Онзи ден щеше да е паметен ден... Ако не помнехме, че тази тема се върти в устите на властимащите у нас от 34 години и никога не получава своето разрешение. Ако бяхме загубили паметта си - щяхме да сме много щастливи, че най-сетне политиците ни са се сетили: финансирането на българската култура, което от години е срамно ниско (0.4% от БВП и средна заплата в сектора, граничеща с минималната за страната) е безобразно на фона на другите държави от бившия социалистически блок, показа с красноречива диаграма Диана Андреева-Попйорданова от "Обсверватория по икономика на културата" на специално свикана среща на хора от сектора, общините и Министерство на културата. Кръглата маса на тема „Устойчиво финансиране на българската култура“ се състоя в (бившата) сграда на Народното събрание. Дискусията събра културни дейци, народни представители, представители на културни и синдикални организации и директори на обществените медии.

Организатори на събитието бяха председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Тома Биков, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата.

"Мястото на тази среща е в Народното събрание, защото културата е политически въпрос," каза председателят на Комисията по култура и медии Тома Биков. Според него културата и икономиката са равносилни, защото икономиката няма никакъв смисъл без култура. „Държава имаме заради културата, не заради икономиката. Не искам да противопоставям едното на другото, но трябва да се знае, че едното е цел, другото е средство“, посочи още Тома Биков. Според него културата не трябва да се мери на количествен принцип. Практика от около 25 години насам е Министерството на финансите да мери културата в количество, а не в качество, каза Биков, с което реално призна, че и неговата партия има значително участие в този процес.

В рамките на кръглата маса заместник-министърът на културата Виктор Стоянов посочи, че Министерството на културата има амбиция да престане да е просто един преразпределител на средства, което ще промени изцяло функциите му и ще изиска нов административен и експертен капацитет. Според него ведомството трябва да се занимава със стратегическата визия за културата през следващите години, защото това е мисията му.

„Модерната култура е нещо, което изисква много повече работа и по-широка визия. Ние планираме да преструктурираме част от дирекциите, така че да направим дирекция „Стратегическо планиране и анализи“, каквато министерството няма,“ посочи Виктор Стоянов.

„Има един позитив в числата в държавния бюджет, който беше внесен за обществено обсъждане от Министерството на финансите. Това е минаването на психологическата граница от 1 милиард лева за финансиране на група „Култура“. Това са средства, които спрямо тази фискална година нарастват с повече от 130 милиона лева. Въпросът е дали са достатъчни, дали съществено се изменя процентът за култура от брутния вътрешен продукт или остава същият“, каза д-р Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.

"Ако този проект за бюджет за 2024 г. влезе в този вид, аз в Комисията по културата ще гласувам против него и се надявам да бъде отхвърлен," каза председателят на Комисията Тома Биков, с което насочи вниманието на аудиторията към една от целите на дискусията - да се преосмисли Бюджет 2024 през призмата на културата, но беше подчертано, че в залата липсват представители на Министерство на финансите, с което това намерение на цялото мероприятие се обезсмисли.

„Когато говорим за резултатите в културата, те са налице и днес и те се състоят във варваризиране на обществена среда в България, ниска чувствителност, липса на солидарност, фрагментация на обществото и всички проблеми, с които се занимаваме. Това са резултатите на този подход, който е дълготраен и който, според мен, трябва да бъде отменен“, каза председателят на комисията по култура и медии. Тома Биков посочи още, че увеличението на доходите в образованието „изсмуква“ културата откъм човешки капитал. (Защото културните дейци се преквалифицират в учители заради по-доброто възнаграждение.)

"Каквато и стратегия да правим за културата, без административен капацитет нито една стратегия не може да се осъществи," отбеляза Биков. Според него Министерството на културата има нисък административен капацитет и е изключително ниско заплатено министерство, с недостатъчно бройки.

„За следващата година аз очаквам да има много повече пари за административен капацитет и политика по доходите, каквато няма в проекта за бюджет за 2024 г.“, каза още той.

Според Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България, общините са тези, които са призвани да отведат културата до всяко кътче на българската държава, тъй като те са най-близо до хората и са на цялата територия на страната. Тя цитира проучване на сдружението, според което в 41 % от общините няма нито един културен институт. „Това означава, че в 90 общини гражданите нямат пряк достъп до културни институти“, посочи тя. По думите ѝ трябва да се говори и по темата за действащи механизми за мобилност в сферата на културата.

Медиите също бяха във фокуса на кръглата маса. „Като информационна агенция БТА беше дълги години насочена към другите медии. Съдържанието беше платено. Достъп до него имаха медии, които са си платили, и институции. Новините бяха с платен достъп. От февруари миналата година новините на БТА, цялото съдържание е с отворен достъп. Тоест всички медии имат достъп до новини, снимки, видео на БТА и могат да ги ползват“, каза заместник-генералният директор на Българската телеграфна агенция Евгения Друмева. Тя обърна внимание на кореспондентската мрежа на агенцията. „От години БТА има най-голямата кореспондентска мрежа в страната. БТА има пресклубове във всички областни градове, с изключение на Монтана“, каза тя. Евгения Друмева допълни, че националните пресклубове на БТА са средища, където културните институти в страната биха могли да организират свои събития и да се срещат с медиите.

„В страната, в областните градове ние имаме по един кореспондент, който паралелно трябва да работи за отразяването както на формирането на новите общински съвети, така и на гастрол на някой театър, например. Дали ще успее той да отиде, какво ще успее да отрази, ще успее ли да организира пресконференция, за да разкажем какво предстои да се случи...“, каза заместник-генералният директор на БТА. Евгения Друмева съобщи още, че БТА е назначила кореспонденти на дирекцията си за знание и култура „ЛИК“ във Варна и Бургас, а такъв се търси и в Пловдив.

Според генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков обществената телевизия може да прави културна политика в страната и извън страната. Медията трябва да помага не само за произвеждането на култура, но и за нейното разпространение и популяризиране, каза той. Кошлуков даде пример, че ако медията има повече финансиране, БНТ1 може да се излъчва в Република Северна Македония. Той си припомни, че преди БНТ е имала телевизионен театър, който обаче е скъп и че телевизията може да снима концерти и театрални постановки, но за да се реализира това добре - са нужни още пари. "Кой щеше да помни Коко Азарян, ако БНТ не беше снимала постановката му?" попита директорът на БНТ.

"Ние можем да бъдем средата, чрез която културата се разпространява и достига до все повече хора. Освен това обществените медии са места, в които много културни дейци намират своята работа и реализация," каза по време на дискусията генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. Като проблеми в сферата на обществените медии той посочи нивото на медийна грамотност, обезценяването на журналистическата професия и липсата на възможност за модернизация и цифровизация.

В събитието в Народното събрание се включиха още председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова, която отбеляза, че нивото на медийна грамотност у нас е печално ниско, членовете на медийния регулатор Габриела Наплатанова и Пролет Велкова, директорът на Националната художествена галерия (НХГ) Ярослава Бубнова, изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров, деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Веселина Вълканова, председателят на Българската библиотечна информационна асоциация Анета Дончева, председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова и др.