"DARK" II: ами, ако парадоксалният кръговрат се случва?

След като „Троновете” приключиха, надеждата ми за още мъничко ТВ-удоволствие през тази година бе свързано именно с „Тъмнината”. Писах за първия сезон на сериала, още когато не бе станал толкова популярен – даже версията с български субтитри (май единствена задълго през 2018-а) не беше качествена, а и по обичайните 2-3 места в Мрежата някъде направо я нямаше. На идеите, връзките с ГДР (снимачното поле), паралелите с „Туийн Пийкс” (именно мракът и някои герои), трансценденталното докосване до недоказани теории (Sic Mundus creatus est: Така бе създаден светът), цикълът „33”… вече обърнах внимание. Тогава поне бе сигурно обещанието за втори сезон и времето му дойде (и отмина; а все още продължава да е сред най-сваляните по двете едноименни места, за които се сещате).
Вероятно, защото е добре направен. Защото е само 8 епизода (не 13, не 24). Защото актьорите не са от Холивуд. Защото го няма Брус Уилис да изкърти вратата в пещерата и да спаси централата и хорицата в градчето Винден. Защото е пригоден за разнородна възрастова аудитория. И не е дидактично поучителен – в смисъл: американците пак спасиха света. И сега се знае, че ще има продължение, дано не е рекламен трик – но се говори, че ще е последно. Създателите на „Дарк” (Баран Бо Одар, Янте Фризе и „Нетфликс”) продължават да ни карат да се лутаме в двусмислицата (едно от значенията на dark, нали) дали Бог, дали Еволюцията; дали Ефекта на пеперудата или хипотезата за огънатото пространство; Кога? по-важно ли е от Къде? Но и да мислим над зрителските ни наблюдения променя ли времето един и същ човек (герой), ако го заведе до различни свои кътчета и го хвърли в друг пространствено-времеви континуум. Ала без да му даде отправна точка между фантастика и реалност, между догма и фючър. Може би само с една книжка за пътуване във времето – която показват на автора и́ в пореден цикъл „33 назад”, преди да я е написал още.

  livejournal.com
Отново напомням, а интересуващите се знаят, че интернет информира за случаи на хора, попаднали внезапно извън своето време. Или също внезапно изчезнали от него. И невинаги с летящи чинии. Адам казва на себе си в еп.4, че каквото трябва да се случи – се случва и по този начин се затваря кръгът в причинно-следствения постулат. Но монолитен ли е детерминизмът? Ако в една астрономическа единица време можеш да се появиш няколко пъти в собствения си живот – дадено ли ти е да променяш ситуациите? Ще го кажа другояче, защото го има в действителността, смахнато някак, но и съвсем просто: отиваш на врачка, или сънуваш от т.нар. пророчески сънища. Първи вариант – разбираш, че утре ще умреш. И умираш. Втори вариант – казва ти се, не ходи там и там, не прави това и това. Приемаш, сменяш полета със следващия, или заранта пиеш кафе след кафе у дома, размишлявайки. „Твоят” самолет пада. Ти не си в него. И оставаш жив. (А някъде нататък в живота ти прочиташ мъдрото правило, че ако ти е писано да се удавиш, няма да те прострелят…)
Ако оставим настрана ядрената енергетика и атомните аварии, „Дарк” е и това – мрачно лутане в тъмата на екзистенциалните възможности за избор. Не по Хусерл и Киркегор. По-литературно, като по Камю и Сартр. Защото си зрител и на сцената в бункера в двора можеш да си речеш: абе, като тия четиримата и́ казват, че това се случва и синът и́ е жив, ама другаде, какво още трябва за да им повярва тая…

  express.co.uk

Ако в първия сезон на моменти ви е било тегаво да се ориентирате в семейните родословия, сега става още по-трудно. Зрители пишат, че им се налага, гледайки, да държат отворени на монитора картинки или схеми с указания кой кой е. Наистина е сложно, още повече, че сега циклите на прескачане във времето вече започват от 1921 г., минават през 54-а, 87-а и 2020 година и стигат чак до 2053-а. Създателите са постъпили „разточително” с героите и актьорите в тях – различни хора играят различните „присъствия във времето” на един и същ човек. И въпреки разширения диапазон на случващото се, може да се каже, че втори сезон набляга повече на миналото и фантастиката – което е развитие, сравнено с някак по-лесно „разбираемия” дебютен масив от 10-те епизода. Някъде по форумите в мрежата продължават сравненията на „тъмнината” със „странните неща”. Но в полза на „Дарк”: наричат го депресиращо интуитивен, а детските „неща” – инфантилни.

  pinterest.ch
Любопитен паралел ни подсказват в IMDB – ако помните „Завръщане в бъдещето” (1985), там датата 12 ноември също е критична за пътуващите във времето и решенията, които им се налага да взимат. Други зрители са открили пък несъответствие в заснетата автентичност. Въпреки, че това е първият немскоезичен сериал на Нетфликс (а и е сниман край Потсдам, Бранденбург и на други места, главно в бившата ГДР), когато героите използват телефони, набирането и звъненето било като в американските телекомуникации. Но ще простим тази грешка. Аз например, не знаех това.

  artofvfh.com

Сумарният рейтинг на продукцията в IMDB е 8.7 (при близо 150 хил. гласували); от епизодите от 2-я сезон шести и осми са с по 9.6. За сравнение, в първи сезон 8-а серия има 9.2, два епизода са с по 9.1.
Каролине Айхорн (Шарлоте Доплер, полицайката от Винден) участва в 16 от 18-те епизода; Луис Хофман (Йонас Канвалд) в 15 – в колкото и Йордис Трибел (като Катарина Нилсен); в 14 серии се снимат Мая Шьоне (Хана Канвалд), Стефан Кампвирт (Петер Доплер) и Тамар Пелциг (като Дорис Тидеман).
Младежите от сценичната история (тъкмо за разлика от хлапетата в „Странните неща”) са по-убедителни и естествени. Странни или влюбени, вглъбени или неми, но по-достоверно изглеждащи. Вече имах повод да напиша покрай другата споменавана продукция, че тийнейджърите „оттатък” взеха да ме дразнят с предвидимото им поведение и типично поамериканчения ентусиазъм, с който разрешават проблемите, които сами си създават.

  tumbir.com

Най-приятното изтрещяване за мен беше когато – ровейки из мрежата за това-онова за „Дарк” – попаднах във форума на „мамите” на изказване, което философски (но и почти научно-хипотетично) събира въпросите от сюжета на продукцията:
„… Джордън Питърсън бе споменал точно това изказване на Уилър, че звездите ги има, защото ние гледаме към тях, т.е. формирали са се в миналото, защото в бъдещето някой ги е наблюдавал. Стигаме пак до въпросния лууп, където минало, настояще и бъдеще се случват едновременно, и ние имаме само илюзия за тях. А тази илюзия е явно необходима. /…/ Уилър твърдял, че по-голямата част от Вселената се състои от огромни облаци потенциал, който все още не е имал контакт със съзнателен наблюдател. За него Вселената е гигантска арена, на която миналото още не се е случило / не е определено.” (Благодаря ти, Eleonora_27!) И да, Хокинг също мъдро заявява, че Бог и материя не се изключват. Ако мога да се пошегувам: пеперудата я е създал Творецът, но Парадоксът на пеперудата вече е наблюдение на рационалния ум (Човекът като мислещо създание). В самата възможност за свободна воля/избор виждам възможността всеки сам за себе си да определи дали всичко е предопределено. И „Дарк”, все пак не е поредица от DScience, а кино-мистерия, наблюдаваща моралните дилеми на героите си на фона на мечтите за пътуване във времето. (Но пък: в приказката на Одар-Фризе цикълът „33” се появява за зрителите още през 2017-а. Да ви е хрумнало, че тазгодишната авария в Архангелск се случва точно 33 години след Чернобилската?)

  loopingworld.com

Какво се очертава за догодина? Вероятно третия сезон ще е последен – такива са кредитите на създателите му. Както и, че някои въпроси ще останат без отговори, защото хипотетичните екзистенциално-технологични загадки са доста и могат да бъдат степенувани; някои ще „изпаднат” от въртележката на времето. Явно ще трябва да изчакаме новите серии за да разберем поне личното мнение на авторите дали бъдещето може да бъде променяно.
В пресата създателите на „тъмнината” винаги са твърдели, че още като замисъл са имали предвид 3 поредици, не повече. В интервю Фризе, съавторката на Бо Одар, казва: "Краят, ако знаете накъде отивате, е едно, но намирането на пътища към него е съвсем различна задача. Няма да отговорим на всички въпроси. Няма да разрешаваме всяка гатанка, защото понякога така е по-смешно. Все пак, да речем, че само 10 % от загадките няма да получат отговор.” Тя определя феновете на „Дарк” като хора, които са израсли със „Завръщане в бъдещето” и споделя: „Живеем в несигурни времена, страхуваме се какво ще се случи в бъдеще. И изпитваме носталгия по миналото, за това как беше всичко преди да имаме социални мрежи и интернет. И историите за пътувания във времето ни свързват по някакъв начин с копнежа ни по миналото и страха ни от бъдещето…” (https://oxy.news/).

  Бо Одар и Фризе (kinofilmpro.ru)

Снимките на финалната поредица започнаха още през юни т.г. Зрителите ще има какво да очакват, а Одар и Фризе ще продължат заедно в новия проект „1899” – поредна мистика, която този път се развива на борда на кораб в указаното време. За премиерата на актуалния сезон, от специални автомати в Германия, и на сайт, създаден като „дарктикет.де”, закупилите билети за градски транспорт на (и само) 21 юни 2019 г. – ще могат да го ползват и на 21 юни 2052 година. Инвестиция в бъдещето! Очаква се стартът на сезона да бъде на 27 юни 2020-а, защото точно тогава – във филмовата история – започва апокалипсисът.

  kinofilmpro.ru

Още по темата

10/08/2019

Култура

„СТРАННИТЕ НЕЩА”, хлапетата – патриоти и злите руснаци

19/07/2019

Култура

„АМЕРИКАНСКИ БОГОВЕ” – традиции срещу матрицата

04/03/2019

Култура

КОЛКО ТЪМНО МОЖЕ ДА СТАНЕ В „DARK”

Следете новините ни в GoogleNews