Шестото издание на Софийски международен литературен фестивал се провежда в НДК, Мраморно фоайе.
Представяме ви пълната програма за последните два дни от фестивала:
15 декември | събота
10:30 – 12:00
Детска програма: Прасчо и други приказни герои
Среща-работилница с Мила Попнеделева-Генова
Едно събитие за най-малките, в което Прасчо ще излезе от книгите, за да дойде на литературния фестивал и да се оплаче на децата как е описан и нарисуван от Мила като свинчо и как тя харесва другите си приказни герои повече от него.
За кой е писала Мила, че не си подрежда играчките? За Прасчо. Кой е нарисувала най-дебел от всички животни? Пак Прасчо!!! За кой е писала, че не си мие копитцата? За Прасчо. Честно ли е това? А кой е нарисувала да гази в калта? Отново Прасчо. За кой е написала, че говори с пълна уста? Пак за него.
Прасчо ще прочете на децата къде е писала за него тези лоши работи и ще им покаже всички илюстрации, на които не харесва как е нарисуван. После ще ги помоли да поправят тази черна несправедливост с помощта на боички, моливи и глина. Да напишат хубави неща за него и да нарисуват нови илюстрации, в които той да е възпитано и чисто прасе. И да е слаб. Най-важно му е да е слаб. Иска да се види и зелен. И висок. И елегантен. И да го нарисуват, как язди кон. И слон! И как пилотира самолет.
Прасчо се надява, че децата ще поправят имиджа му от книгите на Мила.
12:00 – 13:00
Дискусия: Аз съм тук, за да питам, не да отговарям.
Въпросите на Георг Бюхнер и Бертолт Брехт.
Българският театър и жалоните на драматургичното мислене
Разговор на режисьора Явор Гърдев и драматурга Константин Илиев по случай излизането от печат на книгите „Кукли сме ние…“ (пиесите „Смъртта на Дантон“, „Леонс и Лена“ и Войцек“ от Георг Бюхнер – превод на Константин Илиев и Ирина Илиева, издателство на Нов български университет) и „Към потомците“ (пиесите „Добрият човек от Сечуан“, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кавказкият тебеширен кръг“ и „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, ИК Жанет 45 – превод на Константин Илиев)
13:00 – 14:00
Дискусия: Говорим за българската драматургия: Пиеси за родината или за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси
Представяне на Пиеси за родината и дискусия за отношението между българската театрална сцена и българските драматурзи.
модератор: Виолета Дечева
с участието на: авторите в сборника с пиеси, членове на академичното жури на Конкурс за нова пиеса, водещи на Лаборатория за писане на пиеси, актьори
14:00 – 15:00
Софийският международен литературен фестивал представя: Свободно поетическо общество
„Поезията на Живота“, Шилер
Кой би желал на сенки да се наслаждава
С които същността чужд облик получава
И мамят надеждата с чужда власт
Да гледам истината гола искам аз!
Повече от година „Свободно поетическо общество“ мисли поетическото в широкия смисъл на словесността и отстоява правото да се говори и пише свободно с вкус и стил.
Свободно поетическо общество е платформа за поезия, проза, пластични и сценични изкуства, за оперативна критика и публицистика, но също така прокарва връзки с всички науки, успоредно с които и благодарение на които литературата се развива.
В този смисъл „Свободно поетическо общество” отказва, а и не може да се държи просто като сайт за литература или културна медия. Вместо това то избира по-трудния път, за да се превърне в поле, обединяващо всичко онова, от което неговите създатели, автори и читатели имат нужда.
Екип от съмишленици списват и поддържат сайта жив и притеглят все повече хора към свободата и истинността в изкуството.
с участието на: Александър Христов, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова и Марианна Георгиева
15:00 – 16:00
Дискусия: Къде се крие богът на късия разказ
с участието на: Йорданка Белева, Велина Минкова и Соня Тодорова
Богът на късия разказ има много имена – Чехов, Йовков, Борхес, Карвър, Селинджър, Бредбъри, Алис Мънро... Той/тя е богът на дребните неща, на неочакваните обрати, но и на нищонеставането, на безмилостните финали, но и на милостивите развръзки... Как се пишат разкази тук и сега – в днешните времена на романи и на фейсбук статуси, на глобалност, но и на нова локалност, ще дискутираме с три авторки на новоизлезли книги.
модератор: Биляна Курташева
16:00 – 17:00
Срещи с писатели: Безименно, невидимо, родно. Проза и справедливост
Разговор с Людмила Миндова, Добромир Байчев и Мехмед Атипов
Малките човешки истории на голямата политическа история. Всекидневно себеотрицание и всекидневен героизъм.
модератор: Марин Бодаков
17:00 – 18:00
Дискусия: Измерване на съвременното. Немскоезичният роман днес
с участието на: Ана Димова и Майа Разбойникова-Фратева
модератор: Борис Минков
Дискусията си поставя за цел да набележи пътищата, по които съвременният немскоезичен роман достига до проблема за съвременното. Каква роля има сатиричното начало; как въздейства въвличането на разпознаваеми масиви от „социология“, „политология“, „икономика“ и т.н. в художествената тъкан; какви са значенията на историческото търсене и „документализирането“ в измеренията на днешния ден; колко фикционалност може да понесе делникът ни? Съществуват ли стандарти в писането на немскоезичните романи, които съвременните автори възприемат от традицията; как ги развиват? – Тези и други въпроси ще бъдат обсъждани в хода на разговора. В активния контекст на дискусията ще присъстват излезлите през 2018 г. книги на Роберт Менасе (Столицата) и Кристоф Хайн (Щастливец с баща).
18:00 – 19:00
Срещи с писатели: Европа като сюжет
Разговор с Роберт Менасе (Австрия) и Алек Попов
Писателите Роберт Менасе /Австрия/ и Алек Попов /България/ разговарят с Бойко Василев за това как Европа може да бъде превърната в роман. Безсмъртен ли е Европейският съюз? А интересен ли е? Или може би смешен? Кои са неговите врагове? И има ли приятели? Въобще, каква е книгата за Европа – философски роман, трилър, пародия или гротеска?
модератор: Бойко Василев
19:00 – 20:00
Срещи с писатели: Историческото наследство: памет и истина
Разговор с Кристоф Хайн (Германия)
Можем ли да носим чужда вина? Можем ли да поправим миналото? Защо синовете на просветителите се превръщат в масови убийци? Разговор с Кристоф Хайн за политическия скепсис и моралната отговорност на писателя.
модератор: Марин Бодаков
16 декември | неделя
10:30 - 12:00
Детска програма: Лупо, Тумба и Кутията на думите
Петя Кокудева и героите от най-новата й книга - "Лупо и Тумба. Част 2" - ще ви покажат вълшебната кутия на думите, пълна с истории.
12:00 - 13:00
Срещи с писатели: Да изобретим друго минало - белетристиката като съпротива срещу конюнктурната история
Разговор с Христо Карастоянов и Крум Филипов
Модератор: Ани Бурова
13:00 - 14:00
Срещи с писатели: Хайку - за чудесата на всекидневието
Разговор с Владислав Христов, Илиана Илиева и Петър Чухов
Успехът на българските хайку автори и множеството публикации в световните специализирани издания показват, че теоретичната им подготовка е на високо ниво. Какво ни е нужно, за да напишем едно добро хайку? Със сигурност, освен талант, са ни необходими и познания за спецификата на този поетичен жанр с милиони почитатели от цял свят. Можем да наречем „Основи на хайку” първи учебник по хайку на български. Той е написан на популярен език и ни дава основна информация, която ни е нужна както за четенето, така и за писането на стихове в най-кратката поетическа форма. Книгата включва текстове от Джейн Райкхълд и Алексей Андреев – двама от най-изявените познавачи на това лаконично поетическо изкуство.
14:00 - 15:00
Срещи с писатели: Поезията, поставена пред скоби
Разговор с Кристин Димитрова, Марин Бодаков и Яна Букова
Някой може да е открил Яна Букова и Кристин Димитрова като преводачки и авторки на проза или да познава Марин Бодаков като журналист, редактор и преподавател, но те са преди всичко имена, свързани с поезията. С мощна, концентрирана, остроумна, (раз)очарована или деликатно заявяваща ликувания и откази поезия.
Модератор: Стефан Иванов
15:00 - 16:00
Срещи с писатели: Поезията като скандал в епохата на разградените дворове
Разговор с Фердинанд Шмац (Австрия)
Поезията не иска да се отучи от жаргона на автентичността - и това е екологична катастрофа. Още през 1987 г. заедно с Франц-Йозеф Чернин Фердинанд Шмац фокусира вниманието върху темата за непрекъснато връщащата се на власт автентичност - публикувайки антологията "Пътувания. В осемдесет стихотворения по целия свят" с преднамерено тривиални стихове, като малко след това двамата представят книга с разобличение на случая ("Пътуването. В осемдесет плоски псета в дълбокия трап"). Вършат го, за да покажат колко ниски са художествените критерии на съвременната австрийска литература. Сякаш не е имало никога авангарди, нито преди тях саморефлексивни и критични епохи. Но днес вече съществува конкуренцията на пишещите машини. Онези, които са флиртували или спорили с ботове, добре го знаят. Но силно ли е днес усещането за илюзията на автентичността? Не сме ли постоянно изложени на ударите на желанието да се изрича някаква истина, която е винаги банална? И не е ли по-остроумна машината, ненуждаеща се от емпатия?
Модератор: Йордан Ефтимов
16:00 - 17:00
Срещи с писатели: Зелените очи не са случайни
Разговор със Здравка Евтимова и Палми Ранчев
Здравка Евтимова и Палми Ранчев - едни от най-изявените български писатели с остро социално чувство и непревзето око както за литературата, така и за живота, в откровен разговор с Митко Новков.
Модератор: Митко Новков
19:00 - 21:30
Тайно поетическо четене
Имената на поетите и музикантите, както и мястото, на което ще се проведе четенето, ще останат тайна до последния момент. Броят на хората, които ще присъстват, ще бъде ограничен, а предварителното записване ще е задължително. Със сигурност се знае единствено, че поетите имат поставена задача: те трябва да прочетат две свои стихотворения, едно стихотворение от немскоезичен автор, което е важно за тях, и да „реагират“, както намерят за добре, на тайната.
С предварително записване, след което ще получите допълнителни инструкции, които ще ви отведат до Тайното поетическо четене. Вход свободен
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Тръмп избра продуцента на неговото реалити ''Стажантът'' за специален пратеник в Англия
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Вълна от опити за палежи залива Русия
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас