Софийската опера ще представи първата си опера за сезон 2022/2023 „Дама пика“ от Чайковски на 18 ноември. Следващите премиерни дати са на 19, 20 и 22 ноември. Режисьорката Вера Петрова разказва за работата си над „Дама пика":

"Достоевски определя „Дама пика“ като „връх в изкуството на фантастичното“. Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в полето на фантастичното.

Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин „Дама пика“ започват да се появяват веднага след издаването на произведението. Това е едноименната опера на Чайковски (1890 г. е първата постановка на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и британската екранизация от 1949, определена от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика. Защо теоретичните спорове около реалистичните и фантастични елементи в повестта продължават да занимават умовете на изследователите на Пушкин (повестта излиза за първи път през 1834 г.)?

Както при всички велики произведения и генезисът на творбата на Пушкин, и операта на Чайковски оставят пред всички нас предимно отворени въпроси без отговор, затова всеки творец търси да пренесе към публиката, това което прочита в произведението. Изборът дали да бъдем само в рационалното или във фантазния прочит е дълбоко личен и съкровен. Няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Но едно е ясно – в „Дама пика“ пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото изглеждат.

Чайковски също създава музика, която потвърждава, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава възможност за трансформация на живота? Той, според нашия екип, закодира в думата „игра“ философската сентенция, провокирана от източните учения, че животът и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на вътрешния ни свят, такъв какъвто го излъчваме към пространството, етера. Не случайно Махатма Ганди казва: „Единствените демони, с които трябва да се борим, са тези, които са вътре в нас.“

Всички образи, с изключение на Герман, са плод на неговата фантазия, на неговото вътрешно съновидение, според нашия екип. В този смисъл всеки герой, който се появява е вид архетип. Архетип, който нашият Герман създава в своя фантастичен сън. Черната дама, Графинята, не прави изключение. Фантастичното е толкова красиво закодирано под формата на уж реализъм, че влизаме в уникално съновидение, което не знаем дали е илюзия, сън или нова реалност, към която всички се стремим.

Това поне е четенето на нашия екип. Прекрасна е работата ни в целия екип, защото всеки един допълва другия в търсенето, четенето, усещането на това прекрасно и сложно заглавие.

Удоволствие е да се работи с Андрей Галанов – диригент, Нела Стоянова – сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева – костюмограф, хореограф – Александра Тихомирова, хормайстор – Виолета Димитрова, целия асистентски екип и нашите фантастични артисти – солисти и хор, която са в състояние да претворят всяка фантазия. Според нас историята не е просто за игра на карти, нито за реалността, в която живеем. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на главния герой, на неговото лично пътешествие. И понеже го представяме под формата на фантастичен сън, в който той попада, всичко променя своето звучене и присъствие. Противоречието стои в това кое смятаме за реалност или илюзия. В съновидението си Герман може да бъде и Човек, и Бог! А кой говори през тези същности? В съня всичко е възможно...

Краят на Герман и Лиза е не само техен, ужасен финал. Нека не забравяме, че всеки край е и начало – колелото на вечността, което говори във всеки един от нас."

В представлението участват Герман: Костадин Андреев, Мартин Илиев, Едуард Мартинюк; Граф Томски/Златогор: Венцеслав Атанасов, Веселин Михайлов, Антон Андреев, Станислав Трифонов; Княз Елецки: Атанас Младенов, Иля Селчуков; Чекалински: Ангел Антонов, Николай Павлов; Сурин: Бисер Георгиев, Ангел Христов; Чаплицки: Красимир Динев, Росен Ненчев, Даниел Острецов; Нарумов: Николай Войнов, Александър Георгиев; Разпоредител: Слави Манов, Марио Петров; Графиня/Полина/Миловзор: Весела Янева; Графиня: Гергана Русекова; Лиза: Цветана Бандаловска, Диана Гуглина Ламар, Александра Любчански; Полина/Миловзор: Виолета Радомирска, Александривна Стоянова; Гувернантка: Цвета Сарамбелиева, Юлиана Тодорова; Прилепа/Маша: Айла Добрева, Силвия Тенева.

Искате да знаете повече?

Младият офицер Герман е мрачен и мълчалив – влюбен е в непозната, която е знатна и богата и не може да му принадлежи. Оказва се, че Лиза – така се казва девойката, която е внучка на Графинята – е сгодена за княз Елецки. А граф Томски разказва историята на Графинята, наричана като млада в Париж „Московската Венера“, която след загуба в игрален дом, узнава от влюбения в нея магьосник граф Сен Жермен тайната на трите карти, които винаги печелят. Тогава Графинята заложила на тези три карти и си върнала загубите. Приятелите на Герман Сурин и Чекалински предлагат на Герман да узнаят тайната на трите карти и да забогатее, но той изцяло е обзет от мисълта за Лиза и се кълне, че ще спечели любовта ѝ.

Лиза не е щастлива от предстоящата сватба с граф Елецки – тя е влюбена в неочаквано появилия се тайнствен офицер Герман и в същото време изпитва необясним страх. Неочаквано той влиза в стаята и през балкона и признава страстната си любов. Срещата внезапно е прекъсната от Графинята, но Герман е щастлив от споделената любов на Лиза.

На бал у висш сановник, Герман получава бележка от Лиза за среща. Сурин и Чекалински отново му напомнят за тайнствената история с трите карти. След представлението на прелестния пасторал „Искреността на овчарката“ Лиза дава на Герман ключовете от стаята на Графинята, през която се влиза в нейната. Съзнанието на Герман е вече провокирано от историята за трите карти и мисълта за богатство, което би му помогнало да се ожени за Лиза, не му дава мира.

Герман влиза в стаята на Графинята, която след бала се унася в спомени за младостта си. Неочаквано появилият се Герман настоява тя да му открие тайната на трите карти, но Графинята не скланя. Разярен, Герман я заплашва с пистолет и Графинята умира от страх. Тайната не е разкрита. Лиза пише писмо на Герман и го уверява, че му вярва и не допуска той да е убил Графинята. Моли го да се видят в полунощ край Нева. Герман е обзет от панически ужас – в замъгленото му съзнание изниква призракът на Графинята, която му казва заветните карти: „тройка, седмица и туз“.

Отчаяната Лиза очаква Герман на срещата и той идва, държейки се като налудничав – говори любовни думи, разказва за смъртта на Графинята, мечтае за богатство… От несвързаните му думи Лиза се убеждава, че той е убиецът и когато Герман избягва с вик „В игралния дом!“, Лиза отчаяна се хвърля в реката.

В игралния дом има много хора. Тук е и сломеният годеник на Лиза княз Елецки, който търси случай да отмъсти на Герман за смъртта ѝ. Влезлият Герман се отправя направо към игралната маса и залага на два пъти големи суми, спечелвайки ги с тайнствените карти. Залага отново огромна сума, но никой не приема предизвикателството му, освен княз Елецки. Герман обявява третата карта на Графинята, но в ръката му вместо туз се оказва Дама пика. В изстъплението си Герман вижда в нея Графинята, която зловещо му се присмива. В безумното си отчаяние, той се самоубива. В последния миг в съзнанието му изниква светлият образ на Лиза и той умира с името ѝ на уста.