Поетесата Мария Донева за живота такъв, какъвто бихме искали да бъде (подкаст)

Тя е може би любимата ми съвременна поетеса. Всеки път, когато се умърлуша, ми попада едно нежно, мъдро и прекрасно нейно стихотворение - сякаш някой отнякъде ме прегръща с нежност и обич.

Наскоро имаше премиера на новата си книга "Писмото на мравката" на издателство Жанет 45, каза ми, че това е книга за подарък, че и за сватба.

Тя е изключителен поет, смело сърце, работлив писател и читател на книги, има щедрост да хвали другите, обич да се грижи за тях, пише и превежда и детски книги, но най-вече - тя е Мария Донева, която сякаш ви е приятел, ваш човек, някой, когото винаги сте познавали, без той да подозира. Тя има и блог, освен сума ти издадени книги, превежда, пише рецензии за в. "Сега", пише стиховете за "Джазът пее на български" и поетични концерти "В света на операта", работила е с психично болни хора, и със слепи, и изобщо е един от най-добрите хора, които сте срещали. А освен това е световен поет - от ранга на Валери Петров и Блага Димитрова.

Чуйте я сами. Удоволствие е да се говори с нея. Обичам я.

И ще оставя тук няколко нейни любими мои стихотворения:

***
Пастелна земя с цветове умълчани.
Полета разтребени. Кротки поляни.
Кафяво, прошарено. Шипки и сламки.
И пътища като напукани рамки.
Това е спокойствие. Не е умора.
Картина, приятно лишена от хора.
Току под небето – резка в акварела –
баири от синьозелена дантела.
И точно до пътя – подробност последна –
един топъл камък, на който да седна.
С прозрачни копита, със мека муцуна,
дойде тишината, за да я целуна.
Оса ли ме жилна, тъга ли ме жегна –
какъв хубав камък, под който да легна…

Без мама

Как така да нямам майка?
Тя си има име.
Тя си имаше приятелки
и цветя любими,
чувство за достойнство, навици –
някой път досадни,
тя по принцип не допускаше
да останем гладни,
тя подбираше по цвят
щипки за прането, и
стара снимчица на татко
спеше в портмонето й.
Тя е толкова конкретна,
толкова реална,
че усещам във дланта си
порив да я гална,
и лицето й ми свети,
скрито под клепача,
майка става вир-вода
всеки път, щом плача,
тя със всеки ден ми става
по-необходима.
Друго може и да нямам,
майка имам.

Писмо

Официална строга нота към себе си на младини!
Какво ще подобри живота ми, без много да го промени:
Не си дебела! Довери ми се – това от снимките го знам.
Да, даже и на най-нелепите, на тези, дето те е срам
като ги гледаш, и на тези, които те изпълват с бяс,
какво момиченце си… Леле! Какво момиченце бях аз…
Не си ненужна, жалка, смешна, неловка в модните неща.
А и да беше – много важно, да не е краят на света?
Да знаеш колко е трогателно това, че всеки ден грешиш.
И сто пъти да се заричаш, пак с грешките ще продължиш.
Наивността ти упорита във навици се вкаменява.
Звуча навярно снизходително, но всъщност ти се възхищавам.
Детенце, как да ти се скарам, как мога да ти дам съвети,
когато е пределно ясно: ти си по-умната от двете ни.

Смешни хора

Любовта я заровили жива.
Тя не искала да си отива.
Преценили, че е неуместна,
неудобна, печално известна,
прекалено боляща, трептяща,
през нощта – недискретно искряща,
прекомерно разкошна без нужда,
чак-пък-толкоз, съмнителна, чужда,
да, красива, но ако ги видят!,
ако лоши очи им завидят…
И за да не пострадат излишно,
деликатно, решително, скришно
я прибрали най-долу във шкафа,
обинтовали я със чаршафа,
закопали я в стара саксия
и преляли й капка ракия,
и усещали – още тупти,
но си казали – Бог да прости,
и се правят, че нищо не правят,
и търпят, и така я оставят,
и си мислят – с това ще се свикне.
Смешни хора. Тя пак ще поникне.

Родина

Милата ми мъничка родина
гледа как децата ѝ се карат.
И не си говорят със години.
Тръгват и сърцата си затварят.

Наблюдава свитите им вежди.
Слуша някой как насън шепти.
Милостиво старците наглежда.
Бавно и старателно цъфти,

не престава да расте, да ражда,
да подава жито, хляб и вино.
Да живее, без да се обажда,
мълчаливо, моята родина.

Възраст

Отлагам, има време!
Сега не ми се страда.
Връстниците ми знаят,
че аз съм още млада.

Да, те са ми свидетели,
че още съм наивна
и капчица внимание
ми стига, за да живна.

Че аз съм даже малка,
едно фъстъче сладко,
и вчера се излюпих –
ако попиташ татко.

Пък имало промени…
Е, нека, за добро е.
Това, което имам,
е съвършено мое.

Синът ми ме съветва
и често ме поправя.
Каквото искам помня,
каквото мога правя.

И хич не ми се страда,
че наближавал краят.
Нали съм още млада –
връстниците ми знаят.

***
Ако някой ме обича,
лятото ще се забави.
Дълго пролетта ще кити
разцъфтелите дъбрави.
Дълго ще долитат птици.
Бистрото небе ще пее.
Ще полюшват стан черниците.
Тайно вишните ще зреят.
Ако някой ме обича,
ще е празник всеки цвят.
Всеки корен, всяка рима
ще го правят с мен богат.
Ще се пукат водни капки.
Лудо ще шумят реки.
Ще е звездно, ще е лятно,
ще ухае на липи
и ще бъде всяко цвете
разбираем послеслов.
Нежносинята планета
ще светлее от любов.

Толкова ми липсваш, че излизам
и встрани от себе си живея.
Тялото ми диша. Глади риза.
Гледам го с кого е и къде е.
Тялото ми тича и празнува.
Готви. Оползотворява дните.
Не е сигурно, че съществувам.
Роня хляба. Дишам светлините.
Ставам сянка. Губя се. Догарям,
и дори не смея да попитам
как си.
Как си?
Мигове повтарям.
Някъде встрани от мене скитам.
Как си?

Поприкрий си сърцето

Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи
и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат
гръмотевици, птици, снежинки и пух от тополи,
всеки знае какво е тъга и възторг, че е пролет,
всеки все пак е сам и протяга надежди и думи,
и се свива от срам, и се прави на храбър и умен.
Няма нужда и ти да добавяш към общата врява
и въздишка, и паника, че остаряваш,
и – обиден сирак – да посягаш с юмрук към звездите,
да жужиш за вкуса на меда, и кръвта да опиташ.
За какво е това безразборно и бурно споделяне?
Ти си градско дете на пазар сред животни и селяни,
ти си хлебна троха, изтървана в завод за машини,
ти си пътник и много далеч е родината.
Ти си чужд, неуместен – и пак си еднакъв със всички,
ти си звук, изговорен погрешно, но звук си от сричка.
То е толкова ясно и толкова неразбираемо –
че животът е твой, ала само за малко назаем.
По-добре помълчи. Съзерцавай. Гушни си детето.
Между хора бъди, но все пак поприкрий си сърцето.

А ето и от блога ѝ:

"Имам нова книга. На 19 февруари ще излезе от печат любовната поема „Писмото на мравката“ с нечувано красиви илюстрации от Елена Панайотова, със знака на ИК „Жанет 45“ и с нещо важно за казване на хората, които искат да се влюбят и на хората, които вече са се срещнали и ще се обичат цял живот.

По този повод ми дойде на ум нещо. Проверих и да, вярно е. Гледайте сега какво съвпадение се случи при мен.
Първата ми книга в Жанет 45 „Има страшно“ излезе през 2005 – преди 19 години.
От тогава до сега, заедно с мравката, съм написала 19 книги, издадени там.
А също станаха и 19 книги на Джулия Доналдсън, които съм превела и са излезли в Жанет 45.
19 – 19 – 19! Чудо!

Обаждам се мигом на Гери да й кажа за съвпадението и да я питам кога да очакваме новата книга, а тя ми вика: Преди малко проверихме. Ще излезе на 19 февруари!

Едно голямо и празнично чувство ме е обзело и съм толкова благодарна. Искам да кажа на Божана Апостолова и на Манол Пейков колко важно е за мен, че толкова години работим заедно, точно с тези колеги и приятели.
Хайде, още пет пъти по толкова, и после ще видим."

Искате да знаете повече?

Мария Донева е българска поетеса и авторка на книги за деца и възрастни.
Родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Мария Донева е автор на 20 книги със стихотворения и кратки разкази.
Превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от автори като Джулия Доналдсън, Джудит Кер, Моника Шанън, Сузана Исърн, Джейн Риърдън, Джудита Кампело, Марая Кери, Моника Каретеро, Марк-Уве Клинг, Рейчъл Морисроу, Андреа Бийти, Беа Тобоада, Зана Дейвидсън.
Води страницата за книги в „Сега“ и има рубрика за съвременна литература по радио Стара Загора.
Драматург е на Драматичен театър „Гео Милев“.
Автор е на пиеси и текстове за песни за спектакли.
Живее в Стара Загора.

Мария Донева е основател и участник в проекта „Джазът пее на български“, заедно с Венцислав Благоев, Марина Господинова и Антони Дончев. От 2010 година насам групата прави концерти с джаз стандарти с оригинални текстове на български език.
Мария Донева участва в проекти, в които се съчетават поезия и класическа музика. Има успешно сътрудничество с трио „Дивертименто“ с програмите „Сезони в музика и стих“ и „Мишките отиват на опера“ със серии от концерти в десетки градове в страната.
Води серия камерни концерти в Държавна опера Стара Загора. Пак там стартира серия лектории „Срещи с операта“, посветени на творчеството на различни композитори.

Мария Донева е била за кратко учителка по български език и литература.
Водила е младежки литературен клуб „Без заглавие“ в Стара Загора.
Участва активно в разнообразни форуми, фестивали, празници и срещи с деца в детски градини и училища в цялата страна.
Част е от колектива на издателство „Анубис“ за написването на буквар и читанка през 2010 година.

Работила е дълги години в терапевтичния театър в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“, гр. Раднево, където е поставила десетки пиеси с участието на пациенти на болницата.
Режисирала е пиеси в Дневния център за възрастни лица с психични заболявания и умствени увреждания към психодиспансера в Стара Загора.
Работила е с театрална група "ВИЖ" към Съюза на слепите, Стара Загора.
Работила е по театрални и литературни проекти с деца с увреждания към фондация "Бъдеще за децата" в Казанлък.

Награди
„Рицар на книгата“ на АБК в категория „Общественик“ за 2022 г.
„Азбука с животни професионалисти“ беше в дългия списък за наградата „Перото“ за детска литература за 2022 г.
Носител на наградата „Стара Загора“ за 2022 г.
Номинирана за наградата „Христо Г. Данов“ за детска литература за 2022 г.
Почетен плакет за написването на химна на Втора тунджанска механизирана бригада – януари 2022 г.
Награди от Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" (трета, втора и първа награда в различни години), конкурса за кратък разказ "Рашко Сугарев", "Магията любов" - Казанлък, конкурса "Светлоструй" - Щръклево и др.

Следете новините ни в GoogleNews