В началото на май една новина много зарадва читателите на OFFNews - това беше радостното известие, че обичан български шлагер, а именно "Здравей, как си приятелю" по музика на Стефан Диомов и текст на Пейо Пантелеев, който познаваме в изпълнение на любима българска поп група Тоника СВ, е спечелил международно признание. В нов аранжимент и изпълнението на Нейко Генчев (под псевдонима Barney Esville) и американката Сара Харълсън, вече на английски, песента е класирана от жури от радио журналисти, DJ-и и водещи в класацията "Топ 40 на кънтри песните" в Европа на 23-то място. 

Нова проверка показа, че песента се е изкачила до номер 17 в престижната месечна класация за май. По този повод потърсихме композитора на песента г-н Стефан Диомов.

Искра Ангелова: Г-н Диомов, поздравления за успеха. Вашата песен „Здравей, как си приятелю“ в изпълнение на българин, с английски текст, стана част от топ 40 песни в класацията на САЩ за кънтри музика. Интересно ми е как се е стигнало до подобна идея?

Стефан Диомов: Никога не съм си представял, че моя песен ще влезе в международна класация. “Здравей, как си приятелю?“ е на цели 29 години! Написах я по повод един незабравим бенефисен концерт, случил се през далечната 1994 година. Концерт, който събра съставите: Тоника, Тоника СВ и Домино на една сцена след дълга раздяла. Текстът на песента е на приятеля ми Пейо Пантелеев. За радост тя получи голяма популярност и до днес е една от най-успешните ми песни.

Преди няколко месеца ми се обади Нейко Генчев, зам. кметът на Велико Търново, и поиска разрешение да преведе песента на английски език, за да я представи в международна класация. Нищо повече! Признавам си, че сметнах това предложение за крайно несериозно. Разбира се, казах „да“ и забравих за случая... И най-неочаквано, месец, два по-късно, ето ти изненада! Нейко се обади и възторжено ми каза: “Честито! Песента от раз се класира на 23-то място в американската класация за кънтри музика COUNTRY TOP 40.“ Чух песента и... О, чудо! Хареса ми много! Звучеше необичайно, различно, а посланието беше запазено. Чудесен превод и реализация, постигнати от Нейко. Песента е записана в студио в Нашвил (САЩ), изсвирена от кънтри музиканти и изпълнена от Sarah Harralson и самият Нейко Генчев под псевдонима Barney Esville. За моя радост в момента песента е вече на 17-то място.

Много смела идея, харесва ли ви, че в днешния свят всъщност няма граници и че всеки талантлив човек реално има възможност за пробив?

Да, в днешния свят наистина няма граници и така трябва да бъде! Всеки творец да има възможност за реализация където и да е по света.

Разкажете ни какво следва от това американско признание – за вас, за г-н Генчев, за неговата партньорка в изпълнението – певицата от Нашвил? В най-смелите ви мечти?

За мен това е щастлива изненада и признание,че и ние българите можем. Продължавам да работя – да пиша песни и да правя концерти. В момента пиша музика за куклен спектакъл.

Четох едно ваше интервю, в което казвате, че сте обиколил целия свят и че ние българите изобщо не бива да се оплакваме. Но тъй като ние сме най-бедната и болната, тъжната, обезлюдената и неграмотната, а и корумпираната страна в Европа, сигурно ни сравнявате с държави на други континенти?

Да, пътувах много. Посетих над 80 страни. Богати и много, много бедни. И винаги се завръщах в България с мисълта, че живеем в една прекрасна страна... Само че като че ли не я обичаме достатъчно!

Съгласен ли сте, че липсата на справедливост започва да боли – рано или късно. Вие как поддържате вашия оптимизъм? С работа, предполагам?

Да, разбира се... Зад гърба си имам над 4000 концерта и повече от 450 песни. Това ме направи вдъхновен човек. Как да не съм оптимист, когато всеки мой концерт е една прегръдка с публиката.

Понеже напоследък се занимавам с това да отразявам културните новини – не липсват фестивали, награди, форуми в България. Даже са прекалено много. Въпросът е защо нашата култура се оценява по-високо сякаш навън, отколкото тук, вътре? Имам предвид спечелилия най-престижната награда за литература Букър Георги Господинов, който има толкова гръмогласни и завистливи врагове именно в родината си; спечелилата такова признание в САЩ, родината на кънтри музиката, ваша песен; филмите ни, които вече печелят най-престижни международни награди; концертмайсторите на поне 20 международни оркестри, които са българи. А у нас, у нас… културата наистина е винаги на последно място. Нито политиците ни, нито самите им избиратели се борят за по-достойно положение на хората на изкуството в обществото ни. С какво си го обяснявате? Че днес една продавачка в супермаркет живее по-добре от един класически музикант, да речем? Защо?

Колко много въпроси, на които нямам отговор и които ме правят тъжен... Наистина, броят на „хейтърите“ в България е отчайващо висок, но силно желая това да не е така. Препълнените зали, успехите на българските творци у нас и навсякъде по света ме карат да вярвам, че един ден нещата ще се променят и държавата ни ще прегърне творците си. Мечтая за това.

Не намирате ли, че доста се промениха хората през последните години – станаха егоисти, зли са, отмъстителни са, пресметливи са, завистливи са? На интернет и социалните мрежи ли го отдавате, на това безконтролно плюене и писане по всички теми там? Или на политическия пейзаж? Ковид, вместо да ни направи по-смирени, по-скромни, по-благодарни... сякаш отприщи някакви дяволски енергии у нас?

Хората винаги са били малко или много егоисти. Мисля, че това е заложено в човешката природа, но ето тук е великата мисия на истинското изкуство.

Вие какво правихте по време на локдауна? Голямо изпитание беше, знам, че сте и боледувал тежко?

Да, беше изпитание за всички... Лежах почти месец в болница. Слава и благодарност на лекарите, които ме спасиха! Но всяко зло за добро. Локдаунът ми осигури време да се върна в спомените си и да напиша книга, която озаглавих „Белите и черни клавиши на моя живот“. И това връщане се оказа славно приключение!

Вие сте бащата на Тониките, може би най-обичаните поп групи у нас. А те се разделяха с годините, сега двама вече ги няма… на миналата Аполония обаче успяхте да съберете всички, които са тук, както и Петте сезона, че и със симфоничен оркестър – огромно събитие. Ще го повторите ли?

Да, ако имам сили... Макар,че концертът на Аполония беше повторение. Оригиналният концерт се състоя в Бургас. Беше посветен на незабравимата Ваня Костова. В него освен Тониките участваха и Тони Димитрова, 5-те Сезона, Боян Михайлов, Дани Огнянов и други. Изпълнители и публика се сляха в едно. Беше фантастично!

Разкажете ни пак как се събра Тоника, а после Тоника СВ и Фамилия Тоника?

Тук сякаш има пръст Съдбата, която събра точните хора, в точното време, на точното място. Общото между всичките състави е, че винаги търсехме песни, съответстващи на нашата характеристика и натюрел.

Вашите, техните песни ги знае всяко дете – ние сме отраснали с тях, а сега и моята дъщеря пее „Приятели“ и „Здравей, как си приятелю“. Защо според вас?

Всяка от песните си пиша с голяма любов. Държа да е земна, човешка и да стига до сърцето.

Четох, че на 79 години продължавате да карате колата и да сте на всеки концерт. Как го правите? Много възрастни хора у нас губят сили, надежда, смисъл, желание за живот - тук възрастта е сякаш присъда. Защо така?

Защото песните и концертите са нещо като допинг в моя живот. И пътешествията по света, разбира се.

А кога ще ходите в Гренландия? Научих, че мечтаете да стигнете и до там?

Да, все още мечтая да пътувам, да правя снимки и филми, а после да разказвам. При мен разказът е неотменна част от самото приключение. Вече имам 8 самостоятелни фотоизложби и няколко филма.

Какво научава човек, когато е на път?

Това, че често не ние хващаме пътя, а той хваща нас! И толкова щедро ни предлага великите пейзажи на майката Природа и Човешкия гений.

А кога ще направите нова фотографска изложба?

Надявам се тази есен.

Харесвали сте „Рики е повери“ (казвате, че сте ги имитирали дори), а кои съвременни групи слушате в колата си?

Много са, но най-вече АББА! Специално посетих концерта им в Лондон. Изумително преживяване - концерт от бъдещето. Макар че образите бяха холограмни, усещането за присъствието им беше стопроцентово.

Ако можехте, като един вълшебник, да върнете времето назад – какво бихте променил?

Нищо! Вървя по своя път с грешките, възторзите и разочарованията си. Дори си мисля, че в много отношения съм късметлия.

И понеже поетите, творците, талантите ни (според мен) трябва да обяснят на децата ни какво точно става – какво се случва със света ни, г-н Диомов? Епидемията? После войната? Икономическата криза, от която ние пък не сме излизали? Моралния разпад? Политическите игри? Липсата на идеали… Не съм носталгик по миналото, но какво ни предлага бъдещето?

Сигурно съм непоправим оптимист, но смятам, че светът все някак си ще се оправи, стига да има мир, а ние да бъдем по-добри и да се обичаме повече.

Благодаря ви от сърце и още веднъж – поздравления за успеха! Знам, че най-хубавото предстои.

Искате да знаете повече?

Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас. Става известен като ръководител на вокалните състави „Тоника“ и „Тоника СВ“. Работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на ГУСВ в София.

Занимава се с музика от 1961 г. Създава вокален квартет „Тоника“ през 1972 г. към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Първата му песен е „Балада“ – I награда от Младежкия конкурс за забавна песен през 1974 г. Първа награда от същия конкурс печели и „Интимно“ – 1978 г., а втора – „Къде си“ – 1979 г.

През 1982 г. „Приятели“ е обявена за „Мелодия на годината“ в конкурса на Българската телевизия. Песните „Сбогуване“ и „Разказвай ми“ са отличени с първа награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ през 1975 и 1979 г. От 1986 до 1991 г. е главен художествен ръководител на група „Магистрали“ към Транспортни войски.

През 1992 г. се връща в родния Бургас, където основава група „Горещ пясък“ към община Бургас. Две години по-късно успява да изглади всички противоречия и събира членовете на ръководените от него вокални групи във „Фамилия Тоника“. Новата формация има изключителен успех, а песента му „Здравей, как си приятелю“ печели годишната класация на „Музикална борса“ по Хоризонт на БНР за 1995 г. През 1996 г. възражда конкурса „Бургас и морето“ и е директор на следващите издания.

Основава група „Петте сезона“.

Сред популярните му песни са „Мария“, „Ако помниш“, „Разказвай ми“, „Дъждовно реге“, събрани в троен диск с хитовете му, издание на „Стефкос мюзик“. Носител е на много награди.