Редно ли е да съществуват минимални тарифи за създаване на произведения на изкуството?

В задочен спор влязоха творческите съюзи и АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори), а в ролята на арбитър е Комисията за защита на конкуренцията. На 22 януари тя излезе със становище, че въпреки изричен текст в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), творческите съюзи ще нарушат конкуренцията, ако въведат минимални ставки за създаване на произведения на изкуството.

Това засяга работещите на свободна практика филмови дейци, художници, артисти, писатели, музикални и танцови дейци, композитори и др. Трябва да се уточни, че не става въпрос за тарифите за препродаване и употреба на обекти на авторски права, като например пускане на музика в радиостанциите. Атакуваният текст (чл. 10, ал. 3 - "Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия.") има за цел да гарантира минималната цена за първоначално създаване на произведение (песен, пиеса, мюзикъл и пр.). Така например, когато актьор записва дублаж на филм или композитор прави аранжимент за радиото, съответните медии ще трябва да се съобразят с тарифите на професионалните съюзи.

Макар досега нито един професионален съюз да не е въвел такива тарифи като задължителни, има активност в тази посока. Преди време Съюзът на артистите се опитва да прокара разпоредба, в която АБРО е страна, и според която на ежегодна база тарифите се актуализират. Това насочва вниманието на АБРО (в нея членуват най-големите частни радиа и телевизии - б.а.) към текста и те "превантивно" се обръщат към КЗК за становище дали минималните цени не нарушават свободната пазарна конкуренция.

КЗК от своя страна се произнася, че текстът в закона би нарушил конкуренцията:

...чл. 10, ал. 3, изречение второ от Закона за закрила и развитие на културата, който дава възможност на творческите съюзи да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия, ограничава конкуренцията. Свободното договаряне на възнагражденията в най-голяма степен защитава интересите на двете страни – ползватели и творци.

КЗК дори добавя, че минималните тарифи биха били в ущърб на потребителя, тъй като творците нямало да се стимулират на пазарен принцип на създават качествени продукти. "Доколкото всеки един творец независимо от своите умения и опит, има гарантирано ниво на заплащане, той не би имал стимул да повишава качеството на работата си, което по директен начин уврежда интересите на потребителите", мотивира се комисията.

Така антимонополнитя орган поставя под въпрос смисъла от усилията на професионалните съюзи в тази посока. Защото ако се приемат подобни тарифи, те биха били лесно оборими в съда.

"Предприехме тази инициатива, въпреки че досега не са приети минимални ставки. За нас това е ситуация на несигурност, а подобни тарифи са незащитими в пазарно отношение", мотивира се председателят на АБРО Мехти Меликов пред OFFNews. В защита на това от асоциацията посочват санкцията, наложена след решение на Върховния административен съд и КЗК на лекарския съюз за определяне на минималните тарифи за медицински прегледи.

Според главния секретар на Съюза на българските композитори Ценко Минкин е съвсем в реда на нещата да има минимални ставки за създаване на произведения, които да гарантират екзистенц-минимума на авторите си. "В момента тарифите на БНР например са писани от счетоводители. Знаете ли колко се предвижда за аранжимент на фолклорен оркестър? 15 лева. А е адекватно да са поне 200. За написване на една детска песен нормално е цената да е поне 300 лева", коментира Минкин пред OFFNews. Според него нелоялна конкуренция е да се пада под общоприети тарифи, а не самото им прилагане. "У нас колкото пó частник е, толкова пó не му се иска да плаща", обобщава ситуацията с АБРО композиторът.

На сходна позиция е и Министерството на културата. Според него цитираният текст в ЗЗРК (чл. 10, ал. 3, изречение второ - "Творческите съюзи могат да приемат тарифи за минималните размери на възнагражденията на своите членове, упражняващи свободна професия.") цели да се постигнат адекватни възнаграждения на труда на творците физически лица. 

Кой как процедира

В хода на проверката си КЗК е поискала становища от няколко творчески съюза, които изразяват почти аналогични позиции: препоръчват въвеждането на минимални цени, но нито една от тях досега не е приела такива тарифи като задължителни.

Според Съюза на българските музикални и танцови дейци е законосъобразно да има минимални прагове на възнагражденията на артист-изпълнителите с цел "достойно заплащане на техния труд и предотвратяване на сивата икономика в сектора". Контролът върху изпълнението би трябвало да се осъществява от Дирекцията за авторски права към МК и Инспекцията по труда, смятат от СБМТД. Това не би навредило на конкуренцията на пазара, тъй като тя се определя от други критерии, а в същото време не бива да се слиза под определени цени, добавят оттам.

Съюзът на българските художници също няма действащи минимални тарифи. При нужда за ориентир служат цените, утвърдени от дружеството за управление и защита на авторски права „Иза-арт“. Членивете на СБХ понякога ги използват в случаите, в които им се налага да предложат цени за изпълнение на авторско произведение. Тези тарифи са от 1997 г. и са актуализирани през 2000 г.

Съюзът на артистите в България е приел през 2006 г. препоръчителни (защитни) размери на възнагражденията по видове, като при определянето им са взети предвид възнагражденията, заплащани от БНТ, осигурителните прагове и други характеристики на пазара на тези услуги в България. Уставът на САБ не предвижда санкции или други наказания при неспазването на препоръчителните размери.

Да се работи с минимални тарифи, искат и от Съюза на българските композитори. Оттам припомнят, че такава е била практиката в гилдията до 1993 г., а в момента текат дебати по въпроса за приемането на нови тарифи.

Практиката навън

В подкрепа на становището си КЗК посочва инициативи на ЕК във връзка с конкуренцията в сферата на професионалните услуги. ЕК не се противопоставя на регулирането на професионалните услуги като цяло, но ограничителните разпоредби трябва да съществуват единствено, когато осигуряват ефективни и пропорционални средства за защита на потребителите.

Много от професионалните съюзи в държавите, в които творческият труд "къща храни" и се уважава, предлагат богата гама от облаги за членовете си. Тя се простира от гарантирано минимално заплащане на труда, до социални и здравни осигуровки, правна асистенция при нарушени трудови права и др.