От 0,6 процента от БВП бюджетът за култура ще падне до 0,4 в следващите две години.

Това стана ясно след като Министерството на финансите публикува Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023–2025 година, която бе одобрена от Министерския съвет.

Следователно обещаното по време на преговорите на четворната коалиция увеличение на парите за култура до 1 процент от БВП няма как да се случи.

От публикуваната средносрочна прогноза се вижда, че парите за култура в рамките на следващите две години ще отбележат спад от 869.6 милиона към 823 милиона (от 0,6 процента от БВП до 0,4 процента от БВП).

На страница 64 на средносрочната бюджетна прогноза се вижда движението на средства за културата по години:

Тази новина идва на фона на непрекъснати скандали около Министерство на културата, предизвикани от ексцентричното поведение на министър Атанасов, които бяха туширани именно с твърдения, че ведомството си върши работата и че повече пари за култура никога не е имало.

Отново прави впечатление и още нещо - в документа на Министерство на финансите не е спомената по никакъв начин желаната от всички арт среди Стратегия за българската култура. Диана Андреева - Попйорданова от "Обсерватория за култура", която първа сигнализира за низходящата финансова тенденция, написа следното: "Това, което се случва, е откровен фискален цинизъм с българската култура и поставя под въпрос устойчивото развитие на културните дейности и достигането на публичните финанси до 1% от БВП."

Историята с вдигането на парите за култура до 1 процент от БВП е стара и обикновено се използва от всички политически субекти в предизборна обстановка. Конкретната политическа ситуация не прави изключение. Партиите, които формираха управляващото мнозинство, водиха дълги и публични преговори за културата и там се говореше дори за по-висок процент, от ДБ поискаха 1,5 процента от БВП.

Още по време на преговорите обаче направи впечатление и друг факт - в крайна сметка този 1 процент от БВП отсъстваше от финалната чернова на споразумението. Имаше го споменат само в графа "обсъждани идеи".

В арт средите се коментира още, че заявените намерения на управляващите за политиките в областта на културата не са никак новаторски - че на практика това е копи-пейст документ, в който вместо важни реформи, са заложени клишета, копирани от предни години, като например "по-широк достъп на зрители", "по-голямо разнообразие на представления".

Впрочем Средносрочната рамка не е обнародвана до момента от Министерството на културата. Последната новина там е от 12 април и съобщава, че след проведения конкурс за директор на Сатиричния театър на първо място е класиран Калин Сърменов.

А вчера в ново видеообръщение министър Атанасов призова всички да кандидатстват за програмите на НФК.

В Средносрочната рамка е посочен броят на културни събития, които се очакват в следващите две години - до 2025. Очакваното нарастване е в рамките на статистическата грешка.

Ако ситуацията се развие спрямо заложените параметри в рамката, в края на 2025 г. ще сме се върнали на най-ниското ниво на финансиране на културата ни - периода 1997-1998 година.