Славчо Кръстев, спасител от Бисер: Не съм никакъв герой

Юлиан Христов Последна промяна на 21 февруари 2012 в 09:39 2184 1

Село Бисер след наводвненията.
Село Бисер след наводвненията.

Пишат, че съм герой. Де факто аз не съм никакъв герой, защото хората ми свършиха основната работа при спасителната операция в с. Бисер. Това е екипна работа и човек трудно може да се справи сам.

Това ни е работата и гледаме да я свършим възможно най-добре. Факт е, че след нашето пристигане жертви няма. Това разказва пред OFFNewss.bg Славчо Кръстев - началник на дежурна смяна в Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Харманли. Той и неговите хора от екипа са първите спасители, които са на мястото само десетина минути след като сигналът е подаден от дежурния диспечер. „Ние започваме работа в осем. В осем и пет отидохме на сигнал да отводняваме къща в Харманли. Диспечерът се обади, когато вече бяхме започнали да работим в Харманли“, разказва Славчо Кръстев и уточнява, че в Бисер са били най-късно в 8.30 часа. В подобен критичен момент първото нещо, което се прави, е преценка на риска. Това обаче става в рамките на няколко секунди, допълва той. Първото нещоу което виждат спасителите е близо метър и половина бурна вода на централната улица в селото. „Обиколих селото – отидох до най-горния му край, след това – до най-долния. Преценката ми беше да започнем да спасяваме хора от долната част на селото, защото там беше по-дълбоко и второ – къщите бяха по-стари. Кирпичените къщи не издържат на влага, водата ги руши. Започнахме да работим...“, разказва Стойчо. След като взима решение къде да бъдат концентрирани усилията на екипа му, който се състои от 7 души, започва спасяването. До къщите може да се стигне само с лодка - трактор, пикап или дори БТР не могат да лязат в дълбоките води, течението е много силно, а във водата се носят ледени блокове. Славчо признава, че неговият екип не разполага с лодка. Именно тогава при тях пристига граничар от съседния Любимец, който носи лодка. „Не му запомних името, нямахме време да се запознем. Той като е чул за какво става въпрос, взел си е лодката, качил я на колата и дошъл в Бисер. С неговата лодка започнахме спасяването“, спомня си Славчо. Първите хора са спасени с лодка. Славчо Кръстев не помни броя на хората, които са извадени с лодката. „Спасихме наистина хора, които се нужаеха от спасяване. Въпросът беше да се изкарат хората, на които къщите наистина можеха да паднат и да пострадат или да загинат хора“, допълва той. И обяснява, че след като са спасили първите две семейства къщите им се срутили. „Това беше критичното – да не падне къща или навес. Ние сме оборудвани и ще се справим, но трябва да се спасят хората“, казва спасителят. Едва около 11.30 часа нивото на водата започва да пада. Тогава се включват и дошлите да помагат доброволци. Той не може да прецени до каква степен трагедията се е отразила върху психиката му. Той служи в пожарната от 18 години и споделя, че е присъствал на много драматични инциденти. Славчо е участвал в операция по гасенето на мащбни горски пожари, при жп-катастрофа край селото през 1991 година. Признава, че с годините вероятно е притъпил емоциите си. Първият му работен ден на Бисер приключва 24 часа след първоначалното му пристигане. Следват осем часа почивка, след което той отново се връща на работа. Към хората от OFFRoad-Bulgaria Славчо изпитва възхищение. „Възхищавам се на хора като тях, защото нищо не ги задължава да се отзовават при нужда от помощ, а те го правят“, казва той. Славчо обаче прави уговорката, че е много важно да се има преценка на риска, защото в много от случаите, при които има пострадали хора при спасителни операции, причината е липса на такава преценка. Най-малкото, което може да каже за доброволците от форума е, че те зареждат с ентусиазъм и енергия. Това от скоро прави Славчо ревностен фен на форума и неговата кауза.