Какво каза и какво не Милена Милотинова с нейната концепция за БНТ

В решителната фаза на конкурса за генерален директор на Българската национална телевизия пред СЕМ Милена Милотинова представи визия, в която обществената функция на медията не е само и единствено изпосталял от неискрено използване законов термин, а двигател за радикална модернизация. Под надслова „БНТ – телевизия в интерес на обществото“ тя очерта пътна карта за извеждането на „Сан Стефано“ 29 от сянката на търговските медии, (а и - на политическите зависимости и незабележимото на пазара, видимо ниско качество на продукцията ѝ, бел.а.), като си постави смела цел - превръщането на публичната, обществена телевизия, която плащаме с нашите данъци, в лидер по доверие и иновации.

В началото на представянето на Милотинова председателят на СЕМ Симона Велева отбеляза, че са получени и три писма в нейна подкрепа – от Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, от Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля и от Македонския научен институт.

Сред водещите приоритети в концепцията на Милена Милотинова са високите журналистически стандарти, спазване на европейските журналистически стандарти, технологично развитие и модернизация, като тя подчерта, че „постигнатото трябва да се надгражда“.

Милотинова започна с това, че ще поръча проучване и анализ на очакванията на аудиторията: „Къде можем да добавим, къде да коригираме и къде да създадем нови продукти в зависимост от очакванията“. По думите ѝ на тази основа ще бъде разработена програмната схема. (Това е нещо ново на телевизионния пазар, особено що се отнася до т.нар. обществени медии - като цяло БНТ през последните години търси евтин ефект, но с много пари - резултатът е уж рейтингови, но силно негледаеми и некачествени продукти, особено, ако на тях се гледа като на потенциални конкурентни в полето на комерсиалната телевизия, бел. а.)

Кандидатката за генерален директор на БНТ постави акцент върху начините за финансиране на обществената телевизия. По думите ѝ настоящият модел на държавна субсидия на база „час програма“ не гарантира достатъчна независимост и устойчивост. (Тук става дума за това, че всяко ново правителство държи БНТ на къса верижка, като решава колко бюджет да ѝ отпусне в зависимост от нейното поведение. Едни от най-сериозните забележки в критичните доклади по време на управлението на Емил Кошлуков, продължило като и.д. и цял втори мандат, без той реално да е избран за него, докладите на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа /ОССЕ/, Европейската комисия и Репортери без граници подчертаваха не само срива на свободата на словото у нас до 112-то място, като посочваха водещата роля на БНТ в този процес, но и "наградите", които телевизията получаваше за подходящото и фаворизиращо определени политически сили отразяване на изборите (ГЕРБ, ДПС). Не веднъж представители на ПП, ДСБ и ДБ, както и президентът Румен Радев са се оплаквали, включително в студиата на БНТ по време на предаване, че техният глас не е достатъчно и съразмерно отразен от "обществената" БНТ. Протестите, отворените писма, събрали хиляди подписи и писмата до СЕМ на естествено сформиралата се гражданска група "Да върнем БНТ на обществото" винаги е акцентирала върху тези зависимости. В нея влизат отстранените от Емил Кошлуков кадри - журналисти и лица на медията: Боряна Пунчева, Искра Ангелова, Камен Алипиев - Кедъра, Марио Гаврилов, Роберт Ковачев, Мария Стоянова, Камелия Дончева, Горан Благоев и др., бел.а.)

Милена Милотинова не влезе в точно тези детайли, но лансира възможността за обсъждане на алтернативи на финансиране, включително разгледа възможността бюджетът на БНТ и БНР да е процент от брутния вътрешен продукт. Според нея има добри европейски практики, които могат да бъдат приложени. Като естествен партньор в този дебат тя посочи Българското национално радио.

Милотинова не спести и критики към прозрачността на разходите. С мерник върху 24-те милиона лева за „външни услуги“ в последния финансов отчет на БНТ, тя се ангажира с незабавен одит при встъпване в длъжност.

Нейното предложение за „много по-хоризонтално ориентирана структура с повече делегирани права на ръководните звена“ предвижда при необходимост създаване на временен консултативен съвет към Управителния съвет и формиране на ад хок креативен борд в подкрепа на програмното развитие. (Тук е важно уточнението, че това наистина се налага, тъй като понастоящем БНТ се управлява на практика еднолично. Директорът взима всички решения, като не е санкиониран от никого, неговият Управителен съвет е избиран и предлаган от него самия и очевидно не може да упражнява контрол над неговите решения, а Съветът за електронни медии е онзи орган, който го е избрал и който на практика политически стои зад него, защото самият СЕМ е посочен на принципа на политическата квота. И докато този възел не бъде развързан, директорите на БНТ могат да изпълняват политически и икономически поръчки безнаказано, бел. а.)

Сред програмните приоритети Милена Милотинова открои следните: БНТ да бъде „алтернатива на търговските медии, място за дискусия и културен дебат“, с повече разследвания, редакционна независимост и силно дигитално присъствие. „Амбицията ми е БНТ да бъде лидер в новините с добре мотивиран екип“, каза Милотинова и добави, че ще се бори за по-високи възнаграждения. (Голямата несъразмерност между заплащането за определен вид високо квалифициран труд в частните две национални телевизии и БНТ породи и протест през миналата година в самата телевизия, защото работещите там - особено т.нар. технически служби, са със скандално ниски заплати. Не е тайна и че щатът на БНТ е изкуствено разширен, но Милена Милотинова не даде знак, че смята да го съкращава, бел. а.)

Тя се обяви за запазване на настоящите часови пояси и въвеждане на кратки breaking news в следобедния пояс, които да динамизират програмата (може и без водещ). Очевидно (по линия на отварянето на телевизията към зрителите ѝ и премахването на цензурата и контрола на съдържанието в ефир, бел. а.) тя предвижда и отворени интернет форуми към предаванията с възможност за въпроси, задавани директно в ефир.

В областта на филмопроизводството Милотинова каза, че ще продължи линията за създаване на собствени сериали и документални продукции, включително „конвертируеми филми“, които могат да се продават. (По закон БНТ е длъжна да харчи 10% от бюджета си за това, бел. а.) Тя предлага конкурсните процедури за външни продукции да бъдат широко обявявани и по-прозрачни. (Тук трябва да се подчертае, че ако има теч в публичните средства, с които се издържа телевизията, то той е именно чрез сериалите и външните продукции. Финансовите одити в БНТ реално никога не са довели до реални резултати и със сигурност там новият директор може да назначи нужните проверки, бел. а.) 

Ето още какво каза Милена Милотинова, предаде го БТА:

По отношение на вторичните канали, Милотинова предвижда БНТ 2 да запази културния си профил и регионалното присъствие с активна роля на регионалните центрове във Варна, Пловдив, Благоевград и Русе. БНТ 3 да бъде със спортно-развлекателен профил със съдържание за здраве и начин на живот, а БНТ 4 – канал за българите в чужбина – да развие двупосочна комуникация, включително чрез активно включване на българските общности зад граница и техните културни инициативи.

Милена Милотинова изрази намерение за засилване на разследващата журналистика, включително интегриране на разследващи елементи в новинарските емисии, както и за по-силно присъствие на БНТ в социалните мрежи и дигиталните платформи.

По отношение на външните продукции тя предложи по-широка публичност и прозрачност на конкурсните процедури, както и насочване на бюджета към външни партньори само в случаите, когато телевизията не разполага със собствен капацитет.

На въпрос на Габриела Наплатанова, член на СЕМ, какви са значимите каузи, според нея, в които БНТ би се включила, Милотинова отговори, че е заложила в концепцията си БНТ да стане лидер и в каузите. По думите ѝ телевизията може да развива постоянни кампании по значими обществени теми. „Кампания „Не карай дрогиран или пил – запази човешки живот“ би била удачна“, посочи тя. Според нея БНТ може да бъде активна и по теми като природата, наводненията и засаждането на дървета.

Тя подчерта, че не би допуснала политическо влияние и че е доказала това в професионалния си път.

Милотинова посочи също, че ще изисква одит на досегашното ръководство, „за да знае на какво стъпва“. „Виждам неща, които можем да подобрим, като да въведем повече прозрачност“, добави тя по отношение на отчетите на БНТ и даде пример с 24 милиона за „външни услуги“ във финансовия отчет на БНТ, които не е ясно за какво точно са похарчени.

Тя даде пример с отчета на Българската телеграфна агенция (БТА), в който разходите са разбити по пера, „за да може всеки данъкоплатец да знае за какво отиват парите му“.

"Поканена съм от СЕМ на това изслушване. След като съм поканена да взема участие в отворената вече процедура, аз се явявам, защото държа на БНТ." Така тя отговори на въпрос на Галина Георгиева как вижда участието си в конкурса предвид съдебните дела, които се водеха. Пак на въпрос от нея дали според нея СЕМ трябва да избира генерален директор на обществените телевизия и радио, Милотинова посочи, че според нея точно Съветът за електронни медии трябва да избира генералните директори. „Това е широко застъпена европейска практика“, уточни тя.

Попитана дали има екип, с който би работила, ако бъде избрана за поста генерален директор на БНТ, тя отговори, че познава хората от БНТ, познава медийната среда в България и има готовност да предложи Управителен съвет с качествени хора, които да постигнат резултатите, които е заложила в тази концепция. "В нея бих въвлякла целия екип на БНТ, който има експертизата и професионалните качества," уточни тя.

На въпрос на Къдринка Къдринова, член на СЕМ, относно твърдението в концепцията й, че „Анализът е всичко“, Милотинова отговори, че за нея анализът е много важен, стига той да не предопределя резултатите. „Анализът е ключът към всичко. Но и по начина, по който правим анализа, можем да предпоставим дадени резултати. Моята идея е да не предпоставям резултати“, каза тя.

Кандидатката за генерален директор на обществената телевизия подчерта, че ще използва потенциала и експертизата на работещите в БНТ, които са над 1200 души. Когато се вземат определени решения – за нови програми, предавания, декори, технологично обновление, могат да се привлекат специалисти, колеги от БНТ, за да използваме вътрешната експертиза на телевизията и да не утежняваме структурата с разходи, обясни тя.

Попитана от Пролет Велкова дали визира конкретни имена в изложението си, че иска да върне на в БНТ доказани професионалисти, които са напуснали, Милотинова отказа да цитира имена, но спомена награждаван по света репортер за материалите му от войната в Украйна, който в крайна сметка е напуснал обществената медия.

Тя не визира конкретни имена в изложението, в което споменава, че иска да се върнат напуснали професионалисти от БНТ.

Според нея ролята на водещия в дискусионните студиа е на медиатор. Според нея водещият има роля освен с начина, по който кани гостите заедно с екипа си, но той трябва да може да зададе и адекватните въпроси. „Нашата работа е да питаме. А от събеседниците очакваме компетентни и откровени отговори“, уточни тя.

Според Милотинова е изключително добра практика да се прави проверка на фактите, изнесени от гостите в предаванията.

Председателят на СЕМ Симона Велева зададе въпрос към кандидатката как би постигнала баланса между промените, които иска да наложи, и спокойствието на работещите в БНТ.

„Убедена съм, че ще намеря този баланс. Тук става въпрос за основен принцип в моята концепция – приемствеността, особено по отношение на екипа. За да могат моите колеги в БНТ да са спокойни“, каза тя. Милотинова подчерта, че познава колегите си от БНТ, работила е с тях и ще разчита на този екип и на неговите професионални качества.

***

Милена Милотинова е родена в София. Завършва „Българска филология“ и „Английски език и литература“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което завършва магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Започва журналистическата си кариера в БНТ през 1990 г. като репортер, а от 1992 г. е водещ на централната новинарска емисия „По света и у нас“. Специализира в международни медии като BBC и NBC. Автор е на над 10 документални филма, включително „Хроника на едно национално предателство“.

През 2000 година влиза в Топ 10 на водещите на предавания за 40-годишната история на БНТ.

От 2001 до 2005 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание от НДСВ. През този период оглавява Комисията по медиите и е член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В момента води авторското предаване „Брюксел 1“ по телевизия Bulgaria ON AIR, където прави анализи на европейски и международни теми.

***

Процедурата за избор на генерален директор на БНТ бе замразена миналата година заради съдебно дело, което приключи на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС), с което обезсили определение на Административния съд София-област за спиране на изпълнението на решението на СЕМ за избора на генерален директор на БНТ.

На същото заседание членовете на СЕМ допуснаха всички тях до втория етап - разглеждане на концепциите и документите на кандидатите. Те взеха решение следващият етап да бъде днес, 19 февруари, а на 20-и да бъде обявен избраният кандидат.

През ноември миналата година Административен съд София – област спря новата процедура за избор на генерален директор. Петима кандидати подадоха документи за поста генерален директор на Българската национална телевизия в Съвета за електронни медии. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Очакваше се новият генерален директор на обществената телевизия да бъде избран на 16 октомври, но процедурата бе замразена.

Следете новините ни в GoogleNews