неведнъж. Класен съм на двайсетина циганчета. Някои от тях работят, за да помагат на семейството си, защото без техния доход ще останат гладни. И ми се налага често да си затварям очите и да извинявам отсъствията им, без да имам законово основание за това. Да дойдат да ме проверят инспекторите, няма проблеми. Ще им кажа ето ви дневника, ето ви децата, направете го вие, без да нарушите правилника. Но няма да го направят. Защото в схемата сме всички.
И моите приятелчета от вече десети клас ми разказват занимателни истории. Всеки ден по пътя за онова градче се разминавам с десетки камиони, натоварени с дървени трупи. Повечето дъбови за огрев, но също така и борови за нуждите на звяра „Кроношпан“. И десетокласниците ми, които бачкат точно това, режат дървета и унищожават Странджа, не смеят да кажат открито, а само намекват за истината, която техните по-големи роднини са споделяли на глас – от тези камиони законно изсечен е само всеки пети, останалите са незаконна сеч, от която смучат кръв всички по веригата – горски, фирмаджии, министри... И какво значи законно отрязано дърво? Една гора може да се поддържа и без да трябва да се „прочиства“, може просто да се остави сама на себе си, както си е съществувала векове наред, без тоя паразитиращ биологичен вид да се намесва в битието й. Циганчетата са само изпълнителите, грубата сила. Над тях се е нанизала цяла поредица от йерархии, като почнеш от преките им шефове, минеш през кметовете и инспекторите и стигнеш там някъде до София. Стотици камиони на ден, хиляди на месец. Разрухата продължава.
И това е втората опорна точка на Атанас Русев – цялата тая корумпирана измет трябва да разбере, че у нас все още са останали хора, които искат и могат да се борят срещу бандитските им афери. В аферата „Корал“ са замесени мнозина такива получовеци и изроди – на местно, национално, че и извъннационално ниво в лицето на „Ибердрола“... Гушат се с милиончета и си пърдят в гащите.
На протеста оня ден Атанас Русев обясни с подробности как точно са навързани свинските чирва и каква е веригата, по която се опитват да унищожат последния плаж, на който няма чадъри по пет лева в парцелирани правоъгълници. Интересно беше.
Познавам Атанас Русев от оная велика 2012, когато живях на Корал. Неговите лични опорни точки са и мои. От Корал може да се прави бизнес, но по съвсем различен от чалгаджийския начин. На Корал може да има правила, но те не бива да са продиктувани от Община Царево. Корал може да бъде съхранен, но гадините са му подготвили една голяма балтия. Тя първо ще осече боровете, под които съм разпънал хамака си вече трето лято. На Корал са останали последните антиолинклузив туристи. Става все по-популярен с всяка година и все повече чалгари се намърдват посред другите. Войната е ясна. Еволюционна борба. По-силният ще победи.
И съм оптимист. Нищо, че чалгата е толкова зловеща и експанзивна, бясна и мощна. Хитростта на по-умните трябва накрая да победи. Срещу парите на чалга кметовете и министрите, срещу силата на чалга бетона трябва да има някакъв отпор, не може да няма противодействие, стратегия за преодоляване на тая така наречена криза. Криза в мисленето. Зараза душевна. Ще я преодолеем. Ще се излекуваме. Ще изнамерим решението. Рано или късно, на Корал или другаде.
Чакат ни лоши години, а може би и десетилетия. Накрая не се знае кой ще оцелее. Хубавото е, че онези с парите подценяват силата на природата. Ни. Силата на гените ни
