Война на световете (Fox)... и в самите нас

Война на световете ли? Нашата човешка война в нашия си човешки свят се води отдавна. Някои стават все по-груби. Други – още по-изтънчени. Оръжията са злоба, лицемерие, жестокост, алчност; липса на разбиране, емпатия, възпитание, морал, образование; или стремеж за пари, облаги, власт. Тия човешки войни не са и спирали. Мисля си, че поредица древни цивилизации са изчезвали, защото са достигали последното стъпало на своя самодоволен егоцентризъм. Откъдето нататък следва само… рестарт. И може би, природата си знае работата. Пресъхват водите, горите са изсечени, пада астероид.
Обичам да гледам хубавите сериали по-накуп, когато може. Ако не са епохални епопеи, траещи колкото „откраднат живот”, преминал в „дързост и красота”. Вече бях прочел тук анонса на Калоян и първите епизоди се бяха появили. Търпеливо ги събрах. Уж нямаше да пиша, но ме подтикна друго. Не самият филм.
Четях коментарите на потребители на обичайното за търсене на филми място в Мрежата и се чудех на простотията. Ясно, хубавите фантастики са различни. Новия кино-роман на FOX Networks (предхождащ с месец време този на BBC-Mamouth) не е за любителите на сайфай екшъни, пълни само с брутално пуцане; бозави патаклами като конвейерни поредици, брандирани за дълги времена с марката „предатор vs алигатор”, примерно. Сайфай класиките (по-късно разбрахме, че са именно такива) могат да бъдат различни и в тях също да има и да няма много спецефекти или уродливи чудовища. Щастлив съм, че моето поколение видя Star Wars (начало: 25 май 77-а) и „Завръщане в бъдещето”, „Матрицата” и „Зов за завръщане” (дори и двата, от 1990 и 2012-а), първите от Aliens и „2001 Една одисея в Космоса”, „Дюн” и „E.T.”, “Контакт” и „Близки срещи от трети вид”. И как да очаквам, че някой, дето даже не знае език и граматика (различни от „шльокавица”), ще се вживее и разбере „Гравитация”?
Или тази версия на „Война на световете”? Която ме изпълни с толкова много тъга.

  Вс.сн.от foxtv.bg

Съвсем малко за самия сериал. Действието се развива днес, главно във Франция и оттатък Ламанша. „Същества” има, но не е наблегнато на ефектите. Последната игрална версия беше на Спилбърг с Том Круз от 2005-а (а още по-нов сериал върви по Епик Драма сега). Актьорският състав не е мегазвезден, но трябва да се споменат ирландеца Гейбриъл Бърн (“Желязната маска”, “Обществен враг”, “Стигмата”) и Елизабет Макгавърн („Имението Даунтън”). Творческият екип зад филма пък включва носителя на БАФТА Хауърд Овърман и изпълнителните продуценти от Urban Myth Films Джони Капс, Джулиън Мърфи (заедно с Овърман). „Те” идват днес, в съвремието ни. Астрономите са смаяни, военните чакат заповеди, през това време с невидим нервно-паралитичен импулс пришълците убиват всичко, което не е било зад екранирани прегради. Като онова, което ни разправяха по време на Студената война за неутронната бомба. Сградите и колите си стоят, човечеството е мъртво. Оцелелите не са много. Погват ги биороботи с вид на паякообразно куче. И понеже (в този вариант) докато властите се наумуват какво да съобщават, изчезва и глобалната мрежа (Фейсбук, Туитър, с всичко останало в облак и на дискове), а самите преживели не знаят какво се е случило и какво още им предстои. Поради което, почти всеки си я кара, както е свикнал, какъвто си е – вече изобщо необременен от медийните лозунги: „легнете с крака към взрива и се покрийте с чаршаф” или „ние ще победим империята на злото (която и да е тя)”.

Т.е., ако излизаш жив от мазето и виждаш по-лъскавата кола на съседа на паркинга цяла-целеничка – отиваш и забиваш отвертка в гумите; ако си добър родител, но обичаш само децата си (освен себе си и помалко съпруга – поне заради заплатата му) – закриляш ги колкото можеш, отказваш помощ на ранен непознат и не искаш да се грижиш за чужди бебета в близката болница (където те някак са още живи); семейството и домът са твоята крепост и ти милееш искрено за тях – но за всичко останало си има социални служби и милостинята на католическата църква (тъй те е научил животът ти)… Във филма един имигрант предлага сърцето и уменията си на бе́лите си съграждани, ала – може би – ако остане жив, той ще продължи да бъде зависим от тях за бъдещето си. Но самите военни във Франция имат вид на мигранти (ако се сещате какво искам да кажа) и, останали без централно командване, проявяват повече прагматизъм, организация и хуманност. Героят на Бърн иска да си върне екс-съпругата, двамата губят сина си и събирането им е по-добрата опция. Той е учен и извън любовта си, намира време да разсъждава и опитва варианти за справяне с катастрофата (не точно в стил „Денят на независимостта”).

Връщам се в настроението, заради което пиша, породено от потискащата идея на FOX: човек е такъв, какъвто е и никакви враждебни извънземни не могат да го накарат да излезе от социално-психологическата черупка на статуквото. Важи за всички. Шушумигите от световните правителства (някои загинаха този път, не знаем дали отвъд Океана са вдигнали Еърфорс Едно за бягство, или са успели да се заровят в бункерите в Шайен). Медийните манипулатори (съмишленици в заговорите на властта и прекалено сериозни, че да вярват в извънземни). Клерикалните учени от които зависи признанието на останалите им колеги (макар и децата вече да знаят, че човекът не е на само 20 хил.години и пирамидите не са гробници). Другите мечтатели и приключенци, които вярват, че не просто не сме сами, ами пришълците (сиви или зелени) всеки момент ще ни открехнат как да преборим смъртта и да пътуваме сред звездите. Някъде накрая в „редицата” е обикновения средностатистичен човечец, съпруг, баща, работник, наемник, бял или „муджахидин”, вярващ или безверник (който се съсипва ежедневно, живее както може или колкото му позволяват, бори се днес да има утре)… Черно-бяла картина не от цветен филм, а от онтологичното съществувание, ха-ха.
Жестокост във война – заради земя, петрол или вяра. Жестокост в уж мирния свят – заради злоба, безверие и безнаказаност. Самодоволна жестокост и неконтролируемо самоунищожение върху планета, където най-страшния еволюирал вид се е нарекъл „човек разумен”. Тези констатации са косвените последствия от емоционалното ми крушение след „Война на световете” на FOX; един пространствен разрез на мравуняк, ритнат с крак от турист – отвъд фантастичния хуманизъм на създателя Хърбърт Уелс, отвъд фантастичното предупреждение на манипулатора Орсън Уелс, в трупащата се реална безпросветност на „хомо сапиенс”.

Последно предупреждение: сериалът не е „забавно-развлекателен”. Оо, зависи от вас самите. Може пък да ви се види тъп и скучен. Прехвърлете се на "Проглеждане" (See, "Епъл оригинал"; в свят на слепи виждащите не са царе, а дяволи). Но и той ще ви натовари. Пък няма и бластери, ползват сопи. Изчакайте още седмица - идва Коледа и всички пак ще завъртят "Сам в къщи" (от 1 до 10), масово, по цял ден, завинаги.

(Илюстрациите са от сайта на продукцията във foxtv.bg.)

Още по темата

25/10/2019

Култура

"DARK" II: ами, ако парадоксалният кръговрат се случва?

27/09/2019

Култура

„МИЛЕНИУМ”: истории от разследващата журналистика

04/03/2019

Култура

КОЛКО ТЪМНО МОЖЕ ДА СТАНЕ В „DARK”

Следете новините ни в GoogleNews