Лачански: На Бабинден - за трънките и хвърчилото

Любен Лачански 22 януари 2015 в 11:45 10223 3

Да, представете си, точно на Бабинден (Ден на родилната помощ и сродните й дейности) вицепрезидентът Маргарита Попова се присети пред журналистите, че хората видите ли, живеят зле. При това, подчертава госпожата, живеели така вече цели 25 години!

Добър ден, госпожо Попова!

Вие собствено на коя държава сте вицепрезидент, та три години след инагурацията си и 22 години след “промените” олицезряхте собственото си дередже. А..?

Дередже е дума от арабско-тюркски произход, но Лютви Местан не я използва в регулативните си седмични изяви зад трибуната на Народното събрание на България. Свени се, да не би да го обвинят, че поради липсата на емисия “Новини” по БНР в някои региони на страната, той върши и тази хамалска работа. Използва обаче думата хал, без и окото да му трепне, че хабера, отправен към електорално подчинения му етнос, е вреден за тоталното здраве. И за здравеопазването в държавата като цяло.

Г-жа Маргарита Попова, като бивш коректор, също употребява думата хал и знае, че езикът е жив организъм и чуждиците понякога го правят по-привлекателен за определени слоеве и маси от населението. Но никак не подобряват дереджето му. Тука пак се забъркахме с чуждиците, но е хубаво да се знае и да се напомня, че положението на нашенеца е изключително некачествено от където, и както, и да го погледнеш.

От Дунав до Места и от Черно море до Трън.

Кой е виновен ли? Естествено, и винаги след подобни публични изказвания ние разбираме, че е виновно “международното положение” и най-вече борбата за мир, която рекламираме вече доста години, а тя все още не се е състояла по нашите предварителни предвиждания.

То тази работа с “Мирът надежда на планетата” не е само приоритет на манекенките и интервюираните дечица по телевизорите, се оказва, тя е в устата на всички т.нар. политици от всякакъв чешит и сорт. Като кажат мир и най-вече го лустросат с едно етнически, като че ли всички бакалници тутакси ще си отворят щандовете и най-безплатно собствениците ще изкрещят: "Насам народе, вземай всичко безплатно, щом сме за мир и светли бъднини! Вземай и не забравяй, че заедно със стъклото гроздова ракия, трябва да гушнеш и буркан с корнишончета, че иначе и трите бири сутрин няма да те оправят".

Да, ама никой не вика така. Най-вече пък бакалите... Защото те повече от политиците знаят, че сиренето е с пари и брат брата може да бъде поддържан логистично, но не може да го храниш безпаметно дълго. А 25 години си е жестоко дълъг период от време, това се казва и в Наказателния кодекс на страната, и дори и Патриархът в една посткомунистическа държава също го оценява.

Защото такъв период на коварно безвремие дори и папата в Рим не може да изтърпи спокойно и си подава оставката, особено ако е с нордически корени в родословието. И това преживяхме.

Просто нещо обезателно трябва да се направи.

Това и Бойко Борисов - премиер на България, го разбира и като чупи вежда, той пуска фитили на подопечните му следовници от фракцията “ГЕРБ-жени”, че видите ли, ако се напънат, могат и една жена за президент на страната да изфабрикуват. Първо, това не е много хитро, не е умно и е много сексистко от където и да го погледнеш. Вече ги изброихме посоките...

Че могат, могат, ама каква ще е файдата от цялото това предизвикано напъване? Тя и планината така веднъж се напънала и родила прочутата... мишка.

Нам Ренета Инджова не ни ли бе достатъчна, дето си беше временен първи чиновник на държавата? Е, нещо коренно да промени, горката Инджова? Нищо и половина и... гонене на вятъра. Сега щяла да се преквалифицира спомената Инджова и да ходи в манастир. След като я влече, моля...

Само сме длъжни да я предупредим, че нашите патриарси са службаши и не подават оставка и тя не може да се кандидатира за такава поне в следващия преходен период от нови мирни 25 години. А че такъв период пак ще има, сме повече от сигурни. Дано не сме живи да го изръкопляскаме целия. За периода говорим, не за съпътстващите го предстоящи кошмари и рязане на ленти. Всичко отново, както се предвижда, ще трябва да извървим пеш, до пълната победа на безхаберната литературна фигура и кауза: Просперитет и благоденствие.

А че благоденствието ще дойде, няма съмнение. От него ни делят само някакви си 900 и кусур “приоритета” (пак чуждица), отронени от благата уста на вицепремиера Бъчварова. Сакралното признание бе направено само 24 часа преди Бабинден и то на нарочна пресконференция, която идва да потвърди народната мъдрост, че и бабите да са много, бебето все пак може да бъде килаво. Точно така - килаво, а не хилаво, както го пишат недосмаслените калдъринки (непорасли пилета) от всезнайните медии. Кила значи - херния, а тя се придобива, когато споменатото множество баби не хранят бебето, а само го дундуркат гладно и насрано пред телевизионните камери и микрофони. То врещи, те глаголят тихи завоалиращи глупости, докато младенецът не замлъкне в абстинентен сън с генетичен спомен. Спомен за благодатна майчина гърда. Но такава няма, защото е или пълна със силикон, или е забягнала в Мадейра да гледа чужди бебета, по възможност захранвани директно с продуктите на “Макдоналдс”.

Но ние обаче си имаме и една добра новина: ”Монтанчанки са с най-големи бомби в страната, с най-малки са онези от Ловеч”.

Тази изпепеляваща новина отново ни бе съобщена по Бабинден, а нейните извори са явно безсънните научни лаборатории на БАН (за онези, които не си спомнят тази абревиатура, то тя значи Българска академия на науките... на какви обаче науки, се досещайте по подразбиране сами). Същата достолепна Академия ни осветлява и по друг наболял и животрептящ проблем на битието: ”С най-дълги носове са родените в Ловеч (явна компенсации за циците), Велико Търново и Плевен”.

На печелившите - честито!

Станахме и по-щастливи, и по-сити, и по-благородни, като научихме тези велики тайни на родната популация.

Брей-й-й, мама му стара, и преди време имаше кретени дописници, но сега бройката им застрашително се увеличава, с риск да ни повлече в оркестрината, временно напусната от някоя ромска банда, която е тръгнала да плячкосва осите на спрените далновидно влакови композиции.

Хаир да им са! Важното е, че в София ще се возим в швейцарски трамваи. Е, малко пак втора употреба, но какво да се прави? Човек си взема жена втора употреба и си я ползва колкото и да скърца, защо пък г-жа Йорданка Фандъкова да не ни зарадва с трамваи. Те ни хляб, ни вода искат. Пък и колцина сме тези, дето си перфорираме билетче като ползваме возилото. Що ние да не сме по-прости от ромите? Хайде де? Нали навремето и бай Софиянски ни довнесе такива мотриси. Да, отдавна беше, ама още пъплят с риск за живота ни по столичните релси. Ей на, оня ден една мотриса отнесе двама души на кръстовище, но това си е едно нищо, ако го сравним политически с милионния протест срещу френското списание “Шарли Ебдо” в столицата на братска Чечения - град Грозни. Ей, просто да не повярва човек, че толкова чеченци знаят френски език, а и техния шеф на клана ги е абонирал именно за това списание, а не за някоя порнуха...

Ето с такива световно полезни неща се занимаваме ние, вместо да седнем около голямата маса и съвсем по библейски не решим какво ще правим с нашата си държавица?

Ще се тътрим ли още 40 години през пустинята на глупостта и бабаитщината или ще се ударим в челата, ще си изметем пода на кошарата и ще заплодим овцете си, които да ни хранят в бъдещето неясно. А те, животинките, не щат и да знаят кой ще ги обгрижва? Жени ли? Мъже - атиняни ли? Или нашенци, временно живеещи в Саратога или Оксфорд? И според нас не само трябва да се седне, но и да се мисли, и да се говори истината.

И то днешната истина, колкото и жестока да е тя, но от която да имаме полза всинца, а не да тътрим спомени някакви за минали подвизи и слава или собствените си шпионски спомени да тиражираме в медиите. Един полу-професор, полу-вампировед с анонимите Тервел и още нещо ханско, комай ни е достатъчен. Не мислите ли?

Не. Ама май никой не мисли в тази държава, а всеки се пази да не го гепи грипът с щам “Тексас”, който видите ли нямал аналог в световната грипология. Само нашенското кисело зеле и туршиите ни му идвали в повече и той си тръгвал во свояси.

Е, като отмъкне, разбира се, и няколко хиляди български пенсионера. Това, разбира се, е добре за започващата пенсионна реформа, обаче не е добре за шефовете на гробища. Ами че те са препродали наличните им поверени парцели неколкократно и ще трябва да загробят желаещите на няколко пласта. Затова една сурова заповед по гробищните паркове ще свърши много полезна работа. Тя може да звучи и така:

”Погребваме по реда да пристигането, без оглед на предварителни заслуги и финасови преференции. Рекламации на касата. Недоволните да се оплачат на Св. Петър”.

Злокобно и цинично звучи, но нима животът ни приживе не е по-злокобен и циничен. Едва ли има нещо хубаво в това да си документално жив и да трябва да оцеляваш със 157 лева пенсия, просто щото преди 50 години си имал неблагоразумието да станеш актьор, учител, недай си Боже - журналист или дори храбра шивачка. А защо не и певец, като Борето Годжунов, да е жив и здрав!

Издухва те беднотията и се молиш поне кончината ти да е безболезнена и ако може, поне малко сита.

И честно да си признаем, се чудим, как е възможно да оцелява българинът все още така далавераджийски. Що не си припомним колко народ остана без подслон от наводненията това лято? Колцина се устроиха на сухо и може би топло място. Как живеят тези души? Как се хранят при липса на трева и киселец през зимата? Кой се грижи за самотните и болните, и хромите? Тайна велика е есть.

И даже бившата Сталинка Георгиева от управата на ЕС не може я разгада. Явно у всеки един от нас има и нещо от Св. Йоан Рилски, който си е пустинножител и за когото и Рила планина с цялата й строгост не е била пречка за оцеляване. И не само това, ами той е водел и задълбочен интелектуален живот, ако за такъв приемем неговите мъдрости, премисли и приписваните му може би изговорени текстове.

Да, страшно чудо е българинът, реши ли да се заинати на управляващите, при това и без никаква информационна служба, дори при срещата му с цар Петър, която се е състояла пак някъде в Рила, но не на Боровец. По късно от немай къде и цар Петър ще бъде канонизиран за светец. Какво ли ни чака нас след 1000 години? Направо не ни се мисли.

Защото народната памет е жива и гъвкава. Въртиш, сучеш и все стигаш - я до Бабинден, я до кукерите или ако си по от опозицията - и до Богомилите. Което ще рече, че хем си комунист, хем искаш да превземеш Европа, ама някак душевно. Не съвсем като Путин, а като Станишев и Бокова. Изотвътре. Един вид да се превърнеш в легенда, в народна песен, в мит, а всъщност да си реалност. И жена ти да е такава, и мъж ти...

Е, това не може да стане. Дори и у нас. Дори и по Бабинден.

По този повод си спомнихме едно четиристишие, което е от онези пътуващи сюжети, чийто автор нито се знае, нито ни интересува, но думичките му се въртят изпод мустаците и на пияни, и трезви и палят мозъците на поколения народ с душманската си непристойност и с очарователния си безобразен хумор:

“ Баба вика на войника:

- На ти баби трънки, на...

А войника отговаря:

- Бабина ти трънкина!”

Ако бяхме собственик на вестник тази римушка бихме публикували под новинките за това къде и колко дечица са се родили именно на Бабинден и как ще се подобри демографската ни криза след подобни глупави публикации.

А иначе все ще се въртим като изоглавени в собствения си бозав кошмар, докато смъртта ни раздели и с абата, попила в кръвта ни, и с фанфаронското желание да бъдем изпонаоблечени във едни Версаче, Долче и Габана и Ив Сен Лоран-и.

Ама това ще стане, когато открием по Бабинден на баба си хвърчилото.

И въобще няма да толерираме призиви за вписването ни в "Гинес" заедно с иначе дълголетната Стоянка Мутафова. То това не е гордост, а поредната патриотарска простотия.

Замислете се бе, защо и какъв е поводът на тези години една чудовищно доказана актриса да играе по читалищните сцени. Нещо да кажете за ЮНЕСКО и за грижата за националната ни култура? За Българския Лувър и за Грета Гарбо, може би?

Благодарим, бяхте пределно изчерпателни...

Особено с великото откритие на истината, че бедна България има нужда единствено от “тираджии”, овчари и козари. Сигурно е така, то и последователите на Христос не са били академици, а рибари и пастири. Но ще започне ли физическото прочистване на мозъчните хирурзи, квантовите физици и композиторите? Просто защото не са нужни на държавата в този период от време!

Може би наистина сме прави, че не сядаме най-библейски на голямата маса и не разговаряме откровено за нуждите си.

Не разбрах дали ще има оторизирани берачи на Манната Небесна, или нея ще я лапаме самодейно?

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Нашите автори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице