Двете култури. Интервю с Ани Илков и акад. Петър Кралчевски

Пепа Витанова

През 80-те години на миналия век нашумя книгата „Двете култури” на Чарлз Пърси Сноу, в която авторът (възпитаник на Кембридж) анализира пропастта и демонстрацията на взаимно високомерие между хуманитарите и природоматематиците. „Много пъти съм присъствал на събирания на литератори, които с подчертано удоволствие са изразявали своето възмущение от литературната неграмотност на учените от техническите специалности. Един или два пъти не издържах и запитах кой от тях би могъл да обясни в какво се състои вторият принцип на термодинамиката. Отговорът беше мълчание. А аз питах нещо еквивалентно на въпроса: „Чели ли сте поне една творба на Шекспир?”. Вярвам, че ако бях попитал нещо още по-просто, например: „Що е то маса или ускорение?”, което за учените е еквивалент на въпроса: „Можете ли да четете? - най-много един от десет високообразовани интелектуалци би разбрал за какво му говоря.”

Как днес литераторите и хората на точните науки гледат едни на други - разговаряме с поета гл.ас. д-р Ани Илков, преподавател в катедра „Българска литература след освобождението” на Факултета по славянски филологии и с акад. Петър Кралчевски, преподавател в Химическия факултет на Софийски университет.

Ани Илков е известен като реабилитатор и рехабилитатор на езика на Възраждането и европейския авангард, читател и почитател на Петър Берон, Раковски и Дилън Томас. Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997- 2000) и Индия (2006-2007). Издал е осем стихосбирки и монографично изследване върху поезията на Константин Павлов.

Проф. Петър Кралчевски е най-младият в момента български академик, през октомври беше избран за академик на физическите науки на БАН. Преподавател е в Химическия факултет на Софийски университет. Изследванията му са в областта на физикохимията и науката за колоидите.

Колко литератори могат да отговорят бързо и без търсене в Гугъл какво представляват колоидните системи? Помагали ли сте на дъщеря си в уроците по химия и физика?

АИ: Сигурно малцина. Аз самият не мога да отговоря. Бил съм на матура и по физика, и по химия, и по математика. Съответно, не съм помагал на дъщеря си, не бих могъл. Поезията (литературата) спада към свободните изкуства, а химията към твърдите(природо-математически) науки. Това са толкова различни форми на опита, че едва ли може да се очаква да се докосват от само себе си, по линията на общо образование или култура.

Кога за последно сте чели поезия? Говорят ли си химиците за поезия?

ПК: Аз обичам музиката. Сред любимите ми композитори са Бах, Бетовен, Чайковски и Римски-Корсаков. Гледам с удоволствие клиповете по младежките музикални телевизионни канали.

Музиката е най-близка до абстрактния, но по своему красив, симетричен и съвършен свят на математиката, теоретичната физика и химията. В математическите, природни и инженерни специалности решаването на една задача, както теоретична, така и експериментална, винаги е свързано с остроумие и полет на въображението.

Как днес хуманитарите гледат на техническите специалности и обратно?

ПК: Ако трябва да бъдем откровени – двете гилдии често гледат една на друга с подозрение, а понякога и с неприязън. До голяма степен това се дължи на неадекватната система за отпускане на държавна субсидия според броя обучавани студенти като съществено е подценена реалната стойност на обучението на специалисти по дисциплини, които имат нужда от съвременна експериментална база, главно по физика, химия и биология. В последните 22 години, поддържането и частичното обновяване на експерименталната база в природните факултети се извършва изключително с постъпленията по научно-изследователските проекти на преподаватели в тези факултети. Това, обаче, е недостатъчно. Държавата трябва да се намеси: В природните факултети трябва да се обучават по-малък брой студенти (спрямо хуманитарните и социални специалности), но с по-висока държавна субсидия, която да покрива реалните разноски за подготовката на съвременни специалисти в тези области. Така няма да изглежда, че хуманитарните факултети (с по-голям брой студенти) издържат природните.

АИ: Ще ви разкажа случка. През лятото на 2010 частният учен от Сан Диего Крейг Вентър обяви официално, че със своя екип е успял да създаде синтетична микроба. Синтетичната микроба е последния праг пред създаването на изкуствен живот, това е велико достижение. И какво? На 7 септември същата година Крейг Вентър, доведен от големия българоамерикански учен-астрофизик Димитър Съселов, изнесе лекция в салона на БАН. Салонът беше препълнен, но докато се оглеждах от балкона, за да видя поне един хуманитар, успях за голямо съжаление да забележа само себе си. Късо време след това от статия в списание „Форбс“ узнах, че учените на Вентър са белязали своята синтетична микроба като са написали вътре в нея различни паметни неща. Един от тези надписи представлява следното изречение от „Портрет на художника като млад“ на Джеймс Джойс: „Живей, греши, падай, тържествувай! Пресъздай живота в нов живот!“ Ето такива са отношенията между учените и писателите. Но не и в България, тя е чалгаджийска страна.

По времето на Чарлз Пърси Сноу хуманитарните специалности бяха предпочитани, днес природо-математическите са тези, които дърпат напред в световните класации на най-престижните висши учебни заведения. Как според вас ще се развие тази тенденция в бъдеще?

АИ: Няма да се развие в полза на хуманитарните специалности. В България обаче, все още се налита на право и психология. Добре, правото разбирам, нали сме айдушка страна, но психологията защо? За по-богата душевност сигурно...

ПК: Интересът към природо-математическите и хуманитарни науки се променя циклично: ту едните, ту другите се редуват да привличат по-голямо обществено внимание. Вероятно са верни наблюденията на известния френски писател Пиер Бул. В своята книга „Планетата на маймуните” (филмовата версия, на която много от нас са гледали) той прави връзка между икономическия цикъл на обществото и интереса към различните науки. В период на икономически подем, интерес привличат природните и инженерните науки. Обратно, в период на криза, интересът на хората се обръща към нас самите и към организацията на нашето общество, и тогава на преден план излизат хуманитарните и социалните науки.

Предлагат ли се у нас хибридни специалности, които са микс между хуманитарни и природо-математически дисциплини? Има ли нужда от такива специалности?

АИ: Доколкото знам, не се преподават и така е правилно. На полето на философията и т. нар. културни изследвания сигурно растат и зреят подобни мечти, не точно за хибриди, а за нещо като едри познавателни автомати, чрез които да се издават идеологически команди към отделните науки и учени... Тези френски номера вече все по-трудно минават. Знае се точно откога и точно защо, но е много дълго за разказване. За младите хора, които биха се заинтересували давам следа с две имена: Алан Сокал (Alan Sokal) и списание „Социален текст“ (Social text). Модно е днес да се говори за биоетика, аз обаче смятам, че учените трябва да имат абсолютна и дори нихилистична свобода или поне да бъдат оставени сами да формират собствените си ограничения, а не някакъв Юрген Хабермас да им казва какво да правят. Бездруго живеем в много скучен свят, та да ни се налагат и философските скуки на Хабермас.

ПК: Не ми е известно да има такива специалности, с изключение на една: магистърската програма „Археометрия”, която е съвместна между Химическия и Историческия факултети, с участие още на Биологическия и Геолого-географския факултети на СУ. Както се вижда от заглавието, целта е да се подготвят специалисти, които да могат да датират археологически находки с помощта на съвременните физични и химични методи.

В природо-математическите науки най-значимите резултати са плод на съвместни усилия. Например, един съвременен смартфон представлява конгломерат от върхови постижения на математиката, физиката, химията и инженерните науки, като почнем от невидимите вълни, които пренасят закодираната информация, и свършим със синтеза на фино-структурираните материали от които са сглобени тези умни машинки.

Разкажете спомен от студентските си години.

ПК: През 80-те години, когато бях докторант в Химическия факултет на СУ, се появиха компютрите „Имко” и „Правец”, на спомена, за които сега гледаме с различни чувства: от умиление до присмех. През 1987 г. бях на специализация в Илинойския технологически институт в Чикаго. На фона на смайващите постижения в на западната цивилизация, ме порази факта, че в СУ ние имахме повече компютри от същия клас, отколкото американците, и при това техните бяха ... японски.

Този пример показва, че когато в България има перспективно мислене и то получи обществена подкрепа, можем да излезем на челни позиции в една или друга област. За съжаление, след 1989 г. българската държава не положи почти никакви усилия за научно-технологичния напредък на страната. В резултат, по индекса на човешко развитие (HDI), публикуван ежегодно от ООН, България се срина от 27 позиция през 1989 г. до 55 място през 2011 г. Този индекс отчита покупателната способност, продължителността на живота и нивото на образованост (като цяло – жизнения стандарт) в дадена страна. (Първите 48 страни се считат за развити, докато следващите по ред се числят към развиващите се.)

АИ: Аз нямам студентски спомени, бях женен.

Следете новините ни в GoogleNews