Quantcast

Епидемия на здравия разум или как излъчването на пророчески филм по телевизията събуди рефлексите ни от соца

Искра Ангелова Последна промяна на 30 ноември 2020 в 17:17 12411 0

Снимка Лилия Йотова

Искра Ангелова

“Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, е резултат от волята, която не бива никога да отпада.”

Албер Камю, „Чумата“

 Колко тъжно е, че напоследък замъглените ни мозъци изцяло отказват да приемат реалността. Дотолкова, че вече не са в състояние да асимилират дори и художествената реалност на изкуството. Ние се чувстваме обидени или наскърбени, защото една телевизия е пуснала филм, по дяволите, филм, който, между другото днес всеки трябва да изгледа и да помисли сериозно защо днешният сюжет (човечеството бива покосено от неизвестен и непознат вирус, пренесен от прилеп и това блокира световната икономика, здравните системи и изобщо нормалността, като предизвиква масова паника, унищожавайки поголовно и наред) е бил написан още през 2011 г…. Става дума за филма на Стивън Содърбърг „Заразяване“, излъчен скоро по националната bTV. Содърбърг, когото помните като талантливия режисьор на „Секс, лъжи и видео“, „Кафка“, „Ерин Брокович“, „Бандите на Оушън“ и др. Да, неговият филм „Заразяване“, заснет през 2011 г. с участието на Мат Деймън, Джуд Лоу, Кейт Уинслет, Гуинет Полтроу и др. разказва подозрително точно и подробно именно историята, която преживяваме днес. В него краят на човешката цивилизация реално настъпва, след като целият свят се заразява от мутирал вирус, пренесен от болен прилеп. Някой се беше пошегувал, че „Заразяване“ е всъщност документален филм, дотолкова странни са съвпаденията между неговия сценарий и… нашия.
Днес ние се чувстваме възмутени, че телевизията е избрала да ни покаже този филм, а не, да кажем, „Сексът и града“ или „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Умирай трудно 10“ или друг блокбъстър, който „да ни разсейва“, за да можем да продължим да държим главите си дълбоко заровени в пясъка и да пазаруваме като луди на намаленията около Черния петък за Коледа, сякаш Коледата изобщо е възможна, когато не можем да се видим с най-близките си, а за няколко месеца много наши познати вече не са сред живите.

Ние определено предпочитаме да живеем всеки в своя облак! Да се правим, че всичко си е същото и да се тревожим само, че доходите ни намаляват и че няма да има как да отидем в чужбина за празниците или на море през лятото, като че ли бабите ни са ходели изобщо на море, докато са преживявали войната или са били изселвани от домовете си, оставени буквално на улицата с мебелите и роклите си, бродещи из градовете на България без паспорт за бягство, без възможност за изход…

Откривам и друго – особеното на нас, хората, по време на тази екзистенциална, материална и духовна криза е че ние отчаяно и някак френетично браним всеки „мнението“ си, като че ли обективната реалност подлежи на интерпретации… Като че ли от нас зависи как ще я разтълкуваме, за да ни се отрази или не да не ни се отрази чак толкова. Дори чух, че вирусът покосявал само онези, които се „страхували“ от него и че колкото повече се „страхували“, толкова по-силно го изкарвали, както и че носенето на маска го привличало. Всички тези странни идеи показват само, че човекът не е нито истински вярващ, нито истински свободен, нито вече изобщо е способен да размишлява трезво пред лицето на опасността, камо ли да взема правилни решения под натиск и да управлява кризи. В нашата българска реалност пък всичко е подсилено в особено черни краски, защото ние масово не вярваме нито в Бог, нито в науката, нито в добрите намерения на някоя политическа власт (и с право, вероятно), и защото корумпираните ни управляващи със сигурност искат хем да приберат повечето от фондовете за помощ в пандемията, предназначени за лечение, за самоосигуряващите се, за изкуството, за малкия и среден бизнес, хем да излязат герои от този апокалипсис. Нещо, което няма как да се случи, ако в напълно зарязаната държава хората, останали внезапно без доходи и работа, буквално си разпродават дрехите и вещите в интернет, за да хранят децата си, а болни от Covid умират по стълбите на болниците…

Що за арогантност – да се смята, че науката с всичките ѝ доказателства, формирани чрез емпиричен опит, на принципа проба-грешка, в движение, в окото на огромната буря, която предизвика Covid19 по целия свят изобщо… може да бъде възприемана като релативна и относителна?! Т.е. ние да избираме отношението си към нея и към нейното становище е меко казано нездраво и инфантилно, и като цяло показва нивото на образованост на цели общества. Да се счита, че „това“ (мерките за сигурност, маските, затварянето на места, където се събират много хора) е въпрос на мнение… е най-малкото безсърдечно към стотиците починали доктори и учители, към тези невинни хора, рискували живота си заради нашето здраве. Да се спори с науката е все едно да се твърди, че земята е плоска, електричеството е магия, а компютърът е дете на висш разум или божество… Да се вярва сляпо на всички конспиративни теории – че Covid е дело на някакви зли сили, които искат да ни завладеят – и да се държим, все едно сме разбеснели се деца, пуснати на свобода някоя вечер в Дисниленд е толкова безотговорно, колкото да отидем групово на Аспаруховия мост и да започнем да скачаме от него, защото това щяло да предотврати неизбежното ни остаряване. Със сигурност ще го предотврати – „Стани млад и красив труп“, призовавали хипитата – това е най-сигурният начин да останем вечно млади. Нали 5 от 6 души смятали, че Руската рулетка е много забавна и безобидна игра…

Но, извън черния хумор, наистина – кой би се занимавал да спира икономиките на целия свят, за да може да чипира Пешо от Злокучене? Че то реално – с това ниво на (не)образованост, с тези абсурдни източници на информация, с които съвременният човек разполага – с всичките достъпни и нелепи тролски медии и сайтове, с врачките по телевизията и цялото това суеверие… че и с тези телефони, които ние разнасяме навсякъде със себе си и с всичките проследяващи всяка наша мисъл и чувство бисквитки из интернет, той Гошо си е чипиран отдавна, както беше написано в сайта на DW.

По-стряскащото не е дори как и защо всички ние си чешем езиците в социалните медии – едните, отчаяно сграбчили идеята, че вирусът е предимно медийна и съвсем предумишлена световна манипулация, чиято основна цел е да ни лиши от благата на либералната демокрация (все едно у нас завладяните медии от близки до държавата бизнесмени и самият фейсбук не са свършили отдавна тази работа), да ни пороби и да ни направи безгласни букви в един корпоративен свят, чиито конци се дърпат от много високо, от най-богатите хора на планетата, за да ни пипнат най-сетне те в мазните си масонски лапи… Другите – че капитализЪмът, както и неговите флагмени като Сорос, Бил Гейтс и фармацевтите искат да ни унищожат, подчинят и завладеят, като ни чипират чрез ваксини… Третите – здравомислещи хора, които знаят, че ваксините се поставят, за да не измират такива големи клъстъри от хора, както се случва в момента поради епидемията, и че ако човекът не беше изобретил ваксините, отдавна можеше да бъде и затрит като вид, поради съществуването на смъртоносни болести като чумата, холерата, маларията, беса, еболата и т.н. 

Да, фармацевтичната индустрия е една от най-печелившите в света, но и продължителността на човешкия живот се е увеличила двойно през последния век благодарение на лекарите и на начините, по които те вече диагностицират и лекуват хората. И днес в Африка и някои части на Азия продължителността на човешкия живот е 40-45 години, докато в Западна Европа и Северна Америка достига над 85. Това трябва да ни говори, че научният прогрес е направил човека по-издръжлив, по-осъзнат, но и по-малко уязвим – поради развитието на медицината. Отричането на медицината е равносилно на групово самоубийство на членове на някаква разбесняла се секта – предложих на десетките членове на групата „Българи в Англия“ във Фейсбук, които нямало да се ваксинират, защото не искали вътрешностите им да се разложат, докато Бил Гейтс ги поробва… да си изхвърлят ритуално компютрите през прозорците на Източен Лондон и да тръгнат с бял чаршаф към гробището, като си зашият непременно синьо мънисто против уроки, пийнат завидно домашна ракия и се наядат хубавичко с шкембе с чесън против магия…

Суеверни, объркани, необразовани, хората по целия свят напълно пощуряват след деветте месеца, които прекарахме в изолация и неизвестност, и липсата на здрав разум е най-малкият ни проблем. Най-големият, според мен, е че вече масово сме изгубили способността си да изпитваме състрадание, емпатия, грижа за другия или обич… че не ни интересува дали масово измират заразени лекари или учители… и че вече се вълнуваме единствено и само от собственото си добруване и благополучие. Така че, ако хипотетично допуснем, че експериментът „Covid“ е бил проведен от Бог, да речем, съм убедена, че той е много разочарован и дори стреснат от резултатите.

Истината е, че този вирус неусетно ни превърна в хладнокръвни убийци и безучастни свидетели на смъртта на наши познати и близки, сякаш тя е най-естественото нещо на света, стига само нашето спокойствие да не бъде нарушено! Днес пренаситеното и презадоволено човечество, чието спокойствие в цивилизования свят се поддържаше и чрез изкуственото дишане на всякакви new-age вярвания като „силата на положителното мислене“, „духовните идеи“ на един или друг учител или гуру, проповедите на надъханите self-help учители от рода на „животът ти е в твоите ръце“ и „щастието е въпрос на избор“, както и че всички изпитания и несправедливости по пътя ни са „кармични уроци“, които ни съпътстват по нашия път към духовното израстване… изгубиха почва, когато Пътят внезапно вече не е строго индивидуален, не е вече само наш личен, а е общ. Цели общества боледуват, ти сам си отговорен не само за своя живот, но и за живота на хората, с които общуваш, които заразяваш и които могат да умрат утре – заради теб.

На този апокалиптичен фон и сред пълните безумия, които чета в интернет, възмущението срещу излъчването на филм, оказал се смущаващо актуален ми се струва меко казано поза. В края на деня медиите не са, за да ни успокояват или приспиват, нито за да ни плашат, като правят всяка новина по-кървава, отколкото е. Тяхната задача по условие е да показват относително достоверно отражение на истината, те не би следвало да имат други цели и претенции. Затова и толкова се възмущаваме, когато последните свободни медии биват превзети от мафията или когато властта смята, че журналистите трябва да я следват. Не, медиите отдавна (при нас – от 30 години) не би трябвало да са пропагандни машини и да излъчват онзи учтив, раболепен, лъжовен и приемлив партиен образ на света, който им е спуснат официално от ЦК, макар днес да се усещаме точно така, когато пуснем някои национални телевизии. Особено пък що се отнася до изкуството. Нима трябва да забраним всички филми, в които се разказват чумата или испанския грип, да изтеглим романа на Камю от книжарниците, да спрем да правим филми или да пишем книги, посветени на Инквизицията, на Холокоста или на комунистическия режим? Или за тях може, защото са в миналото?
В чест на този текст се разрових и установих, че филмите и романите, които са спекулирали с темата за световна пандемия от днешния гигантски мащаб са доста повече. Сред тях са и поредици, снимани съвсем скоро, като „Моят таен Териус“ или „Младият Шелдън“, а пък сериалът „Sloborn“ е бил завършен буквално в началото на пандемията и създателите му са имали доста сериозна морална дилема дали да го пуснат, защото са го мислели като фантастика, а той се е сбъднал в реалността. „Z-та световна война“ с Брад Пит, „Носители“ с Крис Пайн, „Аз съм легенда“ на Уил Смит днес се считат за филми, които са предсказали настоящето. Дори в един от епизодите на „Симпсънс“ от 1993 г. се предвижда подобна катастрофа – изглежда човекът поначало обича да вади наяве не само приятните си фантазии. На това се базира и един сериозен жанр в литературата – научната фантастика.

Ако преди соц-реализмът беше задължителен у нас и в целия бивш социалистически блок, а изкуството трябваше, по странните идеи на „другарите“, да е точно отражение на действителността (чие отражение, коя действителност, чия гледна точка?! Тази на пропагандната машина, разбира се), то днес блюстителите на морала са готови да забранят със същото безочие прекалено реалистичните филми по телевизията. Новините не ги смущават, обаче, а те, виж, често са си истинска научна фантастика с елементи на хорър…

Дали е морално да покажем филма „Заразяване“ днес? Аз лично смятам това за програмна находка, не заради друго, а защото винаги съм вярвала, че изкуството стои по-високо от истинския живот и съм се повдигала на пръсти спрямо него. В този смисъл съм сигурна, че излъчването на подобни филми сега може да ни покаже и по-човешки, мъдри и хуманни начини за справяне с гигантската криза, в която попаднахме и която като че ли ни направи напълно безчувствени. Както и да ни накара да се замислим. Да, да се замислим.
В Италия през март 2020 най-продаваната книга е „Чумата“. А в България днес, на 30.11.2020, най-продаваната книга е „Алманах – история на българщината“…

Взимам „Чумата“ на Албер Камю в ръце и чета:

“Нямам идея какво ме очаква или какво ще се случи, когато всичко това приключи. За момента знам единствено, че има болни хора и те се нуждаят от лечение.”

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !