На 84-годишна възраст ни напусна Никола Желев Хаджиангелов – Николай Желев, талантлив журналист, публицист, драматург.

Роден е в Хасково на 12 юни 1933 г., бил е зам.-главен редактор на в. „Трудово дело” (1954 – 1970), където създава хумористичната притурка „Нашето сито”; отговорен редактор е в Българската Национална телевизия (1970-1990); създател и главен редактор на в. „Пенсионер” (1991), преименуван на „Трета възраст” (1992), на който седмичник е първо главен редактор, а след това до кончината си е негов директор.

Изпод талантливото му перо са излезли тридесет и седем документални филма в телевизията, Военна киностудия и студия „Време”, комедийни спектакли. Дълги години списваше колонка по актуални теми и събития във в. „Трета възраст”. Автор е и на многобройни текстове в различни публицистични жанрове за Националното радио, вестници, списания, албуми, книги.

Роднините, близките и приятелите загубиха скъп, обаятелен, грижовен и всеотдаен човек, а българската журналистика – един даровит автор на изящно и смело слово.

Поклон пред светлата му памет!

А ето и един от емблематичните фейлетони на Николай Желев:

КАК МИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА

Както е видно от тук приложеното Свидетелство за свето кръщение, издадено на 26 Юлий 1933 г. в гр. Хасково, Пловдивска епархия, съм се родил на 12 Юний същата година като отроче от мъжки пол и съм кръстен на въпросната юлска дата от свещеник Никола Попмаринов в енорията на хасковската църква “Св. Богородица”. И съм именуван в светото кръщение Никола, а цялото ми фамилно име е Никола Желев Хаджиангелов.

Да, ама сега в личната си карта фигурирам като Ангелов. А това стана в един есенен ден на безкрайно далечната 1950 година. Тогава в битността си на ученик в 11 клас трябваше да получа граждански документ за самоличност, наричан по това време паспорт.

Със заветното Свидетелство за свето кръщение и детско юношеска портретна фотография, смутен и окрилен от признанието за зрелост прекрачих прага на Русенското градско управление на Народната милиция. Там засукана машинописка и строг мустакат майор оформяха гражданските документи.

- Как се казваш, момче? – стрелна ме в упор майорът.

- Никола Желев Хаджиангелов – издекламирах почти като новобранец.

- Какво, какво? – скочи мустакатият. – Хаджиангелов ли рече?

- Да... такова... тъй пише в свидетелството.

- За какви хаджии и попове ми говориш бе, момче! Свършиха тия работи вече!

После се обърна към момичето и изкомандва:

- Пиши го Ангелов!

- Ама то... фамилията... дядо ми, баща ми... – опитах се да отклоня преименуването аз.

- Няма дядо, няма баща, друго е времето вече! – отсече майорът, а машинописката бе приключила с второто ми кръщение.
Влязох в милицията Хаджиангелов, а излязох Ангелов. Пак добре, че мустакатият не се заяде със самата дума “ангел”, което си е изцяло продукт на низвергнатата тогава религия.

Ето така ми разгониха фамилията преди 58 години, та оттогава взех да пиша и се подписвам като Николай Желев.

И така си е до днешните ми 75 години.

Николай ЖЕЛЕВ
в. „Стършел”, 2008 г.
Шарж Борислав ЗЛАТАНОВ