"Представям си интернета - онзи голям звяр, който познаваме днес, че е започнал съществуването си като октопод. Малък. Лилав. Сладък. Безобиден. Пляска с пипала из морето и ние му се радваме... И с годините толкова много обгрижихме този октопод, че той стана същински кракен. Грамаден. Цар на моретата, цар на съдбите ни."

Така пише Йордан Връбчев в творбата си "В пипалата на Кракена", спечелила първа награда в категория „Текст“ в конкурса „Граждански будилник 2021“.

Кой е Йордан Връбчев?

Роден съм в Поморие - едно очарователно и спокойно градче на брега на морето. Учих в СУ "Иван Вазов", а после завърших природо-математическата гимназия в Бургас. Обичам всякакво изкуство – книги, филми, сериали, музика, театър. Падам си перфекционист и съм доста чувствителен. Това, което ме вдъхновява да пиша, са несправедливостта и страданието, обречеността, които постоянно срещам в ежедневието си, и срещу които се опитвам да се боря.

Младите хора разбират ли правилно гражданските си права?

Мисля, че разбираме най-пълно правото на свобода, особено личната. Оттук започва изкривяването, дори лицемерието в това разбиране, понеже много хора не зачитат това, че и чуждата свобода е неприкосновена; че колкото аз, толкова и кой да е друг има право да бъде себе си, да се отстоява, да бъде изслушван, да бъде зачитан и приеман. Правилен начин да се защитават човешките права е този, който не ги нарушава. Както в миналото, така и днес виждаме постоянно прояви на дискриминация, маскирани като „лични виждания“ – расизъм, хомофобия, сексизъм и прочее – те са доказателство за налагане на личната свобода над чуждата.

Много често прикриваме собственото си невежество и незнание, които често са опасни, дори смъртоносни, също зад твърдението, че защитаваме правата си. Да, човек има право на лични виждания и убеждения, но над собствената гледна точка винаги трябва да стоят науката и доказаните истини, пред които сме нищожни. Смятам, че болшинството от хората е наясно с основните методи за защита на правата си – виждаме всеки ден по телевизията протести, стачки и мирни събирания, четем в социалните мрежи декларации, подписваме петиции. Мисля, че се превръщаме бавно, но сигурно в едно по-отговорно и разумно гражданско общество.

Как изглежда дигиталният свят в твоите очи?

Дигиталният свят ни дава безкрайни възможности да изразяваме свободата си. Всяко мнение може за минути да се превърне в публикация. От тази гледна точка интернетът е абсолютният гарант на свободата ни. Смятам, че проблемът идва от хората, които сами унищожават свободата си. Хората сме тези, които не зачитат чуждото мнение в онлайн пространството. Хората не уважаваме другия, обиждаме го, подиграваме се. Постове, особено такива, в които се говори за нещо спорно или изразяват непопулярно мнение, неминуемо осигуряват на авторите си дигитален обстрел: някои спорове се пренасят дори в реалния свят, като може да се стигне и до опасност за живота. Но това е само от една страна: в интернет всеки човек може, освен инакомислещи, да срещне и свои съратници. Мисля, че точно в това можем най-пълно да видим свободата, която единствено трябва да се научим да не ограничаваме сами.

Имаме ли шанс срещу "кракена"?

Творбата ми е комбинация между есе и импресия и в нея говоря за големия кракен, т.е. интернета, който си е присвоил дните ни и ни е сграбчил в подводните дълбини. Там кислородът, т.е. свободата, е малко, но с минаването на годините ние все повече успяваме да опитомим звяра, да използваме пипалата му, за да се борим срещу неправдата, както и се превръщаме в създатели на собствените си права и свободи. 

Трябва да бъдем внимателни с интернет, защото е могъщ: може да бъде оръжие, насочено срещу неправдата, но и срещу нас самите. В дигиталното пространство трябва да се стремим всички да защитаваме свободата си, да бъдем единни срещу съществените проблеми на света. Безпредметно е да отричаме интернета или да се борим срещу него, защото той вече е по-голям и силен от нас. Вместо това трябва да го приемем и да полагаме усилия да се превърне в едно място на приемственост и разбиране, а не на омраза; днес ние живеем в интернет и е наша отговорността дали това ще бъде живот, изпълнен със страх и злоба, или с надежда и красота.

Какво трябва да е изкуството днес?

Изкуството не трябва да търпи ограничения. То може да представи реалността с такъв тон, че да разобличи пороците или да възвеличае добродетелите ѝ. Но творецът може да говори за света и максимално безпристрастно, за да предизвика именно нашите чувства да излязат наяве. Изкуството е израз на абсолютната свобода; може да играе роля на коректив на действителността, което е благородно и нужно, но не е задължително. Няма нищо задължително в изкуството, както нищо не е задължително в чувствата, понеже изкуството, за мен, е точно материалното проявление на чувствата.

Как те промени участието в конкурса "Граждански будилник"?

Конкурсът с начина на задаване и популяризиране на темата, с разнообразното жури, с цялостния си подход към проблемите на нашето време, говори за модерност и свежест, за това, че произведението – илюстрация, текст, снимка – отива при хора, които са отворени към нови идеи, към различен начин на себеизразяване, към всякакви гледни точки без капка предубеденост. Точно това ме подтикна да участвам както за първи път пред 2019-та година, така и в тазгодишното издание.

Участието ми донесе на първо място възможността и свободата да подредя и изразя мнението си по проблеми, които дълго са намирали място в мислите ми под една или друга форма. Спечелването му за мен е голямо отличие, понеже успя да ми вдъхне известна увереност като млад творящ човек, че има смисъл да продължавам да пиша и че това, което създавам, успява да достигне до хората и по някакъв начин да им въздейства.

За мен съществената част от наградата е удовлетворението, което ми донесе, и по-голямата смелост, с която ще подхождам към бъдещите си текстове. Не искам да омаловажавам и материалната част, която ще вложа във висшето си образование.

"В пипалата на Кракена" от Йордан Връбчев, може да прочетете тук.