Прокуратурата се опитва да използва текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив - "буди неоснователна тревога" у гражданите.

Това се посочва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти - България, която изразява възмущението си от това, че проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, е обвинена за интервюта, в които изнася "информация от безспорен обществен интерес, а именно - възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките." 

Проф. Стоименова е под парична гаранция в размер на 20 000 лв. Прокуратурата я обвинява в това, че заради серия от изявления, "будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение", тя предизвика "висока обществена опасност".

Проф. Стоименова е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 326 от НК. Той гласи, че "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване".

Според АЕЖ да се обвиняват експерти заради изразени становища е "мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии".

Абсолютно недопустимо е и налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 000 лв, пишат от Асоциацията. По думите им подобни мерки заради изказване по експертна тема имат репресивен характер и целят "да накажат" този, който се е осмелил да изкаже собственото си мнение, което може да се разминава с основната властова линия. Те имат "смразяващ ефект" не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите, добавя АЕЖ.

Асоциацията на европейските журналисти пише, че във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова, прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии, като част от разпитваните са споделили, че са били питани дали разговорът с председателя на БФС е породил тревога у тях.

"Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот - това е и смисълът им - да се предприемат съответните превантивни мерки", заявяват от АЕЖ.

Те напомнят, че фактът, че се намираме в извънредно положение, не ограничава всички права на гражданите. 

Според Асоциацията ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване. "Такова ограничаване е недопустимо и ако българските власти го допуснат, това може да доведе до редица дела в национални съдилища и в Европейския съд по правата на човека", категорични са журналистите. 

Освен това те напомнят, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 31 март 2020 г. предупреди, че извънредните мерки не могат да бъдат за сметка на международните договори и зачитането на фундаменталните принципи и права. По думите й "демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии".

Преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура, пишат от АЕЖ.

Асоциацията на европейските журналисти се обръща пряко към главния прокурор Иван Гешев и го призовава публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви.

"Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди", заявяват от АЕЖ.

Те напомнят на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления - като побоя над журналиста Слави Ангелов. След няколко дни ще се навърши месец от ужасяващото престъпление в центъра на София, а все още нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани, добавят журналистите.