Теодор Ушев: Зарекох се да не измия нито една чиния в Канада

Теодор Ушев е един от най-успешните български артисти зад граница. Израснал в семейство на художник, той е аниматор, графичен дизайнер, плакатист, илюстратор и преподавател, но най-вече артист, който умело съчетава идеи и знания, за да създава успешни проекти, които му печелят световна слава. 

Последното му признание дойде от Американската филмова академия, която го номинира за "Оскар" за късометражния му филм "Сляпата Вайша". 

В момента живее в Монреал, където работи с Националния филмов борд.

За решението да замине, за анимацията, изкуството, преподаването и Вайша, той разказа пред OFFNews.

Стига до решението да заживее отвъд Океана след като тук стига предела на възможностите си и усеща, че нито творческата, нито политическата среда му дават възможност за развитието, което търси.

"Никога не съм имал идеята да бъда невъзвращенец. Интуитивно усещах, че това (Канада - б.а.) е място, където мога да създавам интересни неща. Да се развия като творец. Да се спася физически", разказва той.

"В последните години бях зациклил, създавах по някой и друг сполучлив плакат, дизайн, и все повече поръчки за прехрана, на конвейер. За да издържам на нечовешкото напрежение и работа, започнах и да пия повече."

"Политическата ситуация ми изглеждаше безнадеждна, с тотален контрол и доминация на една олигархична, продажна, корумпирана клика, наричаща себе си БСП (без да има нищо общо със социалистическата идея) и производните ѝ, неприкрити бандитски, лъже-националистически образувания. Това е раково образувание, което ако не бъде премахнато, просто ще доведе страната до летален край. Всичко това ме превръщаше в перманентно депресиран, озлобяващ се човек. Чалгата, арогантността, бяха навсякъде. В изкуството - долна халтура. Появиха се едни прости момчета, които, поспечелили малко пари или власт, си мислеха, че могат да контролират всичко, да налагат простащината, безнаказано, във всяка област. И да мачкат, мачкат всеки интелигентен или чувствителен човек. И си казах - стига. По-добре без биография (защото местейки се на друго място изтриваш всичко - достижения, всичко), отколкото деградация."

^{Творба на Теодор Ушев от времето, когато е студент в НХА.}

^{Снимка: Личен архив}

Въпреки колебанието, което го спохожда известно време, през 1999 г. решава да хване самолета за Канада, но си поставя едно условие: "Никога да не измия нито една чиния освен своята собствена. Никога да не нося пица освен моята, която ще изям. Човек никога не бива да се унижава - ако не уважаваш себе си, и другите няма да те уважават. В банковата ми сметка винаги е имало сума за един самолетен билет обратно. Въпреки че често съм имал нужда от тази сума", разказва Ушев. Вярва, че именно това заминаване го е съхранило - творчески и физически. 

Пристига в Канада и се включва в мултимедийната индустрия там, като работи по проекти за търговски обекти, предимно за мода и дребна промишленост. 

Там създава свои късометражни филми, които бързо набират популярност. С времето му се обаждат от Националния филмов борд с предложение за работа. Съвместно с тях прави късометражните „Тауър Бауър“ („Tower Bawher“, 2005), по музика на Георгий Свиридов, детския „Царица“ („Tzaritza“, 2006) и „Човекът, който чакаше“ („The Man Who Waited“, 2006) по текст на Кафка. 

^{Снимка на всички номинирани за "Оскар" на годишен обяд  с представители на Американската кино академия.} 

^{Снимка: Личен архив}

По анимацията се запалва още като ученик в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. 

"Винаги ми е било любопитно да наблюдавам движещи се образи, картинки. В училището за сценични кадри имахме кръжок по анимация. Направихме дори филм по мой сценарий, който спечели награди. След това обач, нямаше възможност да кандидатствам във ВИТИЗ (съдбата ме е пазела...) и реших да се занимавам с плакат."

Така започва да учи в Национална художествена академия специалността „Графичен дизайн“, а през 1995 г. се дипломира успешно.

Филмите му печелят множество награди по цял свят. Той също така работи и по мултимедийните анимации за албума и турнето On an Island на Дейвид Гилмор от Pink Floyd.

Негов баща е художникът Асен Ушев. Разказва, че "не се е поддал" на неговото влияние, защото е "диво македонско говедо", но именно това му помага да избегне конфликта баща-дете, който според него се среща в изкуството.

"Това не ми попречи да харесвам безумно работите му. Той наистина е художник, мощен, солиден, каквито в България има малко."

Теодор Ушев харесва и много други художници и признава, че "често си играе" с тях в работата си.

^{Кадър от "Nightingales in December " на Теодор Ушев.} 

^{Снимка: emptykingdom.com}

"Питат ме често, недоумявайки - наистина ли ти доставя удоволствие да си играеш със стилове и "цитираш" различни автори. Неимоверно! За мен не е важно визията на работите ми да е уникална, разпознаваема. Важното е тя да служи на идеята, посланието и концепцията. Една от най-добрите ми работи е изтриването на 100 ленти от филми на Канадския авангарден аниматор Норман Макларън в Музея на цивилизацията в Квебек (по случай 100 годишнината от рождението му). След това ги залепих (монтирах) и ги зарових като в "Капсула на времето" в кутия, която се пази в Квебекската филмотека. Този филм няма да бъде видян никога. Никой няма да може да каже добър или лош е той", разказва той. 

Споделя, че идеите на неговите произведения идват след дълго проучване, изучаване и анализ. После идва ред на "солидния и методичен труд, в който се раждат идеите".

"Всичките ми идеи се случват по време на работа - колкото повече работя, толкова повече идеи ме спохождат." Силно се разграничава от образа на художника съзерцател, който чака да му дойдат идеи "свише".

"Вдъхновението е дъвка за безделниците и мързеливците, които чакат да ги споходи музата свише. Обикновено изкуството не се случва така."

От 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света, включително в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия и Великобритания, а освен тънкостите в занаята, той учи колегите си да бъдат смели и никога да не се предават, но и да не се взимат прекалено насериозно. 

"Започвам всяка моя лекция с цитата "Животът е сън (и всичко е игра)" - Калдерон де ла Барка, някога го играеха в Армията с Йоско Сърчаджиев и Наум Шопов. Когато си играеш с живота, нямаш свръхочаквания и си щастлив от всеки бонус, който играта ти пуска."

"Сляпата Вайша"

Филмът, номиниран за "Оскар", следва сюжета на разказа на Георги Господинов за Вайша - момиче, обречено да вижда с едното си око само миналото, а с другото - бъдещето. Работата по него започва в началото на миналата година.

„Сляпата Вайша" е част от книгата „И други истории" (2001), която е преведена на немски, френски, английски, италиански и др., музиката към филма е създадена от Котарашки, чийто клип "Демони" беше заснет от Теодор Ушев през 2012 г.

Аниматорът определя филма като "модерна класика" с ясна и универсална история. Според него филмът носи различен заряд и именно това кара Академията да го номинира за престижното отличие. 

"Не от вчера се опитвам да налагам различност. Когато дълго време капка пада върху камък, той един ден пробива. В случая историята на Георги помогна на капката, включи се като кирка, право в цепнатината. Баааам! А на Котарашки дължим добрата акустика, да е още по-ефектно."

Успешното включване на Которашки се дължи на това, че двамата са "замесени от една мая" и както казва аниматорът: "Минотаври, расли в мазетата, гледайки през прозорчето малкото светлина, която влиза, и мечтаейки."

С Георги Господинов в момента работят по още една творба "Физика на тъгата". Теодор Ушев все още не разказва подробности около проекта, но разкрива, че работи с нова анимационна техника. 

"Всъщност това е оксиморон, защото техниката е най-старата позната на човечеството, ползвана от древните гърци и египтяни, за създаване на реалистични портрети, предназначени да красят саркофазите на мъртвите. Нарича се енкаустика. И намерих начин да анимирам и движа рисунката с нея", разказва той. 

Покрай "Оскарите" графикът му е изключително натоварен и единственото, за което в момента мечтае, е да се наспи, но за почивка не може и дума да става. "Хванал съм се на хорото и трябва да го играя докрай, а преди церемонията е най-напрегнато", спроделя пред OFFNews той директно от полет WS1100 на Westjet за Лос Анджелис.

Още по темата

24/01/2017

Култура

Българска анимация с номинация за "Оскар" (видео)

23/01/2017

Култура

Вижте кои са фаворитите за Оскарите

14/03/2016

Култура

Мъдростта на сляпата Вайша и черешовото дърво, събрани в чаена чашка

20/01/2016

Култура

Най-добрите родни аниматори на гости в НДК

Следете новините ни в GoogleNews