Професор Борислава Танева е пианист, композитор и педагог. От 1990 г. преподава в Националната музикална академия, където е професор по пиано в клавирната катедра, а от 2016 г. е заместник-ректор по художествено-творческата и международна дейност. 

Професор Танева бе заместник-министър на културата в последните два служебни кабинета. Поводът да разговарям с нея са появилите се опасения сред част от културната гилдия за предстоящи фалити в държавни културни институти (ДКИ). Като причина се посочва евентуалното връщане на методиката от 2019 г. за тяхното финансиране.

Проф. Танева, в последните дни се чуват все повече гласове от културната гилдия, които твърдят, че има реална опасност до края на годината част от държавните културни институти да фалират. Вие бяхте заместник-министър на културата в двата служебни кабинета, предхождащи сегашния в оставка, и със сигурност сте наясно с проблемите в сектора.

Да, и моят глас алармира не от вчера за неблагоприятните процеси в областта на сценичните изкуства и за лошата перспектива, която все по-ясно се очертава пред тях. За съжаление, вместо да реагира на изключително динамичната обстановка, обуславяща се от световна икономическа, енергийна, здравна и финансова кризи, като че ли Министерството на културата (МК) се отдалечава все повече и повече от реалните проблеми и потребности на културния сектор у нас. Не искам да съм лош пророк, но в тази критична ситуация има съществена опасност държавните културни институти, включващи държавните театри, опери, симфонични оркестри на България, 51 на брой (някои с над стогодишна история), да фалират до Коледа.

Такива тези се дочуват напоследък. Защо съществува подобна опасност?

Аргументите са няколко. Първият: приключи действието на жизненоважното за всички ДКИ постановление на МС (ПМС 328 от 26.11.2020), осигуряващо като допълнителна компонента към съществуващата методика средствата за работна заплата на съставите в условия на Ковид-19. Продължаване на действието на постановлението беше приоритет на кабинета, в който бях, и ние направихме всичко възможно и успяхме да го продължим до 31.3.2022 г. Това даде глътка въздух на ДКИ-тата да изкарат нелеките зимни месеци. Изключително важно беше то да бъде продължено след март т.г., защото може и формално да сме излезли от извънредното положение в условията на Ковид, но това далеч не означава, че публиката с магична пръчица ще се върне и ще напълни залите. Процесът на завръщане на публика ще трае дълго и това е световен проблем.

След многократни обещания от страна на МК към гилдията, чак на 14 юни т.г. МС гласува действието на постановлението да бъде продължено със задна дата за още три месеца - от 1 април до 30 юни. Това закъснение и тази неяснота, както и липсата на ясна перспектива изнервя допълнително обстановката в сектора.

Каква е ситуацията към днешна дата?

След изтичане действието на постановлението на 30 юни т.г. и без компонентата, покриваща ФРЗ (фонд работна заплата), обстановката ще бъде изключително неблагоприятна за културните институти със силно рестриктиращия начин на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства.

Да припомним какво представлява методиката от 2020 г. за начина на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства.

Ще цитирам мерките, залегнали в ЗЗРК от 1.1.2020 г., както са публикувани в Държавен вестник. Знаем, че като подзаконов акт методиката е длъжна да изпълни тези изисквания.

1. При провеждане на спектакли и концерти в сценични пространства, включително и извън собствените зали на института, се субсидират приходи от билети до броя на местата на зрителната зала на съответния институт, за която е създаден продуктът.
2. При провеждане на оперни спектакли в турне се субсидират приходи от билети до 1000 зрителски места на представление.
3. Средствата се предоставят за приходи от билети в размер до 20 лв. средна цена от продадените билети за съответния спектакъл или концерт.
4.Според тях текущо през годината преизчислението на приходите от продажба на билети се извършва до 105 на сто от прогнозния бюджет в частта субсидия, в рамките на утвърдените средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година.
5. Установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт, което не може да надвишава 10 на сто от полагаемата субсидия за текущата година.

Не знам доколко „раз/четими“ и разбираеми за читателя са тези условия, но за всички, свързани със системата на сценичните изкуства, е напълно ясно, че това са силно рестриктивни мерки, касаещи финансирането на ДКИ. Ако през 2019 г. е имало някакъв повод (базиран на тогавашни анализи) за създаването им, то сега, само след три години, които преобърнаха света - условията, в които работим са напълно различни.

Всъщност въпросните рестрикции, макар и вкарани в чл. 23а на ЗЗРК (Закона за закрила и развитие на културата) и влезли в сила на 1.1.2020 г., така и не можаха да дадат реален резултат, защото - както знаем - Ковид 19 затвори театрите в началото на март същата година, така че тази методика в чистия си вид така и не можа да проработи на практика. Но е ясно, че изключително неблагоприятните рестрикции, бавно, но сигурно ще започнат да водят към трайни, лоши финансови резултати за ДКИ, които по време на действието на постановлението успяха да реализират положителни финансови резултати. И да не забравяме, че това силно ще ограничи стойностната им художествено – творческа продукция.

Тук трябва да отбележа, че оттогава датира и повишението на единния разходен стандарт за всички сценични институти с 0,50 лв., но към днешна дата това е вече твърде недостатъчно на фона на големите повишения на цените на материалите и инфлацията.

Повдигаме темата за вдигането на единния разходен стандарт?

Тази тема трябваше да бъде основна за настоящия министър и екипа му. Аз не съм чула въобще тази тема да е повдигана. А може би и няма как да бъде повдигана от министър, твърдящ, че това, че не е познат в артистичните среди, е предимство?! Така и не схванах логиката на това негово твърдение. Освен занимаващите се с изкуство и култура в България хора, министър „просто Наско“ така и не опозна и не разбра процесите в тези така специфични дейности, една от които е сферата на сценичните изкуства. Или не пожела, не знам…

Друг е въпросът, че заплатите на артистите в България са абсолютно неадекватни на образованието, което имат, и труда, който полагат. Този проблем е заобикалян от управляващите ни в последните години. Няма да забравя дълбокото учудване на дългогодишния премиер на България Бойко Борисов, когато разбра, че в структурата на БНР има музикални състави. Някой някога да го е виждал на концерт? Май веднъж беше и си тръгна на второто „полувреме“…

Кои са другите аргументи, като казвате, че ДКИ са заплашени от фалит?

Важен фактор е промяната в потенциала на публиката – от една страна, отвикнала да посещава културни изяви, а от друга - понасяща последиците на финансовата криза и инфлация, в която се намираме, тоест – обедняла.

Друг неблагоприятен факт е изключително поскъпналите консумативи (желязо, дърво, платове и мн. др.), необходими за изработка на декори, костюми, без които не може да се реализира един спектакъл.

Идва есенно-зимен период – енергийната криза е на прага ни, ако не и вече опитваща се да се настани трайно малко или много във всяко българско домакинство. Непредвидими ще бъдат сметките за ток, отопление и другите текущи разходи, както в домовете ни, така и в сградите, в които въпросните ДКИ произвеждат своята продукция.

Освен това – ресорната дирекцията СИХО (Сценични изкуства и художествено образование) по мое мнение е разбита. От края на април е без директор, а кадрите с необходима експертиза са критично малко, например - за експерт в областта на театралното изкуство – вече няма. Нямам представа откъде ще бъдат компенсирани така необходимите експерти в съответните области. И ако някой смята, че експертиза, базирана само на „теоретично“ ниво е достатъчна, то аз бих спорила много относно необходимостта да познаваш процесите, създаващи един спектакъл или концерт на живо и да си изградил опита си в практика.

Какви други проблеми смятате, че са първостепенни в сегашната ситуация?

Сред множеството проблеми мога да откроя като основен липсата на комуникация с МК. В най-добрия случай тя е силно затруднена – това е мнението на много колеги от различните гилдии.

Голям проблем са необявените конкурси за директори на някои държавни културни институти. Вече шести месец не се обявяват конкурси за директори на държавни културни институти с национално значение, а именно Софийска филхармония и Държавен музикален и балетен център. Според причините, изтъкнати от Министерството на културата, е необходимостта от промяна на сега действащата Наредба № Н-4 за провеждане на конкурси за директори на държавни културни институти. До този момент, видно от сайта на министерството, няма публикуван проект на нормативен акт, касаещ провеждането на такива конкурси. Тоест – процесът на планиране на програма във водещи национални културни институти за бъдещите им сезони е сериозно затруднен.

Което означава, че и.д. директорите не са съвсем в правото си да планират следващия сезон, но нямат право и да не го планират.

Тук отново констатирам проява на дълбоко неразбиране на практическата страна, касаеща провеждането на специфичните процеси в сценичната дейност. Явно ръководството в оставка на МК така и не разбра спецификата на плануване на дейността. Тя се планува с години напред. Години! Например да вземем един оркестър: ако артистите – солисти, които се канят са действащи имена от световната музикална сцена, то техните календари са заети с години напред и съответно с момента би трябвало да се прави сезон 2023/24, че и нататък. Как един директор с изтекъл мандат да си позволи да планира с години напред? А ако искаме в България да идват най-актуалните имена – друг начин, освен дългосрочно плануване – няма.

Също така - не се провеждат и обявените още през пролетта конкурси за директори на симфониетите в Шумен, Враца и Видин.

И тук се връщам за момент към рестрикциите от 2019 г. - един от най-важните въпроси, свързан с дългосрочното планиране в дейността на институтите е свързан с изискванията на чл. 23в от ЗЗРК, а именно невъзможността на институтите да разполагат със собствените си средства, реализирани от тях като превишение на приходите над разходите от предходната година.

А и още нещо, касаещо днешната ситуация - ДКИ нямат преизчисления за приходите си от края на март т.г., тоест – на практика въобще не знаят с какви пари реално разполагат.

Вие говорите за държавните културни институти, но няма как да не ви попитам какво става с независимия културен сектор?

Проблемът там е, че към днешна дата обичайните сесии за частни културни организации - фестивали, създаване и разпространение закъсняха изключително много с отварянето си и освен това имаха огромно забавяне с обявяване решенията на комисиите.

Някои от водещите ни фестивали са поставени в безпрецедентни условия и реална опасност изобщо да се случат!

Впрочем, какво се случва с регистъра на независимия културен сектор?

Бих искала да знам защо регистърът на независимите артисти, за който така усилено работихме миналата година, все още е „под кривата круша“?
Мисля, че отношението между т. нар. независими артисти и държавните такива е като на скачени съдове. Или още по-образно казано - едните създават „хоризонтала“, а другите вертикала на координатната система на българското изкуство, където произведенията намират своята точна публика. Между тези два фактора не трябва да има напрежение, а баланс и взаимно уважение.

И знаете ли къде всъщност се корени истинският и най-дълбок изначален проблем? В това, че България все още няма държавна стратегия за култура, която да се следва в краткосрочен и дългосрочен план, независимо от това кое правителство е на власт. Мисля, че е крайно належащо колкото може по-скоро тя да бъде изработена от широк кръг експерти и да започне реално да действа в услуга на перспективата на българската култура.

Има ли МК полезен ход по отношение на сценичните изкуства?

Спешно трябва да се потърси и намери начин за адекватно им финансиране в дългосрочен план, защото главен инструмент за осъществяването на държавна стратегия за култура би трябвало да бъдат именно държавните културни институти.