5 икономически проблема, които стоят в миманса

Владимир Каролев Последна промяна на 23 октомври 2014 в 14:48 15118 21

Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антонов

Покрай политическите драми около съставянето на кабинета забравихме, че - както казват в популярния сериал "Игра на тронове" - „Зимата идва“ (“Winter is coming”). А с нея и няколко критични за икономиката проблеми, които продължават да бъдат маргинализирани и да стоят в миманса. И за да не се изненадаме за пореден път, когато ни гръмнат в лицето, ще опитам да изредя и опиша няколко, без да претендирам за изчерпателност. Някои от тях са по-големи и касаят цели системи, други са по-малки, но също належащи.

Първият проблем е в топлофикационния сектор. Последното решение на ДКЕВР практически поставя всички топлофикации в България пред опасност от фалит още пролетта на 2015 година (или поне критично декапитализиране, след което надали ще оцелеят дълго време). Въпреки че насоката на ДКЕВР през последната година е правилна, тоест, увеличаване на цената на парното и намаляване на цената, на която НЕК изкупува електричество от когенерациите, „дозировката“ е много грешна, а жизненоважните за успех на политиката съпътстващи реформи – липсващи. Нека опиша с две думи как функционира секторът сега. За да се задържа по политически причини цената на парното ниска, НЕК субсидира топлофикациите като изкупува електроенергията, произвеждана от техните когенерации, на по-висока цена (нещо като с ВЕИ-то). И така, топлофикациите продават топлоенергия евтино и често на загуба, но компенсират чрез продажбата на електричество на НЕК. Вече не е тайна, че НЕК също е в много лошо финансово състояние, а при пълното прилагане на третия либерализационен пакет от 2015-2016, самото му съществуване ще бъде поставено под въпрос, освен ако не бъде оздравено чрез продажба на активи и увеличение на цената на тока. Опитвайки се да спасят НЕК, политиците започнаха да пренасочват всякакви финансови потоци към него и съответно намаляваха цените на които той изкупува електроенергия. Четири поредни решения бяха в тази насока, но същевременно увеличението на цената на парното не компенсираше загубите на приходи към топлофикациите (по разбираеми политически причини). Още повече, България остава единствената държава в ЕС без съществени европейски пари за топлофикациите, а целевата енергийна подкрепа за най-бедните е недостатъчна. В резултат на последните решения на ДКЕВР за топлофикационния сектор ще се намалят с под половин процент от дълговете на НЕК, но затова пък ще се увеличи сериозно рискът от фалит за повечето топлофикации още след този отоплителен сезон. Необходимо е колкото си може по-скоро ДКЕВР да отмени последното си решение, за да може топлофикациите да оцелеят финансово тази зима и да се започне реална и ефективна реформа през следващата.

Вторият голям проблем е НЗОК. Предният кабинет временно запуши дупката в касата, но имам сериозни подозрения, че през декември ще се окажем пак с недостиг на средства. Открай време си говорим, че докато НЗОК е държавен монопол, колкото и пари да се изливат в него, те не стигат. Абсурден е парадоксът, че парите за здравеопазване са се увеличили с пъти през последните години, но хоспитализациите също се увеличават. Тоест, колкото повече пари даваме за лечение, толкова повече лежим в болница? НЗОК се източва по много и различни начини и единственият ефективен ход е да бъде демонополизиран час по-скоро и отделните частни каси да получат естествен стимул в конкурентна среда реално да контролират какви разходи се правят в сключилите с тях договори лечебни заведения. Въпреки че почти всяка партия и шеф на НЗОК разписват намерения за демонополизация, никоя и никой не предприема стъпки в тази посока (дори текущата шефка го заяви по време на конкурса си). Вече съществува реалната опасност политиците да се подлъжат по популизъм и да вдигнат здравните осигуровки от следващата година, в опит да запълнят дупките в държавния монопол НЗОК. Това, освен че няма да има нужния положителен ефект върху НЗОК, ще доведе до допълнително дестимулиране на работодателите да разкриват работни места и ще отнеме средства от самите служители, които биха отишли за потребление.

Третият проблем е в стопанисването на горите. Той не е толкова належащ, но в момента този сектор е буквално феодализиран – държавата е разпределена регионално на няколко държавни горски предприятия, чиито директори се разпореждат като своеобразни санджакбейове с горския фонд. Корупционните практики са умопомрачителни и пълнят не само частни джобове, но и определени партийни каси. Крайно време е повече българи да разберат, че докато българската държава продължава да бъде най-големият собственик на гори (като процент) в Европейския съюз, нещата в този сектор ще продължат от зле към по-зле. Централизираното и корупционно управление нарушава пазарната икономическа логика и въпреки сериозния дърводобив в България, повече от вероятно е, че дървеният материал не достига до клиентите, които имат най-голяма нужда от него в определен момент. Да не говорим, че директорите на държавните предприятия нямат никакъв стимул да развиват устойчив дърводобив, за разлика от частните собственици на гори (които, ако не искат да останат без бизнес, ще залесяват, както е по цял свят).

Четвъртият проблем е по-належащ, тъй като касае човешки животи. Безсъмнено е въпрос на време поредният спор около лифтовете на Витоша да избухне пак с пълна сила. Без да бъда специалист по право и екология, просто като страстен планинар и сноубордист за мен е абсолютно недопустимо да се продължи рисковото опериране на лифтове, произвеждани преди над половин век. Съоръженията на Витоша трябва да бъдат изцяло подменени. За съжаление, призивите на няколко псевдоеколози объркаха много добронамерени хора, че тази подмяна ще доведе до масово изсичане на гори и лифтовете трябва да бъдат просто ремонтирани. През последните години имахме няколко случая на аварирал лифт и паднали хора, като се сещам за поне две деца. За щастие, фатални случаи все още няма. Да продължим да дърпаме дявола за опашката е безумно. От една страна, псевдоеколозите е време да млъкнат, защото накрая ще умре човек заради техния популизъм. От друга страна, собственикът на лифтовете трябва да обяви план за корпоративна социална отговорност и залесяване на сега пустеещи или обезлесени площи (всъщност, такива има много в самия парк Витоша, поради безстопанственост и нехайство на неговите директори и разхождащите се в парка хора ги виждат всеки път), което многократно да компенсира дърветата, които е нужно да се отсекат при монтирането на новите модерни съоръжения. Абсурдно е да говорим в каква европейска столица на зимния спорт може да се превърне София, ако падат хора от аварирали допотопни лифтове, за които няма резервни части.

Петият проблем е промените в закона за потребителския кредит, за които аз и доста други икономисти и юристи бием камбаната вече няколко месеца, откакто бяха предложени от Георги Кадиев и гласувани от парламента. Настойчиво посочвахме на българските депутати, че огромното оскъпяване в проблемните казуси идва от некоректни компании, залагащи несъразмерни такси при просрочие (например, закъсняваш с една вноска и дължиш по 100 лева дневна наказателна такса), а не от ГПР-то и лихвите по кредитите. Тъй като това са малки суми за кратък период, ГПР-то винаги е високо и то не е адекватен показател. Например, само една такса от 20 лева за разглеждане на документи изстрелва ГПР-то на кредит от 300 лева за два месеца на почти 100%. Но пък за много потребители е приемливо да получат 300 лева и да върнат с лихви и такси 400 лева за два месеца, стига да ги получат веднага и без обезпечение. Конституционно мнозинство депутати не послушаха специалистите, не се допитаха до потребителите и самите компании, ограничиха ГПР-то и създадоха пълен хаос. Няколко месеца по-късно вече е ясно, че това е напълно грешна регулация, над 1.5 милиона потребители трябва да преминават през нови заплетени процедури, за да получат необезпечен кредит, а неетичните компании дори завземат по-голям пазарен дял, тъй като някои етични се оттеглят. Всичко това се случва в особено лош за потребителите момент, тъй като много хора са с блокирани средства в КТБ или със забавени заплати, поради проблеми на компании, работещи с КТБ, икономиката продължава да стагнира и все повече хора биха се нуждаели от краткосрочен заем, за да покрият по-високите сметки през зимните месеци. Това е отличен пример за неадекватен закон, приет от депутати на инат срещу мненията на специалисти, потребители и предприемачи, и то в особено неподходящ момент. Новият парламент трябва да остави ограничението на ГПР само за кредитите над 12 месеца и да погледне към истинския проблем, а именно практиката да се залагат с дребен шрифт несъразмерни наказателни такси при просрочия.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!