От стр. 1

След това концерта започна да върви към своя край.

Ник Кейв застана над публиката и се облегна на ръцете на феновете си.

И започна да ги дирижира.

Леко докосваше ръцете на дамите. След това им подаваше къде да пляскат.

Цялата зала издигаше ръце и като в транс изпълняваше налудничавите движения и звуци, които нейният проповедник подаваше.

Пляс – пляс – пляс.

Сякаш концерта премина в друго измерение.

А на сцената, отзад, на завесата изведнъж се появи кадър на червена завеса.

Не знам дали мнозина разбраха какъв е тоя кадър.

Но аз разбрах.

Това беше завесата от клипа Straight To You.

Онази, същата, измислена като визия, доколкото ми достигат познанията, от Антъни Корбин.

Само че Ник Кейв не изсвири тази песен.

Тя е останала някъде назад във времето - тогава, когато бяхме млади и слушахме тази музика, за да се пренесем някъде другаде, в един различен от нашия свят.

Официалния сет на групата свърши.

Публиката за миг забрави, че не е обикновена рок енд рол публика и започна да пляска и да тропа с крака.

И тогава бандата излезе отново.

И чух първия акорд на Weeping song.

Ник Кейв запя.

И обърка партията си.

Запя съвсем друга мелодия.

Първоначално си помислих – „гледай го, умори се и обърка”, но после си дадох сметка, че това е партията на Бликса Баргелд в песента.

И че Ник Кейв просто не я знае добре.

А след това чак си дадох сметка, че така и трябва да бъде.

Че тази партия си остава партията на Бликса и че не бива да се пее с неговото канто.

А Ник Кейв изведнъж скочи и слезе сред публиката.

И започна да пее там. А след това (очевидно отработен номер) изведнъж разкъса охраната и качи около 50 души на сцената.

И започна да пее с тях.

Цялата зала стана на крака (май пропуснах да ви кажа, че две девойки припаднаха и охраната ги изнесе светкавично навън).

Последна песен.

И край.

Осветлението в залата светна и публиката започна да се разотива.

Синът ми е на 15 и не е от поколението, което слушаше Кейв.

„Как ти се стори” – попитах го аз.

„Яко” – каза той и поехме към паркинга пред залата...

29 октомври, Белград

На тръгване от града решаваме да отидем да обядваме в Крушовац.

Няма да ви разказвам за софри, плескавици, каймак и вилямови ракии.

В колата си мисля за концерта.

А Рашо, който не е фен на Ник Кейв ми казва – „Пич, никога не съм му бил голям почитател, но това е най –якия концерт, на който съм бил”.

Аз си мисля същото.

Но чак сега, чак след повече от четвърт век слушане на Ник Кейв разбирам, че той не е дарк уейв.

Напротив – музиката му е с дълбоки корени в ритъм енд блус – а.

А Ник Кейв не е певец.

Той е проповедник.

А музиката му не е музика.

Тя е откровение и същевременно е антипод на себе си.

Мисля си тия неща, а денят бързичко се изнизва.

Минали сме на зимното часово време и в 15,30 започва леко да се смрачава.

А ние пътуваме.

От Крушовац през Ниш към Калотина...

И от тук към вечността...

Само че до вечността няма да стигнем.

Дори не знам дали сме тук в момента.

Днес е 30, аз съм в София, чета някакви опашати дивотии за дясното политическо пространство и си мисля, че всичко е суета.

Животът е кратък изкуството – вечно.

А нашата глупост – безгранична.

Благодаря ви, мистър Ник Кейв.

За това, че ми позволихте да стана част от вашата проповед.

Не съм вярващ.

Но вярвам на всеки ваш акорд.

Дори когато е изсвирен на ненастроената китара на Уорън Елис...