„Тотална щета“ е синоним на битието

Калина Палавеева 23 април 2016 в 10:00 6393 1

Леонид Йовчев в "Тотална щета".

В „Тотална щета“ ще се срещнеш с две тела, които силно миришат на изкуствени цветя. Нямат пол, но носят токчета, защото така им харесва. Солеността им се дължи на поливането със сълзи и пот. Искат да пораснат. Или да се смалят. Ако може. Тези тела стигат границата и я подминават дори. А границата не е физически определима или видима.

Тя се намира в теб. И теб. И теб. И винаги е различна. Границата е сборът от степените на приемственост, разбиране, мислене, чувстване, които притежаваш и които си готов да използваш. Не се налага да си добър по математика, за да гледаш този спектакъл. Достатъчно е да си си представял поне веднъж как изригват звезди, как пътуваш с кола по млечния път или как метеорит се удря в земята.

Най-новият спектакъл на театрална група „Метеор“ не се занимава с проблеми. По-скоро изследва естествените явления - живот, любов, красота, смърт и причините да ги превръщаме в проблеми. Инструментът, с чиято помощ се провежда изследването, е тялото. Използвани са всички функции, които то притежава – да произвежда движение, звук и енергия в количества, които рядко се срещат на театралната сцена. Ако има нещо, от което се пести, това е говорът. Може би защото текстът в театъра започва да прилича на пълнеж, натъпкан в устите на актьорите, а след това изплют върху публиката.

„Как се примиряваме с посредствеността“ питат Леонид Йовчев и Галина Костадинова, докато телата им рисуват абсурдни, кичозни и псевдокултурни картини, на каквито сме се нагледали в изложбеното пространство, наречено живот. Разликата е, че тук те се иронизират и преувеличават, докато не се взривят в главите и на актьорите, и на публиката. В момента на големия взрив или тоталната щета, се ражда свободата. Виждаш я пораснала – на сцената. Малка и непроходила – в съзнанието ти. Представлението, режисирано от Ани Васева те освобождава от това да знаеш кое е изкуство и кое не, кое е нормално и кое не. Кара те да вземеш тези решения отново. Сам.

Структурата на „Тотална щета“ не следва никаква логика. Ти си този, който превръща абстрактното в конкретно. Превеждаш от езика на аномалиите. Ухото ти чува как уж елементарни текстове, облечени в ноти, се трансформират във въпроси, чиито отговори не притежаваш. Това те обърква. Очите ти не виждат, но усещат промяната на ситуациите във вътрешното поле на актьорите. Ще повярваш, че Леонид Йовчер е изгубил контрол, а Галина Костадинова е нестабилна психически. Не само в кулминациите, а и в кратките тишини на спектакъла. Всеки фрагмент ще се промуши между слепоочията ти, независимо дали искаш, и ти ще си на ход. Защото според Гео Милев „психологическата основа на фрагмента е асоциацията“. А асоциации създаваш ти. Съзнателно или несъзнателно. И остана още нещо – като вирус ще те зарази енергията, с която си служат двамата актьори. Не се лекувай. Използвай я.

Знам, че „Тотална щета“ ти се случва почти всеки ден, но официално можеш да я гледаш на 20 май в пространството за съвременен танц и пърформанс – ДНК. Както метеорите, тя ще остави бяла димна следа върху теб. Ти ще решиш дали да я задържиш, или да я отмиеш.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    12012

    1

    erejnion

    24.04 2016 в 13:09

    Този спектакъл е доведена до тотална щета причината, поради която изкуството все пак е по-добро когато знае за границите, които го правят продаваемо (не да стои в тях, но да ги знае). Ограниченията карат артистите да изпъкват и да оставят впечатление в публиката. Липсата на ограничения може да направи представлението супер готино за режисьорът, но не и за когото и да е другиго.

    В такъв смисъл, да, спектакълът постига това, което иска. Просто не считам исканото за добра идея.
     
    X

    Най-влиятелните хора в Европа се събират в София