"СИЛАТА НА РОКА 10"

Юбилей по време на пандемия: рокът е по-силен

Емил Братанов Последна промяна на 28 септември 2020 в 13:11 1048 0

Poster

Снимка WeRock

Тази година ще сме по-телеграфни. Финалът мина с публика и бе успешен за още млади групи от страната – които показаха на феновете си, че рокът побеждава всичко, ако му се отдадеш и той озвучава мечтите ти.
Юбилейното 10-то издание на „фестивалът на Милена”, „Силата на рока 10” стана възможен по време на пандемия отново с помощта на Министерството на културата и старите спомоществователи – „Мастило Мюзик”, „Форте мюзик”, които овеществиха призовете в полезни и престижни за изпълнителите неща. Наградата на публиката пак бе една чудесна елкитара, тази на журито за спечелила конкурса авторска песен – записът и́ в професионално студио.
Известно съжаление трябва да „отчетем”, защото тъкмо юбилейният фест се случи във времето на Ковида. Кандидатите бяха по-малко, някои тъй и не дойдоха по различни причини. Традиционният полуфинал в клубна обстановка (т.е. първата от двете чудесни вечери на среща за групи и фенове) не мина по обичайния начин – нямаше я публиката. Но финалът в Маймунарника (паралелно с концерта на Орлов мост същата вечер) бе шумен, посетен, огласен от възторзи и надежди.

  Познайте колко е висока басистката!

Оценки за лайв по време на криза няма да правя. Всеки от свирилите снощи заслужава своите добри думи и 15-тина минути слава. В журито тази година се срещнаха Второто БГ рок поколение и доайените: бяхме със самата Милена, с Пепи Попов („Атлас”, авторът на прочутата „Кукла”), „сигналиста” Ицо Ламбрев и моя милост.

  Част от журито: с Драго, но без Ламбрев

По реда на жребия, шоуто (т.е. най-важната част от конкурса) премина така:
Първи излязоха „Nonsense” – 16-годишни ученици от дръм-школата на Драго. Той отново бе довел тинейджъри с много талант и видимо израстване година след година. Триото пя на английски.
Смениха ги други негови рок-школници: „Rebels”. Двойно повече хора и инструменти на сцената, клавишни, конкурсно парче на български. В един момент ме наведоха на мисълта, че тъй биха свирили вероятно заедно „Ера” и „Контрол” преди 30 години… Ако приемем, че с 4 амазонки на сцена биха изглеждали и по-красиви. Извън шегата, понякога изправените инструменти сигурно бяха по-високи от тези, дето ги държаха, обаче уменията, настроението и съответно признанието на публиката – бяха налице.

  Rebels

Веднага след „непекорните” се появи семейната банда от Плевен. Даже липсваше един от членовете и́, а „Гравитация Рок” са братя и сестри Малкодански от тамошен фермерски клан, чиито татко им е менажер и ментор. Три дами (14, 17 и 21-годишни) и 12-годишния китарист Мартин, който още с първите едно-две парчета (конкурсното отново бе на български) ни разби отвсякъде. Не комплимент, а истинско пожелание към него – докъде ли би могло да стигне това хлапе, ако не се откаже, ако продължи волно да живее, някак въплътен с китарата си. Сигурно нито „Осмъндс”, нито „Джаксънс” са садили или копали по нивите (предположение), но нашият фемили-бенд пък има възможността да научи повече (от собствен опит) за истинския живот. И да го превърне в чувство и послания. Дано!

  Гравитация Рок

Четвърти свириха „People of Maha”. Практически, трио от дами – сега с гост басист. Леле, какво шоу на сцената. Жокер за да си представите – вокалистката им е бразилка. Биа показа от първата секунда под прожекторите, че в кръвта и́ текат ритъм, танц, движение, театър. Тази година (след варненците предишния път) май това бяха „клубната група”, престрашила се да се изяви на фестивал. Има какво да правят, но пътят е динамично-чувствен и в правилна посока.
Пети. Милена ги пита – абе, момчета, това вашето име точно така ли се чете, вие „малоумниците” ли сте… Ами да, софийските „Imbecile” са заедно едва от година, но вече имат свое място в лайвове на екстремни банди от дет-трашърските среди. Пяха на английски. Звучаха хомогенно. Петимата имат авторски парчета за стара винилова плоча.

  Две поколения в журито

Също както при Драговите момичета и момчета, сега дойде редът на Пловдивските групи, протежирани от прословутия рок радетел под тепетата Тони „Сатаната” (екс „Рицари на огъня”). Той отново бе в Маймунарника с всички нас и се тюхкаше, че май едни от най-подготвените този път отсъстват. “Pretty Bad” обаче се „самобичуваха” ритуално. Въпреки че конкурсното парче даже било от готов сингъл, те бяха – може би – прегорели за участието си. Стигна се дотам, да се пренастройват цели два пъти докато траеше гигът им. Опитът на фронтмена за комуникация с публиката под рампата също не бе сполучливо. Ако грешките им послужат за урок, няма да е било напразно.
Последни в конкурса са филибейците от „Loners on the Hill” – които се пробваха и миналата година. Доста народ на сцената (и с гости за представянето си), една вокалистка с добри опити в звуковите пространства на неометъла, добри аранжименти и бавно, мощно и въздействено звучене. Парчета на български и английски. Ще се окаже, че повторението наистина било майка на успеха.

  Loners (FB galery)

Имаше специални гости за финала. А журито определи следните победители на юбилейния рок конкурс за авторско парче по време на пандемия (май всички, без едните пловдивчани, можеха да са сред тях):
3-то място за Rebels, 2-ро – за Nonsense, 1-во място и запис в студио за Loners on the Hill. Наградата на публиката отиде при „семейството” от Плевен – червената китара пое от ръцете на Милена 12-годишния Мартин под бурното одобрение на всички под сцената.
Силата на рока не е ваксина, но се оказа мощно терапевтично средство за съмишлениците от рок братството (особено за най-младите, които имат нужда от похвала и пожеланието да не спират). Нека е живот и здраве – догодина пак.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !